О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 31.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 15.06.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т. дело № 241/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Е. Л. Х. , упражняващ търговска дейност под фирма „ Е. ХРИСТОВА”, гр. Р. против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 301 от 24.11.2008 год., по в.гр. д. № 364/2008 год., с което е оставено в сила решение № 18 от 24.04.2008 год. по гр.д. № 80/2007 год. на Русенския окръжен съд и са уважени предявените срещу касатора от ТД „Ф” АД, гр. Д. обективно съединени искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД , във вр. с чл. 40 ЗЗД за сумата 20 662.04 лв., произтичаща от неизпълнено задължение по договор за заем от 12.11.2004 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.07.2007 год. до окончателното и изплащане, както и 20 000лв., част от общо дължимата от 76 579.57 лева неустойка за забава, като са отхвърлени предявените от касатора срещу първоначалния ищец насрещни искове за сумата 10 050 лв., част от общата сума от 49 345.63 лв. и 50 лв., последната – част от общо дължимата от 15 279.42 лв. и Е. Х. е осъдена да заплати на ответника по насрещните искове направените от него деловодни разноски в размер на 2989.48 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допускано нарушение на материалния закон- чл.20 и чл.20а ЗЗД, основание за касация по чл.281,т.3 ГПК. Според изложеното от касатора въззивната инстанция погрешно е тълкувала клаузите на сключения между страните договор за заем и липсата на уговорен в него срок за връщане на дадената сума, без да вземе предвид нито начина на отразяването му в счетоводството на самия ищец- заемодател като „временна финансова помощ”, нито трайно установените търговски отношения между страните, при които въпреки твърдението за неизправност на длъжника по заемното правоотношение, налице са многократни плащания безспорно осъществени от ”Ф”АД и редица постигнати споразумения между съконтрахентите, обективирани в приложените по делото споразумителни протоколи.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, отнасяща се към въпросите за тълкуване на договорите и тяхното значение за страните, без конкретно позоваване на съдебна практика на касационната инстанция- трайна или задължителна.
Същевременно според касатора разрешаването на материалноправния въпрос за необходимостта при тълкуване на сключените договори между търговци да се отчита качеството на съконтрахентите, както и формалните последици на счетоводните записвания за вида на отразените според тях сделки, когато те противоречат на отразеното в самия договор е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Налице е поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
С обжалваното въззивно решение по предявените в обективно комулативно съединяване искове по чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД Великотърновският апелативен съд е приел, че независимо, че част от размера на претендираната като дадена в заем на Е. Е. Х. сума е преведена преди сключване на процесния договор и счетоводно дадените парични средства общо в размер на 305 720.21 лв. са отразени в счетоводствата на страните като „временна финансова помощ” каквото е и посоченото основание за нейната изплащане, то доколкото осъществените след подписването на договора действия на съконтрахентите, вкл. вписаното изрично в договорните клаузи, че същата подлежи на връщане, то волята на страните, тълкувана по правилото на чл. 20 ЗЗД е именно сключване на договор за заем
Обстоятелството, че след извършени помежду им плащания и взаимни прихващания Е. Х. е останала задължена със сумата 20 662.04 лв., според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обуславя ангажиране на договорната и отговорност за неизпълнение съобразно общото законово правило на чл.79, ал.1 ЗЗД и договорената неустоечната клауза на т.4 парична санкция.
Доколкото по силата на постигнатото между съконтрахентите съгласие при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума, неизправният заемател дължи както определена глобално неустойка, така и неустойка за забава, явяваща се по своята правна същност лихва за забава, но в % различен от размера на законната такава, то първоначалната искова претенция е счетена за основателна до размера на общия сбор на двете неустойки.
Предявените от касатора Е. Х. насрещни искове за сумата 10 050 лв., главница и 50 лв. лихва, първата- представляваща част от неизплатена на ищцата цена общо от 49 345.63 лв. на продадени от насрещния ответник общи имоти по фактури № 226 и № 2* заедно с лихва за забава, са приети за неоснователни, по съображения за извършено между страните прихващане, отразено в приложените по делото и неоспорени споразумителни протоколи.
Следователно съдържащите се в мотивите на обжалваното решение съждения на въззивната инстанция позволяват да се изгради правен извод, че поставените от касатора въпроси по предявения първоначален иск попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им е обусловило крайния правен резултат по спора.
Основателен е и доводът, че по отношение на същите е осъществено основанието, предвидено в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- явяват се от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Независимо, че въпросите, свързани с приложение на законовото правило на чл.20 ЗЗД и на чл.20а ЗЗД са обект на трайно установена съдебна практика на ВКС, то доколкото такава отсъства във вр. с конкретно поставения от касатора въпрос- дали при тълкуване на търговските сделки е необходимо да се отчита не само качеството на съконтрахените, но съществуващите помежду им трайни търговски отношения и формалните счетоводни записвания за вида и характера на отделните сделки, когато счетоводното им отразяване и извършваните във вр. с тях счетоводни операции противоречат на вписаното в клаузите на самия договор, касационното обжалване следва да се допусне въз основа на визирания критерий за селекция по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК.
По отношение насрещната искова претенция на настоящия касатор липсват каквито и да било конкретно формулирани въпроси. Не е аргументирано и основание за касационно обжалване, поради което и с оглед въведеното в тази насока с чл.284, ал.3, т.1 ГПК задължение на страната, то в тази част касационно обжалване на въззивния съдебен акт не следва да се допусне.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 301 от 24.11.2008 год., по в. гр. д. №364/2008 год., в частта му по предявения от „Ф” АД, гр. Д. против Е. Е. Л. Х. , упражняващ търговска дейност под фирма „Е” първоначален иск за сумата общо 40 662.04 лв., от които 20 662.04 лв., произхождаща от договорно неизпълнение по договор за заем и 20 000 лв., представляваща договорна неустойка, част от общо дължимата от 76 579.57 лв..
УКАЗВА на касатора Е. Е. Л. Х. , с фирма „Е”, гр. Р. в едноседмичен срок от съобщаването му до да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса от 8 13.24 лв./ осемстотин и тринадесет лева и двадесет и четири стотинки/, съгласно чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи в същия срок по делото съответен платежен документ.
ДА се уведоми страната, че при неизпълнение на дадените и указания производството по делото ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на допълнителната държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: