Р Е Ш Е Н И Е
№ 571
гр.София 11.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на осми юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 788 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. К. против решение № 346 от 12.11.07г.по гр.дело № 545/07г.на Старозагорския окръжен съд,с което е отменено решение № 57 от 19.05.05г.по гр.дело № 216/05г.на Старозагорския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено по отношение на същата страна,че К. Д. К. е изключителен собственик на апартамент,находящ се в гр. С.,ул.”З”№ 12,кв. Зора поради пълна трансформация на лични средства при придобиване на собствеността върху имота.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и искът- отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба К. Д. К. моли решението да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмена защита.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С решение № 425 от 3.07.07г.по гр.дело № 532/06г. Върховният касационен съд на РБ е отменил решение № 561/17.01.06г.по гр.дело № 769/05г.на Старозагорския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел,че процесният апартамент,макар и придобит по време на брака между страните от ищеца К. К. ,е закупен изцяло с лично имущество – негов жилищно-спестовен влог,набиран в периода 1984-92г.и средства на майка му по неин влог в „Е”. Направен е извод,че е налице трансформация на лично имущество,тъй като апартаментът изцяло е придобит със средства,имащи извънсемеен характер.
Касационната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е приложил правилно материалния закон – чл.21 ал.1 от СК. Спазени са задължителните указания на ВКС в отменителното му решение по прилагане и тълкуване на закона. Формираният във въззивното решение извод за основателност на предявения иск е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Основателността на този иск се обусловя от установяване на факта,че платената цена на придобития по време на брака имот представлява изцяло лични средства на страната ,която претендира,че е индивидуален собственик поради трансформация на нейни лични средства. В конкретния случай е безспорно установено,че процеснаият апартамент е придибит със средства на ищеца извън съпружеското имущество,поради което правилно искът е бил уважен от въззивния съд.
При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба,че жалбоподателката не била редовно призована за проведеното на 11.10.07г.съдебно заседание пред въззивния съд. Същата е била редовно и своевременно призована чрез нейния пълномощник адв. С. Пълномощното на адв. Т е до окончателното свършване на делото във всички инстанции и няма данни същото да е било оттеглено по реда на чл.23 и чл.24 от ГПК/отм./ ,поради което правилно въззивният съд е приел,че процедурата по призоваване на Т. К. е редовна е и дал ход на делото.
Неоснователен е и доводът,че съдът не се е мотивирал защо дава вяра на свидетелите,чиито показания са в полза на ищеца. Настоящата инстанция намира,че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото. В тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши на кои свидетели да се довери. Въззивният съд е посочил защо не дава вяра на определени свидетели,които нямат непосредствени впечатления – не са присъствали нито при преговорите за закупуване на апартамента,нито при изплащането на сумите,за да могат да установят по-висока продажна цена от удостоверената с нот.акт. Върховният касационен съд може да контролира само начина на формирането,но не е съдържанието на вътрешното съдийско убеждение,като направи своя преценка на събраните доказателства.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.64 ал.1 от ГПК/отм./жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 346 от 12.11.07г.,постановено по гр.дело № 545/07г.на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Д. К. от гр. С.,кв. Казански № 25вх.0 ет.5 ап.15,ЕГН ********** да заплати на К. Д. К. от гр. Ст. З. ,ул.”А”№ 2 вх. Д ет.2 ап.91 сумата 500 лв/петстотин/разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.