О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 31.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3049/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Г” А. , с. К., община В. чрез пълномощник адвокат Л против въззивно решение на Видински окръжен съд № 46/17.03.2008 г. по гр. д. № 511/2007 г., с което е оставено в сила решение на Видински районен съд № 553/7.08.2007 г. по гр. д. № 758/2007 г., с което са уважени обективно съединените искове на Б. В. Б. от гр. В. против „Г”, с. К., община В. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както следва: въззивният съд е допуснал и изслушал експертиза със задача, установяваща факти, за които не се изискват специални знания /нарушение на чл. 157, ал. 1 ГПК/ -противоречие с практиката на ВКС с решение № 1* от гр. д. № 1075/2005 г., ІV г. о.; съдът не е обсъдил всички релевантни по делото факти и доказателства /нарушение на чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 2 ГПК/-противоречие с практиката по решение № 1* по гр. д. № 612/1999 г.; нарушение на правилото на чл. 193, ал. 2 КТ, тъй като съдът въпреки че е установил, че липсват обяснения е разгледал спора и по същество-противоречие с практиката на ВКС с решение № 1* по гр. д. № 759/1998 г., ІІІ г.о.; съдът неправилно е приел, че работодателят не е изискал обяснения, с което е нарушил чл. 193 КТ- противоречие с практиката на ВКС с решение № 140 по гр. д. № 2793/2001 г., ІІІ г.о.; неправилно съдът е приел, че заповедта не е мотивирана, като е посочил липса на законовите текстове, които са нарушени-противоречие с практиката на ВКС с решение № 204 по гр. д. № 2941/2001 г., ІІ г. о. и решение № 341 по гр. д. № 1627/94 г., ІІІ г. о. на ВС. Посочените решения са приложени към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
За ответника по касация Б. В. Б. чрез процесуален представител адвокат Ан. М. е оспорена допустимостта на касационното обжалване на решението, поради липса на основания от кръга на визираните с чл. 280, ал. 1 ГПК. Оспорена е и основателността на жалбата по съображения, изложени с писмено възражение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване на решението ВКС, ІІІ констатира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да уважи исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ въззивният съд е приел, че липсват надлежни доказателства, че работодателят е спазил императивното изискване на чл. 193, ал. 1 КТ за искане на обяснения, както и че работодателят е нарушил нормата на чл. 195, ал. 1 КТ, като не е описал в заповедта в какво точно се състои нарушението, за което е наложено дисциплинарно уволнение.
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва въззивното решение да е постановено по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС, посочена в изложението към касационната жалба.
В конкретния случай с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси на дисциплинарната отговорност на работника или служителя относно императивните изисквания на закона преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да поиска обяснения от нарушителя по силата на чл. 193, ал. 1 КТ и относно задължителното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, които изисквания съдът е приел, че в случая не са изпълнени от работодателя и това е обусловило уважаването на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Произнасянето от въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, посочена с изложението на основанията за допустимост на обжалването пред ВКС, а именно: решение № 140/5.03.2003 г. по гр. д. № 2793/2001 г., ВКС, ІІІ г. о. и решение № 341/26.04.1995 г. по гр. д. № 1627/94 г. ВС, ІІІ г. о., което обосновава допускане на жалбата до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение на Видински окръжен съд, гражданска колегия № 46/17.03.2008 г. по гр. д. № 511/2007 г.
УКАЗВА на „Г” А. , с. К., област В. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса по сметка на ВКС на РБ в размер на 79.81 лв., като при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще се върне.
След представяне на вносен документ за заплатена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. на ВКС на РБ, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: