2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2157 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 45 от 06.02.2019 г. по в. гр. д. № 7/2019 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 1535 от 09.10.2018 г. по гр. д. № 3205/2016 г. на Русенския районен съд в частта, с която допуснатият до делба апартамент е бил изнесен на публична продан.
Въззивният съд е приел, че в случая съсобствеността е възникнала от наследяване и възмездна сделка – договор за прехвърляне на 1/3 ид. част от имота срещу задължение за издръжка и гледане. Налице е смесена съсобственост, която препятства уважаването на претенцията на съделителите И. С. А. и Г. Е. А. за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК, съгласно приетото в т.8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. С. А. и Г. Е. А..
Жалбоподателите считат, че т.8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС в случая не се прилага, тъй като е налице разпореждане между сънаследници, което не води до смесена съсобственост и до изключване приложението на чл.349, ал.2 ГПК. Съдът не обсъдил данните по делото, че към момента на откриване на наследството на бащата на съделителите през 1977 г., жалбоподателят И. А. е живял в процесния имот, както и че е продължил да живее в него към момента на смъртта на майка си през 2005 г. и до настоящия момент. Не са обсъдени и данните, че той няма друго жилище, а делбеният имот е неподеляем.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. При две или повече наследства, всеки съделител, който има качеството на пряк наследник, живял е в имота и не притежава друго жилище, отговаря ли формално на условията по закон да му бъде възложен недвижимият имот, още повече, че никой от другите съсобственици няма такава претенция;
2. Може ли да се иска възлагане на имот при условията на чл.349, ал.2 ГПК, ако съсобствеността е възникнала по наследяване на общ за всички съделители наследодател, като се има предвид, че е налице последователност при придобиване на права от двама общи наследодатели, ако са налице предпоставките за това към момента на откриване на което и да е от двете наследства, тъй като всяко от последователно осъществилите се наследявания дава право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК, противопоставимо е на един и същ кръг лица, които освен това не са предявили искане за възлагане на имота.
3. Когато съсобствеността е възникнала по наследяване и продажба на наследствени права, като продажбата е извършена между съсобственици по наследяване и купувачът е бил в брак, възниква ли комбинирана съсобственост и допустимо ли е да се извърши възлагане на имота.
По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС; решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, II-ро г.о. и решение № 144 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 7209/2013 г. на ВКС, I-во г.о.
В касационната жалба има позоваване и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответниците в производството П. С. Д. и П. С. А. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение съответнства на практиката на ВКС е не съществуват основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното.
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за делба, за което не съществува ограничение за касационен кънтрол с оглед цената на иска.
Не е налице обаче поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Първите два въпроса са идентични по съдържание, но не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Те се свеждат до това дали е налице смесена съсобственост и съответно – изключено ли е възлагането по чл.349, ал.2 ГПК, когато съсобственоста е възникнала от две или повече последователни наследявания. Тази хипотеза в настоящия случай не е налице, тъй като съсобствеността на процесния апартамент, придобит по време на брака на родителите на страните, е възникнала не само от двете последователно открити наследства, съответно през 1977 г. и 2006 г., но и от още три юридически факта: 1. Договор от 28.02.1992 г. за прехвърляне на 1/3 ид. част от процесния имот срещу задължение за гледане, сключен между майката на страните М. В. в полза на нейния син и съделител И. А., по време на брака му с Г. А. /отчетен от въззивния съд/; 2. Договор за дарение на 1/3 ид. част от имота, сключен през 1972 г. между родителите на страните и тяхната дъщеря и съделителка П. С. А. / Д./ и 3.Отказ на П. Д. от наследството на нейния баща, вписан на 24.02.1992 г.
Последните две разпореждания не са отчетени от въззивния съд, но дори и само договорът за издръжка и гледане сочи на различна фактическа обстановка, която не се покрива от поставените въпроси № 1 и 2.
Третият въпрос, макар да визира съсобственост, възникнала от наследяване и продажба на наследствени права, каквато в случая не е налице, всъщност поставя друг проблем – дали разпоредителна сделка между сънаследници с идеална част от наследствения имот, по която приобретателят е бил в брак, води до възникване на смесена съсобственост. Въпросът е породен от обстоятелството, че с практиката на ВКС по чл.290 ГПК е развито тълкуването на т.8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, като се приема, че сделки между сънаследници не водят до смесена /комбинирана/ съсобственост. Това разрешение важи и за случаите, при които приобретателят – сънаследник е бил в брак към момента на извършеното в негова полза разпореждане с част от сънаследствен имот, тъй като съпругът придобива права не като участник в сделката, а по силата на закона – чл.19, ал.3 СК 1985 г. /отм./, сега чл.21, ал.1 СК. В този смисъл е решение № 158 от 25.11.16 г. по гр. д. № 2233/2016 г. на ВКС, II-ро г.о. и цитираната в него практика – решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572/2012 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 144 от 11.07.2014 г. по гл. д. № 7209/2013 г. на ВКС, I-во г.о.
Този въпрос също не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Действително, за да приеме наличие на смесена съсобственост, въззивният съд е имал предвид наследяването и прехвърлянето на идеална част от недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, извършено от М. В. в полза на нейния син И. А., по време на брака му с Г. А.. Освен тази прехвърлителна сделка обаче, която е между сънаследници и не води до смесена съсобственост, съгласно посочената по-горе практика на ВКС, по делото е налице още едно разпореждане, което в действителност води до смесена съсобственост. Това е договорът за дарение на 1/3 ид. част от процесния имот, сключен през 1972 г. от родителите С. и М. в полза на дъщеря им П. С. А.. В този случай разпореждането не е между сънаследници и затова, преценено във връзка с последвалото наследяване, води до възникване на смесена съсобственост. Въззивният съд не е отчел това разпореждане в решението си, но е бил длъжен да го отчете. Смесената съсобственост в случая възниква не заради това, че е извършена сделка между сънаследници, по която приобретателят е бил в брак, а поради това, че освен по линия на наследяването, права върху идеална част от имота е придобита от друг юридически факт и той не е свързан със сделка между сънаследници. Затова като резултат постановеното въззивно решение, с което се приема наличието на смесена съсобственост, съответства на т.8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.3 ГПК /сега чл. 349, ал.2 ГПК/ е недопустимо.
При този изход на делото на ответницата по касация П. С. Д. следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.04.2019 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 от 06.02.2019 г. по в. гр. д. № 7/2019 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. С. А. и Г. Е. А., двамата от [населено място], [улица], да заплатят на П. С. Д. от [населено място], [улица], ет.3, сумата от 500 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: