O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 03.06.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 43512/20.08.2009 година на В. М. Т. от гр. С. подадена чрез адв. В срещу въззивно Решение от 21.04.2009 год. по гр.възз.д. Nо 2034/2006 година на Софийския градски съд, с което е обезсилено Решение по гр.д. Nо 2061/2005 година на СРС-ГК по чл. 75 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на закона – чл. 295 ГПК / отм./ , чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 75 ЗС, както и в нарушение на съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК се обосновава с доводи, че по въпросите: „една и съща ли е правната защита , която получава ищецът по заявен отрицателен установителен иск и по заявен владелчески иск „ ; този за „съдържанието на иска за собственост по см. на чл. 295 ГПК / отм/., в насока обхваща ли в хипотезите си и заявен отрицателен установителен иск за собственост „ и този за значението на последователността / поредността/ на завеждане на исковете в хипотезите на чл. 295 ГПК / отм./ -за собственост и владелчека защита , като се има предвид и това , че в новия ГПК разпоредбата на чл. 295 ГПК / отм./ е възпроизведена с чл. 359 ГПК/ няма съдебна практика,освен цитирано Решение на СГС, което налага произнасянето от касационната инстанция с оглед на точното прилагане на закона и в този аспект и за развитие на правото.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л, с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване , като се поддържа , че съдебния акт на въззивния съд е следвало да се обжалва по реда на обжалване на определенията.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данни за данъчна оценка от 1620 лв.
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение на първата инстанция по уважения владелчески иск по чл. 75 ЗС на В. Т. , след като съдът е приел, че същата е заявила наред с владелческия иск и иск за собственост срещу същия ответник, поради което и на основание чл. 295 ГПК / отм./ владелческата защита е недопустима.
След преценка на доводите на касатора за допустимост на касационното обжалване с оглед на обоснованата теза за необходимостта в конкретния случай от разглеждане на делото от касационния съд, настоящият състав на ВКС счита , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. След като защитата на касатора е обосновала тезата си , че липсата на съдебна практика се свързва именно с необходимостта за изясняване точния смисъл на законодателя по поставените проблеми в рамките на хипотезите по чл. 295 ГПК / отм,/, възпроизведена в чл. 359 ГПК то следва да се приеме , че е налице основания за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията закона , касаторът В. Т. дължи при допуснато касационно обжалване и внасянето на пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК. С оглед на закона и данъчната оценка на спорната част от поземления имот , тази допълнителна ДТ е размер на сумата 32 .40 лв. / тридесет и два и о.40 лв. / , вносима по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 43512/20.08.2009 година на В. М. Т. от гр. С. подадена чрез адв. В срещу въззивно Решение от 21.04.2009 год. по гр.възз.д. Nо 2034/2006 година на Софийския градски съд, с което е обезсилено Решение по гр.д. Nо 2061/2005 година на СРС-ГК по чл. 75 ЗС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………., за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
УКАЗВА на касатора В. Т. лично и чрез адв. В да внесе сумата 32.40 лв./ тридесет и два и о.40 лв. / – пропорционална ДТ по сметка на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: