4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
С., 08.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.06.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1052 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Б. П. от [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 06. 07. 2010 год., постановено по т.д.№ 3843/2008 год., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 30.06.2008 год., по гр.д.№ 16118/2006 год. и е осъден касатора, като ответник, по предявените срещу него обективно съединени искове – с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ / отм./ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, да заплати на ЗД [фирма], със седалище гр.С. сумата 1462.80 лв., представляваща заплатено от търговското дружество-застраховател обезщетение по застраховка „Автокаско” на собственика на л.а. „Форд Мондео” с ДК № N С 8140 МХ – И. П. П., за причинени на последния вреди от настъпило по вина на П., в качеството му на водач на л.а.” Рено-19”, с ДК [рег.номер на МПС] , пътно-транспортно произшествие на 03.11.2003 год., заедно със законната лихва от 21.07.2006 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение, който порок, явяващ се касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е обоснован с придаденото от § 143 от ЗИД КЗ, обратно действие на нормата на 213, ал.1 изр.4 КЗ, изключваща наличието на правна възможност за ангажиране регрисната отговорност на виновния за ПТП водач, извън изрично посочените от законодателя хипотези, преди да е предявена претенцията срещу застрахователя на гражданската му отговорност.
Алтернативно въведеното оплакване е за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, поради липса на елементите от фактическия състав на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, обусловена от отсъствие на категорични доказателства по делото относно съществуването на валиден застрахователен договор по застраховка „Автокаско” между ищцовото АД и пострадалия при процесното ПТП водач на м.п.с. – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението на касатора е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимите за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право, свързани с приложението на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ, във вр. с § 143 от ЗИДКЗ / ДВ бр.97/2007 год./ и ретроактивното действие на нормата към заварените преди влизането и в сила правоотношения, с оглед надлежното упражняване на регресния иск по чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./, е в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Като израз на същата са цитирани решения на ВКС: № 47/2010 год., постановено т.д.№ 655/2009 год. на І-во т.о.о на ВКС и № 611/2008 год., по т.д.№ 520/2008 год. на І-во т.о. на ВКС, както и 7 бр. определения, поставени по реда на чл.288 ГПК на отделни състави на ТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК не е депозирала отговор.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, позовавайки се на събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, е счел за доказани елементите от фактическия състав на чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./, поради което е изградил краен правен извод, че в полза на ищеца, като застраховател по имуществена застраховка „автокаско” на пострадалия от процесното ПТП водач на м.п.с. и изплатил застрахователно обезщетение за причинената на последния имуществена вреда, е възникнало самостоятелно регресно право срещу деликвента за възстановяване на заплатеното.
Позовавайки се на момента на настъпване на вредата, въззивният съд е приел, че към възникналото правоотношение не намира приложение разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ, във р. с § 143 ЗИДКЗ, поради което е отрекъл основателността на въведеното от ответника възражение за недопустимост на предявени иск и за липса на пасивна материалноправна легитимация за него.
Изложил е съображения, че доколкото суброгационните права се упражняват от застрахователя на самостоятелно правно основание, основаващо се не на застрахователното правоотношение, а на предоставено от закона право на регрес при извършено от същия плащане на застрахователното обезщетение на увредения по силата на валидно съществуваща договорна обвързаност между тях, то приложима следва да е действалата към момента на възникване на това право правна норма – чл.402, ал.1 ТЗ/ отм./
Следователно от преценката на решаващите мотиви на въззивния съд, се налага правен извод, че поставените от касатора материалноправен и процесалноправен въпроси, като обусловили крайния изход от спора, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
Основателно е и позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че възприетото от въззивния съд разрешение, според което законовото правило на чл.213, ал.1, изр.4 ГПК не намира приложение в хипотезата на възникнало преди влизане в сила на КЗ суброгационно право на кредитора е в пълно противоречие с приетото в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 47/2010 год., по т.д.№ 655/2009 год. на І-во т.о. на ВКС, цитирано от касатора, както и със служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС, ТК, постановени по същия процесуален ред : № 118/ 2009 год., по т.д. № 40/2009 год.; № 99/ 2009 год., по т.д.№ 70/2009 год. и № 212/ 2010 год., по т.д.№ 447/2009 год., с които съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по горепосочените въпроси, вкл. цитирана от въззивния съд, е преодоляно обосновава основателността на искането за допускане на касационния контрол.
На касатора следва да бъде указано да внесе по сметката за държавни такси на ВКС допълнителна д.т. за касационното производство, съгласно изискването на чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 06. 07.2010 год., по т.д.№ 3843 / 2008 год..
УКАЗВА на касатора П. Б. П. от [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението да него, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 30.00 лв., като в рамките на същия срок представи по делото и платежния документ, удостоверяващ извършено плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените и указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва по компетентност за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: