О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 09.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1559 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Н. Г. против решение от 30.06.2010г. по гр.д.№ 448/2010г. на Окръжен съд-Монтана, с което е обезсилено решение от 04.06.2007г. по гр.д.№ 75/2007г. на Берковски РС, с което е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС, предявен от касатора против В. И. В. за ливада с площ 3,00 дка в м.“А.” в землището на [населено място] при граници шосе, П. К. и М..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, поради това, че не е уважен иска по чл. 108 от ЗС и за допуснати процесуални нарушения, защото съдът не е обсъдил доказателствата и не се е произнесъл по същество.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса допустим ли е иск по чл. 108 от ЗС, предявен против правоприемник на лице, против което е уважен с влязло в сила решение иск по чл. 108 от ЗС, ако той се позовава на сделка, сключена с праводателя след влизане в сила на решението и евентуално на придобивна давност като добросъвестен владелец, считано от сделката. По този въпрос се твърди противоречие с практика на ВКС – Р № 409 от 12.07.20004г. и решение № 1237/13.01.2009г., постановено от ВКС при първото разглеждане на спора пред него, постановено по гр.д.№ 2061/2008г. на ІІІ гр.о.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С решение № 415В от 10.03.1993г. на ПК [населено място] е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на наследници на Н. Г. С., за какъвто се легитимира и ищеца върху ливада от 3 дка в м. “А. при съседи М. въз основа на записване в емлячния регистър. В решението не са посочени останалите съседи. С влязло в сила решение на 27.04.2000г. по гр.д.№ 130/1999г. е уважен иска, предявен от ищеца и по настоящото дело Г. Н. Г., като Р. Л. П. и А. Д. Г. са осъдени да му предадат владението на същия имот, който е предмет и по настоящото дело и е отменен н.а. № 467, т.1/1994г. След влизане в сила на решението, А. Д. продава на ответникът по настоящото дело В. И. В. имот 024078 по плана на землището на В.. Прехвърлителката се е легитимирала с друг нот. акт – № 375/1996г. Въводът във владение е извършен по отношение на осъдените ответници на 10.06.2004г. По отношение на ответникът по настоящото дело не е извършен въвод. Между ищеца и ответника е сключен предварителен договор, искът за обявяване на окончателен на който е отхвърлен. Ответникът прави възражение за придобиване по давност на процесния имот, като добросъвестен владелец.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд.е приел, че ответникът, като частен правоприемник на А. Д., осъдена по иска по чл. 108 с влязло в сила решение е обвързан от силата на присъдено нещо на това решение, поради което предявеният против него иск по настоящото дело е недопустим.
Поставеният правен въпрос: допустим ли е иск по чл. 108 от ЗС, предявен против правоприемник на лице, против което е уважен с влязло в сила решение иск по чл. 108 от ЗС, ако той се позовава на сделка, сключена с праводателя след влизане в сила на решението и евентуално на придобивна давност като добросъвестен владелец, считано от сделката е относим към решаващите мотиви на съда и въпроса за допустимостта на предявения иск и формира общото основание за допускане до касация. Тъй като се твърди противоречие на възивното решение с решения на ВКС по индивидуални спорове, постановени при отменения ГПК, наведеното допълнително основание е по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. С Р № 409 от 12.07.20004г по гр.д.№ 62/2004г. на ВКС І гр.о. е прието, че е допустим последващ иск, по който се прави правоизкючващо възражение въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на решението. С въззивното решение е прието, че иска е недопустим без да се съобрази, че ответникът се позовава на придобиване по давност като добросъвестен владелец. Въпрос по същество е дали това възражение е основателно.
По изложените съображения, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.06.2010г. по гр.д.№ 448/2010г. на Окръжен съд-Монтана по касационна жалба, подадена от Г. Н. Г..
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: