Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
360_18_303(1)p5gpc.doc
Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
София, 07.06. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 360 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
С определение № 50 от 01.03.2018 г. е допусната до разглеждане молба на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 224 от 20.06.2017 г. по гр.д. № 1947 /2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което срещу молителя е уважен иск на Националната спортна академия – С. и на Държавата, представлявана от Министъра на Р. с правно основание чл.108 ЗС за жилищен обект в сграда в [населено място], индивидуализиран в решението и [фирма] е осъден да заплати на Държавата и на Национална спортна академия разноски по делото.
Този иск е насрещен. Съдът не се е произнесъл (с диспозитива си) по първоначално предявеният от [фирма] срещу Националната спортна академия – С. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за поземлен имот, индивидуализиран в решението. В преклузивния срок по чл.250 ГПК не е направено искане за допълване на решението.
Като основание за отмяна е посочено това по чл.303,ал.1,т.5 ГПК – молителят твърди, че делото е заведено и водено от негово име от адвокат, който не е бил упълномощаван от управителя на дружеството и без негово знание.
Молителят твърди, че до 18.09.2017 г. (след постановяване на решението по делото) не му е било известно за воденето на такова производство и че не е бил призоваван или уведомяван по какъвто и да било начин нито за провеждането на заседанията, нито е получавал каквато и да е друго кореспонденция от съда.
Молителят твърди също, че неговият управител не е подписвал исковата молба, по която е образувано производството и не е заверявал приложенията към нея, нито е подписвал пълномощното на адвоката, който е завел делото от негово име, нито договора за правна защита и съдействие, нито отговора на насрещна искова молба (по която е постановено решението, чиято отмяна се иска).
В подкрепа на твърденията си молителят излага доводи, че разликата в подписите по делото с подписа по нотариално заверения спесимен е видима, че е посочен съдебен адрес, който е различен от седалището и адреса на управление на дружеството. Твърди, че в адвокатското пълномощно е посочен само номер на дело, но не на кой съд, че в пълномощното не съдържа дата, поради което е антидатирано, в него не е посочено, че упълномощаването е пред всички съдебни инстанции, поради което то е невалидно и нищожно и с него не е учредена представителна власт. Твърди, че и договорът за правна защита и съдействие е нищожен, защото и в него е посочен само номер на дело но не и на кой съд и защото отразеното в него адвокатско възнаграждение от 250 лева не съответства на материалния интерес. Адвокатът е подписала отговора на насрещния иск и не се явявала в съдебни заседания и е получила съобщение за решението, за което няма пълномощия. Твърди, че управителят на дружеството не е подписвал документи по делото, тъй като не е влизал на територията на България от 27.02.2014 г.
Насрещните страни Националната спортна академия – С. и Държавата са подали отговор, с който поддържат, че молбата е неоснователна.
По основателността на молбата настоящият състав намира следното:
Молителят носи доказателствената тежест да докаже неистинността на документите, които оспорва и които са частни и носят подписите на неговия управител.
Твърденията, че управителят на молителя (еднолично ограничено дружество [фирма]) не е пописал посочените книжа по делото са недоказани поради следното:
В подкрепа на оспорването молителят представя нотариално заверен спесимен (образец от подпис) и извлечение от паспорта на управителя, в което се съдържа неговият подпис. Вторият документ е представен и като приложение на исковата молба (л.8).
Различията между съдържащите се в двата документа подписи и подписите в посочените от молителя документи по делото, дори ако са видими, не могат да обосноват извод, че последните не са положени от управителя. Защото е възможно един човек да се подписва по различни начини. За отговора въпроса дали документите са подписани от едно и също лице, са необходими специални знания на вещо лице графолог, каквито съдиите, включени в съдебния състав, който разглежда молбата за отмяна не притежават. Но нито с молбата за отмяна, нито в съдебно заседание двамата процесуални представители на молителя не са поискали да бъде допуснато заключение на съдебно – графологическа експертиза с подобна задача.
От изложеното следва извод, че оспорването на истинността на частните документи не е доказано, поради което настоящият състав на съда следва да приеме, че посочените документи са подписани от управителя на дружеството – молител.
От това следва извод, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено по дело, образувано по искова молба на [фирма]. Към това следва да се добави и казаното и по-горе, че решението, чиято отмяна се иска, не е постановено по предявения с исковата молба иск, а по насрещен иск.
От останалите доводи на молителя също не следва, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото или че не е бил надлежно представляван по смисъла на чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
Посочването на съдебен адресат на различен от седалището и адреса на управлението на дружеството адрес е предвидена в ГПК процесуална възможност. Такъв е посочен в исковата молба и съвпада с посочения в договора за процесуално представителство и в адвокатското пълномощно. Връчването на съобщенията и на книжата по делото на този адрес се счита за надлежно връчване. Непосочването на (името на) съда в адвокатското пълномощно не обосновава извод за липса на упълномощаване по делото. Пълномощното е представено до първоинстанционния съд (Несебърски районен съд) с молби от адвокат, чийто адрес е посочен за съдебен адрес (съдебен адресат) по делото, на когото е връчено съобщение за отстраняване на нередовности по делото, в молбите е посочен номерът на делото и съдът, в договора за правна помощ и в пълномощното е посочен номерът на делото. Пълномощното съдържа реквизитите, посочени в чл.33 ГПК. Молителят не твърди да е сключвал договор и подписвал пълномощно за процесуално представителство по дело със същия номер пред друг съд. Само за пълнота следва да се отбележи, че в договора е посочена дата – 07.09.2015 г., а в пълномощното година – 2015 г., двете са на образец от адвокатски кочан, поради което настоящият състав не намира за доказано и твърдението, че пълномощното е без дата, поради което и не следва да обсъжда какви правни последици би имало това.
Размерът на посочения в договора за процесуално представителство адвокатски хонорар също не обуславя неистинност, нито нищожност на договора и на адвокатското пълномощно. Неявяването на адвоката в съдебни заседания също. То не осъществява основанието по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. А молителят не твърди и не доказва, че е ангажирал гражданската отговорност на адвоката, който го е представлявал (нито на друг вид отговорност при твърденията, че не е подписвал договора за процесуално представителство и адвокатското пълномощно и че адвокатът го е представлявал без надлежно учредена представителна власт).
Вече беше отбелязано, че връчване на съобщение за решението на посочения в исковата молба съдебен адрес (съдебен адресат) е редовно.
От твърдяното обстоятелство, че управителят на дружеството не е влизал на територията на България от 27.02.2014 г. също не следва, че не е подписвал документи по делото. Документите са частни (не съдържат нотариална заверка, не са подписани пред длъжностно лице). За тях не съществува изискване да са подписани на територията на Република България и не съществува пречка да са подписани другаде и да са изпратени по куриер или по пощата. В. такива са и договорът за процесуално представителство и адвокатското пълномощно, по силата на които е образувано настоящото производство (като техен автор също е посочен управителят на [фирма], за който се твърди, че не е влизал на територията на България от 27.02.2014 г.).
Най-сетне, следва да се отбележи и че самият факт, че с исковата молба е представено копие от паспорта на управителя, (в който се съдържа негов подпис) и доказателства, които се отнасят до собствеността на молителя върху процесния обект, за които не се предполага да са достояние на трети лица, също разколебават основателността на твърденията на молителя.
От изложеното дотук следва извод, че соченото основание за отмяна не е осъществено и молбата за отмяна е неоснователна.
С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. С оглед изхода от това производство искането на Националната спортна академия – С. за присъждане на разноски за процесуално представителство в размер на 1 200 лева съгласно списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство и платежни документи. Държавата не претендира разноски, не е представили списък за разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.307,ал.2 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 224 от 20.06.2017 г. по гр.д. № 1947 /2015 г. на Бургаския окръжен съд, на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК.
Осъжда [фирма] да заплати на Националната спортна академия – С. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева възнаграждение за процесуално представителство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.