О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 57
гр. София , 29.01.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание двадесет и осми януари , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 95/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
“С”ЕООД е подал касационна жалба срещу решение от 14.07.2008 г. по гр.д. № 36 от 2007 г. на Окръжен съд, гр. М., с което е отменено решение от 25.10.2005 г. и допълнително решение от 14.11.2006 г. по гр.д. № 655 от 2003 г. на Районен съд , гр. М.. С него е отхвърлен иска за делба поради липса на съсобственост. В касационната жалба се позовава на неправилност на решението като подържа нарушение на чл.281 , т.2 и т.3 ГПК, считайки че е допустима касационната му проверка по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излага доводи за пороци на касираното решение, което засяга съществен процесуален въпрос и е произнесено в противоречие с константната практика на ВКС , като представя решения , касаещи въпроси по реституцията на недвижими имоти и такива по предметните предели на съдебните актове.
Ответниците М. М. М. и И. Д. Р. също са депозирали касационни жалби срещу посоченото решение, в които подържат неправилност и считат, че е допустима касационната проверка на съдебния акт с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК . Посочват, че жалбата касае съществен процесуален въпрос, а именно възможността въззивният съд да се произнесе по спорното право по елементи от фактическият състав, за които няма доводи във въззивната жалба като влоши положението на жалбоподателите.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационните жалби на “С”ЕООД, М. М. М. и И. Д. Р. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНАТ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
“С”ЕООД е предявил иск за делба срещу М. М. М. на двуетажна жилищна сграда , ведно с 1/3 ид.ч. от 55 кв.м. от УПИ *Х- 1484 от кв.148 по плана на гр. М., т.е на 55/207 ид.ч. от имота , като се е легитимирал като съсобственик с н.а. № 1* т.05, рег. № 1* н.д. № 575 от 2002 г. по силата на който е придобил идеална част от този имот от И. Д. Р. , последната конституирана като трето лице помагач . Другият съсобственик на имота е М. М. М. , който установява собствеността си с универсално завещание от М. Г. С. , съпругата на собственика А. Т. С. /у-ние за наследници № от 8.06.1992 г./ на 2/3 ид.части . И двамата съделители представят констативни нотариални актове. Монтанския районен съд е уважил иска като е допуснал делба по квотите, посочени в исковата молба, но между И. Д. Р. и М. М. Отхвърлил е иска за делба по отношение на търговското дружество, частен правоприемник на имота от И. Р. с аргумент относно приложението на чл.76 ЗН. Въззивното производство е образувано по жалби на “С” ООД и на останалите две страни- главна и помагач. . Въззивният съд е отхвърлил иска за делба , считайки, че имота не е съсобствен , а е собственост на държавата защото е бил конфискуван с присъда. Посочил е че нотариалните актове на Р. и М. са издадени по реда на чл.9 ЗВСВОНИ и установяват право на собственост към един минал момент, т.е. момента на одържавяването защото в тези рамки е била ограничена проверката на нотариуса при издаването им. Нотариалните атове притежават формална доказателствена сила относно фактите за които свидетелстват, а те са за придобиване по давност , наследяване /Радославова/ и завещание/Митов/. С тези нотариални атове обаче не може да се установи реституцията на имота . Заповедта на областният управител също не създава право на собственост, тъй като няма конститутивно значение, а е само вътрешно служебен акт. Посочил е, че начина на одържавяване на имота чрез присъда , постановена през 1951 г. не е в приложното поле на ЗВСОНИ , поради което имота не е реституиран и между страните липсва съсобственост. Възражения относно наличието на съсобственост не са правени от страните в хода на цялото съдебно производство и съдът се е произнесъл въз основа на събраните доказателства. Именно в тази насока е налице трайна съдебна практика , в която се посочва, че предмета на решението се рамкира от исковата молба или от въззивната жалба. Налице е условието на чл.280, ал.2, т.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
На основание чл.71, ал.1 ГПК , чл. 18 , ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК вр. с т.9 от същата касаторите дължат държавни такси в размер на 50 лв. всеки един от тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на “С”ЕООД срещу решение от 14.07.2008 г. по гр.д. № 36 от 2007 г. на Окръжен съд, гр. М..
Задължава “С”ЕООД, М. М. М. и И. Д. Р. в 7 дневен срок от съобщението да внесат държавна такса за касационното обжалване по 50 лв. всеки един от тях по сметка на ВС , след което да представят в съда счетоводния документ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: