Р Е Ш Е Н И Е
№ 571
гр.София, 27.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5303/2008 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по молба на И. Е. Е. от гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 950 от 22.10.2008 год. по гр.дело № 2524/2007 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е отменено въззивното решение от 16.02.2007 год. по гр.дело № 1042/2006 год. на В. окръжен съд и е уважен иска по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че О. И. П. е собственик на гараж, съставляващ имот № 1* по одобрената кадастрална карта на гр. В., заедно със съответните идеални части от правото на строеж от дворното място, съставляващо имот № 1* по същата кадастрална карта и ответникът/сега молител/ е осъден да му предаде владението на имота.
Поддържа се, че решението противоречи на други два влезли в сила съдебни актове, постановени по спорове с един и същи предмет – процесния гараж и между едни и същи страни. Твърди се, че по гр.дело № 391/2006 год. и гр.дело № 53/1991 год. на В. районен съд не е било прието О. И. П. , респ. наследодателката му П. И. И. да е собственик на идеални части от правото на строеж върху имот № 1*/бивш парцел **** в кв.189 по плана на гр. В.. С. молителя, атакуваното влязло в сила решение е недопустимо, като произнесено свръхпетитум, доколкото с него е прието, че О. П. е собственик освен на гаража, но и на съответните идеални части от правото на строеж от дворното място.
Ответникът по молбата за отмяна О. И. П. от гр. В. е на становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане, тъй като е подадена на 18.11.2008 год. от заинтересувана страна и в рамките на преклузивния тримесечен срок от влизане в сила на касационното решение – 22.10.2008 год./чл.305, ал.1, т.4 ГПК/.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
Отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл.299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно /чл.307, ал.4 ГПК/.
В случая, не е налице противоречие между атакуваното с молбата за отмяна решение и влязлото в сила решение от 20.09.1993 год. по гр.дело № 53/1991 год. на В. районен съд, втори граждански състав, с което е ликвидирана окончателно съсобствеността върху имот пл. № 1* в кв.189 по плана на гр. В., от който имот са били обособени два самостоятелни парцела: VІІ-1572, възложен по реда на чл.288, ал.2 ГПК/отм./ на А. И. Е. /майка на молителя/ и VІ-1572 в кв.189, възложен в общ дял на П. И. И. , О. И. П./ответник по молбата/ и Ц. И. П. С решението от 17.10.1991 год. по същото дело е била допусната делба на съсобствения имот без двуетажната жилищна сграда в парцел ****, без жилищната сграда в парцел **** и без двата гаража, построени в парцел **** и в парцел ****. Следователно, с влязлото в сила решение по допускане на делбата не е бил разрешен спор относно принадлежността на правото на собственост върху процесния гараж, поради което липсва обективно/предметно/ тъждество между делбеното производство и производството по иска за ревандикация по гр.дело № 986/2006 год. на В. районен съд, по които са постановени съответно решението по гр.дело № 53/1991 год. на същия съд и атакуваното с молбата за отмяна решение № 950 от 22.10.2008 год. по гр.дело № 2524/2007 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Не е налице противоречие на атакуваното влязло в сила решение и с влязлото в сила определение № 978 от 10.05.2006 год. по в.ч.гр.дело № 391/2006 год. на В. окръжен съд, с което след като е било отменено определението от 28.03.2006 год. по ч.гр.дело № 403/2006 год. на В. районен съд, е възстановено владението на И. Е. Е. върху гараж, находящ се в собствения му УПИ * в кв.189 по плана на гр. В. кад. № 12259-1015-119/ на основание чл.126ж, ал.2 ГПК/отм./ и е бил отстранен О. И. П. от ползването на гаража в същия имот, като е постановено да се издаде заповед по реда на чл.126ж, ал.4 ГПК/отм./ в посочения по-горе смисъл. Споменатото определение е постановено в производство за защита и възстановяване на нарушено владение, регламентирано в чл.126ж-чл.126и от глава дванадесета на отменения Граждански процесуален кодекс. Защитата на нарушено владение по този процесуален ред обаче има не исков, а административен характер. Такъв характер има не само изпълнението на заповедта по чл.126ж, ал.4 ГПК/отм./, но и произнасянето на районния и окръжния съд по молбата за защита на нарушено владение по административен ред. Това произнасяне не може да претендира за сила на пресъдено нещо и не прегражда възможността да бъдат използвани и други способи за защита на владението. Следователно, липсва основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна, доколкото не може да съществува противоречие по смисъла на този текст от закона между влязлото в сила определение, с което е уважена молба за възстановяване на нарушено владение по реда на чл.126ж ГПК/отм./ и влязлото в сила решение по чл.108 ЗС, с което е уважена ревандикационна претенция по отношение на същия недвижим имот в исковото производство.
Молбата за отмяна съдържа и оплакване за недопустимост на влязлото в сила решение в частта, с която Върховният касационен съд е признал за установено, че О. И. П. е собственик и на съответните идеални части от правото на строеж от дворното място, съставляващо имот № 1* по одобрената кадастрална карта на гр. В., като се иска обезсилване на решението в тази му част. Излагат се и доводи за неправилно приложение на чл.56, ал.3 ЗТСУ/отм./ и несъобразяване на решението с чл.148 и чл.151 ППЗТСУ/отм./. Посочените оплаквания обаче касаят съществото на материалноправния спор и не могат да бъдат разглеждани в извънредното извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила решения по чл.303, ал.1, т.т.1-7 ГПК, основанията за допускане на която са лимитативно изброени в процесуалния закон и не могат да се прилагат разширително. В производството за отмяна не се преразглежда правилността на съдебния акт на съответната инстанция, тъй като се посяга на силата на пресъдено нещо, формирана с решението, а се проверява само дали е налице някое от изчерпателно предвидените основания, които оправдават необходимост от повторно разглеждане на делото.
По наведеното едва в заседанието на 21.10.2009 год. твърдение за лишаване на молителя от възможността да вземе участие в делото пред касационната инстанция, в подкрепа на което се представя и медицинско направление от 06.02.2009 год. на ДКЦ-1-ЕООД, гр. В., Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. не следва да се произнася, тъй като молбата за отмяна вх. № 1* от 18.11.2008 год. не съдържа изложение за наличие на основание по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
В обобщение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Е. Е. от гр. В., ул.”В” № 35 за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 950 от 22.10.2008 год. по гр.дело № 2524/2007 год. на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: