4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
[населено място], 05.04. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Д. Д. гр.д.№101 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК във връзка с чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влезлите в сила решение № 57 от 6.7.2016 г. по гр.д. № 5932 по описа за 2015 г. на Второ Г.О. на ВКС и решение № 121 от 15.07.2015 г. по в. гр.д. № 620 по описа за 2014 г. на Варненския апелативен съд. Молителят твърди, че е открил нови писмени доказателства-шестнадесет броя удостоверения на Службата по геодезия, картография и кадастър-Д., които според него изключват част от процесните имоти от крайбрежната ивица, която е изключителна държавна собственост. Ето защо моли решението на ВКС и решението на Варненския апелативен съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да бъдат приети и взети предвид новооткритите доказателства.
Ответникът по молбата Държавата, представлявана от Областния управител на област Д., я оспорва. Счита, че удостоверенията не са нови доказателства, тъй като молителят е могъл да се снабди с тях и да ги представи в хода на делото. Смята, че тези удостоверения нямат значение за изхода на спора. Моли настоящата инстанция да остави молбата без уважение.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решенията, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното:
Производството, приключило с решенията на Варненския апелативен съд и Върховния касационен съд, е било образувано по ревандикационни искове на Държавата срещу [фирма] за установяване правото на собственост и предаване на владението върху имоти в землището на [населено място]. Основното спорно обстоятелство по делото е било дали тези имоти са част от крайбрежната ивица и затова са изключителна държавна собственост, която не може да бъде придобита от дружеството по силата на сключените замени. В решението си ВКС е констатирал, че всички имоти са част от крайбрежната плажна ивица. Счел е, че след като морският бряг и лагуната са безспорно изключителна държавна собственост, намиращата се между тях пясъчна ивица също притежава такъв статут. Този извод е обоснован с целите на Конституцията и на Закона за устройството на черноморското крайбрежие за опазване, съхраняване и разумно използване на околната среда и природните богатства, в частност на крайбрежната зона. Ето защо е приел, че сделките с тази публична държавна собственост са нищожни и не са имали вещно-транслативен ефект, поради което е уважил изцяло ревандикационните искове на държавата.
Молителят смята, че изводът за някои от имотите като част от крайбрежната ивица може да се промени въз основа на приложените към молбата шестнадесет удостоверения от 10.09.2016 г., издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър-Д.. В тези удостоверения се посочва, че съответният имот попада или не попада в обхвата на обектите по чл.6, ал.4 и ал.5 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, за които има създадени и приети специализирани кадри и регистри, обединени специализирани карта и регистър на морски плаж „Ш.”, на морски плаж „Къмпинг Д.”, карта и регистър на крайбрежни езера, острови, лагуни, лимани, влажни зони, брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения, приети с протокол от 10.07.2014 г. Всъщност тези удостоверения възпроизвеждат данните от кадастрални карти, които са съществували в хода на делото. Устните състезания пред първата инстанция са приключили на 3 септември 2014 г., следователно не е имало никаква пречка при полагане на дължимата нормална грижа за водене на делото удостоверенията да бъдат представени до края на тези устни състезания, включително и с данните от специализираните карти, приети с протокол от 10.07.2014 г. Такива действия не са били предприети от процесуалния представител на молителя. Налице е небрежност, която се санкционира от процесуалния закон с последицата да не може да се иска отмяна на влязлото в сила решение, тъй като отмяната не е средство, с помощта на което страната да поправи грешките си при попълване на делото с факти и доказателства/ ТР № 138 от 1967 г. на ОСГК/.
Съдържащите се в удостоверенията данни за спорния предмет на делото не могат да променят изхода на спора, тъй като вече са били взети предвид от съдилищата и са били обсъдени от ВКС в решението, чиято отмяна се иска. Вещите лица, изготвили експертизите по делото, са използвали кадастралните карти, включително и специализираните карти, макар някои от тези специализирани карти все още да не са били приети по установения административен ред. Решаващо за изхода на спора не е било формалното включване или изключване на имотите от обхвата на крайбрежната ивица в кадастралните карти, а фактическата принадлежност на имотите към крайбрежието. Тази принадлежност се определя от фактори, които имат обективен характер-геоложки, геоморфоложки строеж на територията, видове растителност върху имотите и други подобни. Ето защо спорният въпрос е бил разрешен с помощта на вещи лица и не зависи от отбелязванията в кадастралната карта. По аргумент от чл.54, ал.2/изм. Д.В., бр. 57 от 2016 г./ от Закона за кадастъра и имотния регистър при възникване на правен спор за гражданско право следва да се зачете исковото съдебно решение и кадастралните карти да се изменят в съответствие с това решение. Това означава, че картите, въз основа на които са издадени удостоверенията, трябва да бъдат коргирани съобразно решението на ВКС, а не въз основа на удостоверенията да се отменя съдебното решение.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора молителят дължи на Държавата 450 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.78, ал.8/изм- Д.В., бр.8 от 2017 г. във връзка с чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на влезлите в сила решение № 57 от 6.7.2016 г. по гр.д. № 5932 по описа за 2015 г. на Второ Г.О. на ВКС и решение № 121 от 15.07.2015 г. по в. гр.д. № 620 по описа за 2014 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма]-ЕИК:200627211, да заплати на Държавата, представлявана от Областния управител на област Д., сумата 450/ четиристотин и петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение за производството по отмяна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: