2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
С., 27,03, 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
Членове: ЕМИЛ МАРКОВ
ИРИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Н.Такева, като изслуша докладваното
от съдията Петрова т.д. № 4027 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
Образувано е по молба на Г. С. Л. за отмяна на влязлото в сила Решение № 197 от 25.02.2013г. по гр.д.№ 3754/2012г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с Решение № 256 от 13.06.2013г. по в.гр.д.№ 536/2013г. на Окръжен съд Велико Търново за отхвърляне на иска, предявен от Л. срещу Н. В. Д. за установяване съществуване на вземане от 3 000лв. по запис на заповед от 06.09.2011г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2707/2012г. на РС Велико Търново.
Твърдението в молбата за отмяна е, че молителят не е бил призован лично за проведеното на 08.05.2013г. пред въззивния съд съдебно заседание. Разглеждането на подадената от него въззивна жалба било насрочено за посочената дата, като две седмици по-рано пълномощникът му адв.С. П. подал молба за пренасрочване по съображения, че не може да се яви поради лична ангажираност. Независимо от искането, въззивният съд разгледал делото без участието на въззивника и пълномощника му, лишавайки страната от право на участие, при нарушение на принципите на състезателното начало и равенство в процеса. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл.303,ал.1,т.5 ГПК- поради допуснато нарушение на процесуалните правила от окръжния съд, жалбоподателят бил лишен от възможност да участва в процеса, бил е ненадлежно представляван, а и не е могъл да се яви лично, поради „нередовното” му призоваване. Според молителя, при неуважаването на молбата за пълномощника за пренасрочване на делото, съдът е следвало да го призове лично, за да осигури възможност за личното му явяване и защита.
В срока по чл.306,ал.3, изр.второ ГПК е постъпил отговор от ответната страна Н. В. Д.. Без да се оспорва допустимостта на молбата с оглед спазването на преклузивния срок за подаването й, се поддържа, че не е налице хипотезата на нередовно призоваване за съдебното заседание, проведено на 08.05.2013г., тъй като Г. Л. е редовно уведомен на 23.04.2013г. чрез процесуалния си представител адвокат С. П.. Посочва се, че молбата на пълномощника за пренасрочване на делото е резолирана от съда на 26.04.2013г. за разглеждането й в откритото съдебно заседание – т.е адвокатът е разполагал с достатъчно време за организира защитата на клиента си, поради което няма възникнали особени непредвидени и непреодолими обстоятелства нито за страната, нито за пълномощника й. Поддържа се искане за оставяне на молбата без уважение с присъждане на разноските за настоящото производство.
Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното:
Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 13.06.2013г. на основание чл.296,т.1 ГПК. Молбата за отмяна е депозирана на 05.07.2013г. в рамките на тримесечния преклузивен срок.
Молителят е имал качеството на въззивник в производството пред Великотърновския ОС. Делото е било насрочено за съдебно заседание на 08.05.2013г. при извършената от съда констатация, че доказателствени искания от страните не са правени. Молителят е уведомен на 23.04.2013г. чрез пълномощника си адв. С. П., упълномощен да го представлява до приключване на производството по делото. Няма спор, че призовката е достигнала до адв.П., който на 25.04.2013г. е подал молба до съда за отлагане /пренасрочване на делото по съображения, че на датата 08.05.2013г. е семейно ангажиран с пътуване в чужбина, което е обективна пречка за явяването му. На 26.04.2013г. съдът е постановил резолюция, че произнасянето по искането ще стане в откритото съдебно заседание. Видно от съдебния протокол, молбата е счетена за неоснователна по съображения, че не са налице предпоставките на чл.142,ал.2 ГПК, че същата не е подкрепена с доказателства, а и няма твърдения, че личното явяване на жалбоподателя е възпрепятствано.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Неоснователно е твърдението, че е допуснато „нарушаване на съответните процесуални правила“, обезпечаващи участието на страната в производството- т.е. не е налице първата предпоставка на хипотезата на чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Липсва позоваване на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване страната счита, че е било осуетено правото й на участие и защита по делото. Молителят е редовно уведомен за съдебното заседание чрез пълномощника си по реда на чл.51,ал.1 ГПК, като връчването на представител се смята за лично връчване-чл.45, изр.второ ГПК. Няма спор, че връчването е достигнало до адресата на посочената в призовката дата 23.04.2013г., което е видно и от съдържанието на депозирана от адв.П. молба от 25.04.2013г.
Не е налице и хипотезата на ненадлежно представителство от пълномощник. При редовно учредена и непрекратена представителна власт на пълномощника, неучастието му в съдебно заседание не е равнозначно на визираното в т.5 на чл.303 ГПК основание за отмяна. Константна е практиката на ВКС, че ненадлежното представителство обхваща случаите на недееспособност и неучастие на законен представител или попечител, липса на представителна власт на мнимия представител, нарушаване границите на учредената представителната власт.
Неоснователно е и позоваването на последната хипотеза за отмяна по т.5 на чл.303,ал.1 ГПК. Нито по отношение на пълномощника, нито по отношение на молителя е налице внезапна и непреодолима непосредствено възникнала преди заседанието пречка за явяване в съдебното заседание. Недобре организираната защита (ако такава е налице) не съставлява нарушено право на участие или ненадлежно представителство в процеса т.е. не обуславя прилагането на извънредното отменително основание и не е средство чрез което страната да може да поправи собствените си пропуски в хода на делото.
Изложеното обуславя оставяне без уважение молбата за отмяна.
С оглед изхода на настоящото производство молителят следва да заплати на ответника по молбата сумата 450 лв. поискани разноски за които е представен списък по чл.80 ГПК по два договора за правна защита от един адвокат, в които е отразено заплащането на възнаграждението в брой.
Мотивиран от горното, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо то.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. С. Л. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила Решение№ 197 от 25.02.2013г. по гр.д.№ 3754/2012г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с Решение № 256 от 13.06.2013г. по в.гр.д.№ 536/2013г. на Окръжен съд Велико Търново.
Осъжда Г. С. Л. да заплати на Н. В. Д. сумата 450 лв. разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.