О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
гр. София, 27.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1780 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на страните срещу решение от 09. 12. 2016г. по гр. дело № 2502/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22. 03. 2016г. по гр. дело № 660/2015г. на Врачански окръжен съд в частта му, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата 35 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 07. 10. 2012г., и в частта му, в която същият иск е отхвърлен за сумата над 35 000лв. до 70 000лв., като неоснователен. Първоинстанционното решение в частта му, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., като неоснователен, е влязло в сила като необжалвано.
По касационната жалба на ищеца П. Н. Б.:
Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта му, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОД е отхвърлен за разликата над 35 000лв. до сумата 70 000лв., поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ищецът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос от значение за изхода на делото за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, сочейки противоречие на обжалвания въззивен съдебен акт със задължителната практика на ВКС, обективирана в раздел ІІ, т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968г..
Ответникът по тази касационна жалба – Прокуратурата на Република България не е представил писмен отговор.
По касационната жалба на ответника Прокуратура на Република България:
Ответникът поддържа, че обжалваното от него въззивно решение в частта му, в която предявеният иск е уважен, е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът – ответник навежда основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело за прилагане на критерия за „справедливост“ на чл. 52 ЗЗД за определяне на обезщетения за неимуществените вреди при непозволено увреждане, сочейки противоречие на атакуваното въззивно решение със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т. ІІ от ППВС 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на съдилищата, обективирана в решение № 11 от 27.01.2014г. по гр. дело № 3684/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 151 от 13.05.2014г. по гр. дело № 5386/2013г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 49 от 23.03.2010г. по гр. дело № 67/2010г. на ВтАС.
Ответникът по тази касационна жалба – П. Н. Б., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба на Прокуратурата на РБ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена над 5 000 лв., т. е. същите са допустими.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда и по което спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 неденоминирани лева, изменена в „подписка“ и административна мярка „забрана за напускане пределите на РБ“.
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на приключило наказателно производство с оправдателна присъда по процесното обвинение, като е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 35 000 лв. и е отхвърлен за разликата до 70 000 лв., намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди: продължителността на наказателното производство от 13 години и 6 месеца, по време на което многократно делото е връщано за доразследване и на четири пъти е внасян обвинителен акт; причинените от незаконното обвинение, установени с гласни доказателства и медицински експертизи /обща и психологическа/ стрес, притеснения, тревожност, усещане за проявена несправедливост, накърнени авторитет в обществото и добро име, влошаване на психическото състояние, както и неустановената причинно – следствена връзка между преживяния стрес от наказателното преследване и извършената операция от хронична жлъчно – каменна болест.
Настоящият касационен състав намира, че е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения материалноправен въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. сочената от жалбоподателя в касационната му жалба, както и решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. 0 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., вкл. сочените от касаторите, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта и съдебното минало на ищеца, здравословното му състояние, степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване. С атакуваното въззивно решение при определяне на процесното обезщетение не са отчетени всички обстоятелства с правно значение за определяне размера на неимуществените вреди по процесното незаконно обвинение, а някои са съобразени несъответно на конкретната личност на увредения и на конкретната интензивност на преживяните болки и страдания, в противоречие с ППВС № 4/1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения правен въпрос и от двете страни, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Наличието на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК досежно съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД в контекста на определяне на обезщетения за неимуществени вреди от деликт, вкл. специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обуславя неосъществяването на соченото от ответника допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по същия правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09. 12. 2016г. по гр. дело № 2502/2016г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му от двете страни част.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв.. При неизпълнение в срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.