Р Е Ш Е Н И Е
№ 571
гр.София, 22.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, изслуша докладваното от съдия Гроздева гр.д.№ 766 от 2008 г. по описа на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по к. жалба на Е. Г. Т. против решение № 267 от 29.11.2007 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, I състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е отменено решение от 29.12.2006 г. по гр.д. № 508 от 2005 г. на Софийския градски съд, 7 брачен състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Е. Г. Т. иск с правно основание чл.64, ал.1, т.1 от СК във връзка с чл.54, ал.1, т.2 от СК за прекратяване на осиновяването на С. Е. Л. К. от Т. С. К. и Л. И. В..
В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че осиновяването не е унищожаемо, тъй като към датата на извършването му произходът на детето от бащата не бил установен и поради това не се е изиквало съгласие на бащата за това осиновяване. Съдът не взел предвид, че извършеното по-късно припознаване на детето от баща му Е. Т. имало ретроактивно действие- тоест считало се, че припозналият е баща на детето от раждането му, а не от датата на припознаването. Освен това, съдът не взел предвид, че към датата на извършване на припознаването осиновителите са знаели кой е биологичния баща на детето. Не на последно място, касаторът счита, че с оглед крехката възраст на детето, неговия пол, привързаност и обич към баща му, би било недопустимо и против всякакви морални и човешки норми то да се отглежда от друго семейство, при условие че баща му е напълно в състояние и желае да се грижи за него.
В срока по чл.218г от ГПК /отм/ е постъпил писмен отговор от ответниците Т. С. К. и Л. И. В., които оспорват жалбата и молят решението на Софийския апелативен съд да бъде оставено в сила.
Особеният представител на детето С. Карагеоргиев адв. Н оспорва жалбата.
Представителят на П. на РБ също оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касатора основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.64, ал.1, т.1 от СК във връзка с чл.54, ал.1, т.2 от СК за прекратяване на непълното осиновяване на детето му от ответниците Т, въззивният съд е приел, че допуснатото по гр.д. № 3* от 2005 г. непълно осиновяване не е унищожаемо поради липса на съгласие на бащата на детето, тъй като към момента на допускане на това осиновяване бащата на детето е би неизвестен- касаторът е припознал това дете впоследствие. Макар припознаването да имало ретроактивно действие, съдът е приел, че това ретроактивно действие не може да се отрази на действителността на осиновяването, което е извършено преди припознаването. На следващо място е приел, че припознаването е строго формален акт, поради което до неговото извършване бащата на детето следвало да се счита за неизвестен, независимо от това какви са били отношенията между припозналия, детето и неговата майка до момента на припознаването.
Това решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано е прието от въззивния съд, че допуснатото по гр.д. № 3* от 2005 г. на СГС непълно осиновяване на детето С. Мариев К. от Т. С. К. и Л. И. В. не е унищожаемо поради липса на съгласие на бащата на детето и че поради това осиновяването не следва да бъде прекратявано. Прекратяването на осиновяване поради унищожаемост е санкция срещу допуснати от осиновяващия съд нарушения на най-съществените законови изисквания за допускане на осиновяването- като например изискванията на чл.49, 50, 51, 52 и 53 от СК относно качествата на лицата, които ще бъдат осиновявани или ще осиновяват и изискванията на чл.54 от СК относно изискуемите съгласия за допускане на осиновяването. Именно неспазването на тези изисквания от съда е основание да се иска отмяна на осиноваването по съдебния ред на чл.64, ал.1, т.1 от СК. В разглеждания случай при допускането на непълното осиновяване на детето С. съдът не е допуснал такива нарушения, включително не е нарушил и чл.54, ал.1, т.2 от СК, тъй като към датата на постановяване на съдебното решение за допускане на осиновяването /21.12.2004 г./ осиновеното дете юридически е имало неизвестен баща /припознаването на детето е извършено от касатора едва на 23.06.2005 г./, поради което към онзи момент съгласие за осиновяването от бащата не е било необходимо.
Неоснователен е доводът на касатора, че осиновяването е унищожаемо поради липса на съгласие на бащата за него, тъй като припознаването имало ретроактивно действие. Действително, припознаването има обратно действие- припознатият се счита за дете на припозналия от момента на раждането му, а не от момента на припознаването. Това ретроактивно действие на припознаването, обаче, е установено изцяло и само в интерес на детето- с цел гарантиране на правата на припознатото дете, произтичащи от факта на припознаването /например правото на издръжка или правото да наследи припозналия го родител/, поради което не би могло да засегне придобити преди припознаването права на детето по отношение на трети лица, каквито са възникналите в резултат на непълното осиновяване по чл.62 от СК права на детето да бъде отглеждано от осиновителите и да ги наследява. Това ретроактивно действие на припознаването не би могло да доведе до унищожаемост на съдебния акт за допускане на осиновяването и на още едно основание- тъй като законосъобразността на правните актове се преценява към момента на тяхното извършване, а в случая, както бе изложено по-горе, към датата на постановяване на съдебното решение за допускане на осиновяването детето не е имало установен баща, поради което съдът не е нарушил закона като е допуснал това осиновяване, без да е било налице съгласие на бащата за него.
Обстоятелството, че на осиновителите е било известно кой е биологичния баща на детето, също не е основание допуснатото без съгласието на този биологичен родител осиновяване да се приеме за унищожаемо. До припознаването на едно дете, родено извън брак, съществува само житейско предположение кой е баща на това дете, но юридически това дете е с неизвестен родител. Произходът на лицата се установява само с акт за раждане или с акта на припознаването. Поради това, съдът, допускащ осиновяването, следва да приеме, че осиновяваният има такъв произход, какъвто е посочен в неговия акт за раждане. Затова в настоящия случай, тъй като към датата на допускане на осиновяването на С. Карагеоргиев в акта за раждане на това лице е било записано, че е с неизвестен баща, правилно съдът е приел, че за допускане на осиновяването не е необходимо съгласие от предполагаемия биологичен баща на детето, който все още не е бил признал това дете като свое.
Отказът да се прекрати осиновяването не противоречи на моралните и човешки норми, както твърди касатора. Детето е осиновено непълно от ответниците, поради което съгласно чл.62 от СК се запазват правата и задълженията между него и роднините му по произход /тоест между него и баща му/. Действително, в резулат на това осиновяване родителските права и задължения преминават върху осиновителите, но това не лишава рожденият баща от правото му да се вижда с детето и да се грижи за него.
Гореизложеното налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски не са претендирани от ответниците по жалбата, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267 от 29.11.2007 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, I състав по гр.д. № 1* от 2007 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.