Р Е Ш Е Н И Е
№. 570
гр.София, 06.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4112/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 130 от 23.02.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 449 от 04.07.2008 год. по в.гр.дело № 438/2008 год. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 27 от 03.04.2008 год. по гр.дело № 692/2007 год. на П. районен съд и е отхвърлен предявения от М. Й. М. срещу Н. Д. С. иск за сумата 1 200 лева – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Поддържат се оплаквания за недопустимост, респ. за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на решението с искане за обезсилването, респ. отмяната му и уважаване на предявения иск.
Ответникът по касация Н. Д. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е бил уважен частично иска на жалбоподателката, като ответникът е осъден да й заплати сумата 1 200 лева – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от ухапване от куче, собственост на последния, на 15.09.2007 год. За разликата над уважения, до пълния предявен размер от 2 000 лева, искът за неимуществени вреди бил отхвърлен. Изцяло е била отхвърлена претенцията за сумата 82 лева – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане. Районният съд кредитирал показанията на свидетелите А, като отказал изцяло да даде вяра на свидетелите И и отчасти на показанията на свидетеля Р приел, че кучето на ответника – кафяво-черно на цвят, приличащо по белези на немска овчарка, е извършило нападението над ищцата/сега касатор/, повалило я е на земята и я е захапало.
За да отмени обжалваното в уважителната му част решение и да отхвърли иска, въззивният съд приел, че кучето на ответника е черно на цвят с кафяви петна под главата и по тялото и по описание не съвпада с това, което е нападнало ищцата/сега касатор/. Съдът кредитирал само частично показанията на свидетелите Д, тъй като били в близки отношения с ищцата/касатор/ и били определено заинтересувани от изхода на делото, а и показанията им в по-голяма степен противоречали на показанията на останалите незаинтересувани от изхода на делото свидетели М. , С. и Ц. Въззивният съд се позовал и на т.н. „показания” на ответника по делото, дадени по реда на чл.114, ал.1 ГПК/отм./, според които същият „притежава куче, което си стои в П. и никога не го е оставял за охрана горе, освен това, от юни 2007 год. си е купил джип и него е качвал, а преди това го е качвал. Кучето отгоре е черно, а по корема кафяво”. Тези обяснения на ответника са залегнали в основата на решаващия извод на въззивната инстанция, че не може да се приеме по безспорен и категоричен начин той да е собственик на процесното куче, ухапало ищцата на процесната дата, тъй като същото никога не се намирало под негов надзор поради обстоятелството, че е собственик на друго – „с черна окраска и кафяви петна под главата и корема”, което на същата дата не било на вилата на ответника, а се намирало в къщата му в гр. П..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че въззивното решение е постановено при наличието на основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК – допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на фактическите констатации и до неправилни правни изводи.
Съществено е нарушен чл.114, ал.1 ГПК/отм./, тъй като изводите на въззивния съд са основани в значителна степен на изгодните за ответника обстоятелства, съдържащи се в дадените от него обяснения в заседанието на първата инстанция на 24.01.2008 год. Обясненията на страните са твърдения на лица, заинтересувани от претендираните или отричаните факти и са предмет на доказване, а не доказателствено средство. Само изявленията, с които страната признава, че са се осъществили неизгодни за нея факти или че не са се осъществили изгодни за нея факти представляват доказателствено средство. В случая, обясненията на ответника нямат характер на признание, за да бъдат годно доказателствено средство, а съставляват фактически твърдения, подлежащи на установяване с допустимите доказателствени средства.
При наличието на съществени противоречия в показанията на двете групи свидетели – М. и М. – от една страна, и М. , С. и Ц. – от друга, въззивният съд е следвало да ги анализира детайлно и във връзка с всички останали доказателства по делото. За да откаже да кредитира по-голямата част от показанията на първите двама свидетели, съдът е посочил само, че същите са в близки отношения с ищцата, че са определено заинтересувани от изхода на делото, а и че показанията им противоречат на показанията на втората група свидетели. Тази констатация на съда обаче съвсем не е достатъчна, за да бъдат приети за недостоверни показанията на свидетелите М и съответно – да бъдат възприети безкритично показанията на свидетелите М, С. и Ц. Допуснатите съществени нарушения на чл.114, ал.1, чл.136 и чл.188, ал.1 ГПК/отм./ налагат отмяна на решението на въззивната инстанция, чиито фактически констатации са опорочени и необходимост от нова преценка на доказателствения материал по делото.
Обясненията на ответника от 24.01.2008 год. съдържат признание, че притежава във вилната зона над гр. П., в т.н. от него пчеларски район в близост до бившия „В”, вила в алпийски стил, на която е водил притежаваното от него куче, което описал така: „Отгоре е черно, а по корема е кафяво. Под главата е кафяво, а главата е черна”. Разпитаният като свидетел съсед на ответника в гр. П. е описал кучето като „кафеникаво на цвят, с размерите на немска овчарка, на каквото прилича”, а според свидетеля И, кучето „отгоре е черно, преобладава черното, кафявото е по муцуната отдолу по корема”. Свидетелката Л. М. Ц. говори за „едро, гледано куче, черно на гърба, а по корема кафяво”.
Свидетелката-очевидец Д. А. М. е разказала пред съда, че на 15.09.2007 год. след обяд се разхождала с пострадалата по коларски път между вилите в района на т.н.”В”. Пред вратата на една вила алпийски тип двете видели голямо кафяво куче вълча порода да стои съвсем тихо, чинно, но изведнъж скочило, за секунди прескочило оградата и ги нападнало. В следващия момент свидетелката видяла, че пострадалата е паднала по гръб и пищи, след което кучето се върнало и застанало на мястото си. Двете започнали да викат, но никой не се показал. След една седмица отишли при собственика на съседната вила – свидетеля Р, който им казал, че „това е наистина едно зло куче и е на собственика на тази вила”, както и че кучето дори се е опитвало да хапе собственика си.
Свидетелят А. Г. М. е разказал за разговора, проведен със свидетеля М седмица или две след инцидента, в който последният заявил, че „кучето е агресивно, налита на познати на собственика, а когато е ядосано, дори на стопанина си”.
В своите показания свидетелят Р е обяснил, че е съсед на ответника по вила, че последният имал куче, но от средата на лятото на 2007 год. кучето не било качвано на вилата, защото ответникът си купил нова кола. Заявил, че е разговарял с двама души, от които разбрал, че кучето е захапало някой, но не си спомня какво им е отговорил. Разказал е още, че почти всяка неделя посещава вилата си, но на 15.09.2007 год. не бил там. Според него, на куче не може да се разчита, но сам той не е видял това куче да напада.
Свидетелката Л. М. Ц. е установила, че е съсед на вилата на ответника, намираща се на около стотина метра от нейната. На 14, 15 и 16 септември 2007 год. била там, но от съседите нямало никой. На 15 септември 2007 год., според нея, кучето на ответника не било на вилата. На обяд видяла две дръгливи кучета, които прогонила и те тръгнали към вилата на ответника. Забелязала и дете от ромски произход, което се навъртало около вилата на ответника и с брадва се опитвало да сече шатрата в дворчето на същата вила.
Свидетелят И. А. С. е разказал, че на 15.09.2007 год. закарал сина си на училище, след което заедно с ответника правили преглед на пчелите, като двамата прекарали кошерите от ранчото, намиращо се по пътя за с. Р. и ответникът се прибрал. Свидетелят установил, че един от кошерите на ответника е загинал и решил да му се обади. Не го намерил у тях, разтоварил кошерите и си заминал. По това време – след 12.30-13.00 часа кучето на ответника било там вързано.
От съвкупната преценка на гласните доказателства Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира за установено, че на 15.09.2007 год. в района на вилната зона над гр. П. лагер”, кучето на ответника е нападнало ищцата/касатор/, повалило я е на земята и я е захапало. Свидетелските показания и признанията на ответника дават основание с положителност да се индивидуализира животното по големина – „едро, гледано”; по цветови нюанси – „кафеникаво” или „под главата кафяво с черна глава” или „кафяво от муцуната отдолу по корема, а отгоре черно”, или „черно на гърба, а по корема кафяво”; по порода – „вълча порода” или „немска овчарка”. Преценени през призмата на чл.172 ГПК/по-рано чл.136 ГПК-отм./, показанията на свидетелите М не са противоречиви, а са логични, последователни и са изложени безпристрастно. В същото време, част от показанията на останалите свидетели са противоречиви и не следва да се кредитират. Това се отнася до онази част от показанията на свидетеля М, в която той се отрича от думите си, казани седмица или две след инцидента пред свидетелите М. Същото важи за онази част от показанията на свидетелката Ц, която твърди, че на 14, 15 и 16.09.2007 год. е била на вилата си в близост до вилата на ответника, но на 15.09.2007 год. не е чула никой да вика за помощ и не е виждала ухапана от куче жена в същата местност. Свидетелят С. пък след като разказва за откриването на новата учебна година на 15.09.2007 год., на което тържество закарал своя син, а след това заедно с ответника участвали в преглед на пчелите в кошерите в местността по пътя за с. Р. натоварил кошери и ги извозил с автомобил, описва хронологично факти, за настъпването на които в тази им последователност е бил необходим сравнително дълъг период от време. В същото време, по делото е представено удостоверение № 6* от 22.11.2007 год., съобразно което ответникът е бил на работа на 15.09.2007 год. от 08.00 до 17.00 часа.
По делото е безспорно, че от ухапването на ищцата/касатор/ е била причинена контузно-разкъсна рана на лявата подбедрица, което телесно увреждане се квалифицира като временно разстройство на здравето – без опасност за живота. При описаната травма възстановителният период е бил в рамките на 40-60 дни, при усложнен ход на оздравителния процес.
При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че ответникът отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, предвид проявеното от него бездействие, изразило се в недостатъчен надзор над собственото му куче, в резултат от което са настъпили неблагоприятните за пострадалата последици – преживени болки и страдания. Налице е причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените неимуществени вреди, като ответникът не е опровергал законовото предположение за вина /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
В обобщение, ответникът следва да понесе деликтна отговорност за причинените на ищцата/касатор/ болки и страдания, чийто размер, определен в съответствие с чл.52 ЗЗД възлиза на 1 200 лева, за която сума след отмяната на въззивното решение следва да бъде уважена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2007 год. до окончателното й изплащане. Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта за разноските. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата/касатор/ разноски по делото, изчислени по компенсация в размер на 69,72/шестдесет и девет + 0,72/лева, а в полза на Върховния касационен съд – държавна такса в размер на 24/двадесет и четири/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 449 от 04.07.2008 год. по в.гр.дело № 438/2008 год. на П. окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Д. С., ЕГН **********, от гр. П., ул.”П” № 46 да заплати на М. Й. М. от гр. П., ул.”М” № 6* сумата 1 200/хиляда и двеста/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2007 год. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото, изчислени по компенсация в размер на 69,72/шестдесет и девет + 0,72/лева, а в полза на Върховния касационен съд – държавна такса в размер на 24/двадесет и четири/лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: