7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 30.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.04.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1088 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Н. С. И.Н.” ЕООД, гр.София против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 149 от 03.08.2009 год., постановено по т.д.№ 290/2009 год., в частта, с която е потвърдено решение № 86 от 23.02.2009 год.,по т.д.№ 550/2008 год. на Пловдивския окръжен съд и е осъден касатора, като ответник да заплати на „МАРВИЛ” ООД,гр.Пловдив сумите: 5 808.82 лв., представляваща дължим остатък от продажната цена по договор от 21.11.2006 год., за доставка на машина за изпитване на натиск и огъване на строителни материали „TONI NORM”; 15 799.98 лв.- договорна неустойка за забава и 300 лв., обезщетение за забава, считано от 17.03.2008 год., до 13.05. 2008 год., както и законна лихва върху горепосочените суми, считано от 13.05.2008 год. до окончателното им изплащане заедно с деловодни разноски от 2 558 лв., както и в частта, с която са отхвърлени предявените от „Н.” ЕООД, като ищец насрещни искове за заплащане на сумите: 15 801.35 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение задължението на продавача да замести дефектното оборудване на доставената машина за своя сметка в договорения срок и за неизпълнение задължението за издаване на гаранционна карта, 118 297 лв., обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от непускане на доставената с дефекти машина в срок.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл.272, във вр. с чл.236, ал.2 ГПК и на материалния закон- чл.327, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1, пр.2 ЗЗД, поради което и на осн. чл.28, т.3 ГПК се иска отмяната му.
Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд за неоснователност на направеното възражение за отбив от цената, основано на чл.195, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.193 ЗЗД, поради пълно изпълнение задълженията на продавача по сключената между страните търговска продажба/ доставка/, както и с приетото за дължимо обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 300 лв., върху забавеното плащане на главния дълг, считайки за недопустимо кумулирането на неустойка за забава с обезщетение за забава и отсъствие на предявен от страната иск с правно основание чл.92, ал.1, пр.2 ЗЗД. Доводи са наведени и срещу начина на определяне размера на присъдената на ищеца по първоначалния иск неустойка за забава.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилите решаващите правни изводи в обжалваното решение, а чрез тях и крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право- за изпадането на длъжника в забава при дължимо частично плащане по договор за продажба/ доставка/, за момента на изискуемост на задължението за плащане на цената при договор за продажба, при неизпълнение задълженията на продавача, за предпоставките за присъждане на неустойка за забава и за неизпълнение, за допустимостта на искането за присъждане на обезщетение за забава върху неустойка за забава и за предпоставките за присъждане на по- големи вреди от договорената неустойка е в противоречие с практиката на съдилищата.
Като израз на визираното съставомерно отклонение от практиката на съдилищата страната е посочила няколко групи съдебни решения, според формулираните от нея въпроси:
1. По т.І – касаеща въпросите, свързани с момента на изпадане на купувача в забава, при договорени конкретни условия за частично плащане на цената- решение № 1859/2001 год., по гр.д.№ 359/2001 год. на V-то г.о. на ВК; решение на Ямболския окръжен съд от 06.06.2008 год. , по т.д.№ 52/2007 год.; решение на Бургаския окръжен съд № 231 от 24.09.2004 год., по гр.д.№ 189/ 2004 год.; решение на Пловдивския окръжен съд по т.д.№ 22/2008 год.; определение № 475/07.07.2009 год., по т.д.№ 314/2009 год. на ВКС,ТК и решение на ВДА № 127/2003 год;
2. По т.2- касаеща предпоставките за присъждане на договорна неустойка за забава и начина на определянето и – решение № 5/95 год., по гр. д.№ 984/94 год. на V-то г.о. на ВКС; решение № 28/2006 год., по т. д. № 245/2005 год. на І-во т.о. на ВКС; решение № 205/2000 год., по гр. д.№ 1263/99 год. на ВКС;
3. По т.3 – касаеща възможността за присъждане на обезщетение за забава върху вземането за неустойка за забава и за кумулиране на неустойка за забава с обезщетение за забава- решения на ВКС : № 123/2006 год., по т.д.№ 676/2005 год. на ТК ; №1823/95 год., по гр.д.№ 2879/94 год. на V-то г.о на ВС; № 35/ 97 год., по гр.д.№ 503/96 год. на V-то г.о. и решение на ВДА № 11 от 28.07.99 год.;
4. По т.4- свързано с предпоставките за присъждане на неустойка за неизпълнение и законовата отговорност на продавача- решение на ВДА- № 10от 22.07.1999 год.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.288 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Искането за допускане на касационното обжалване е частично основателно.
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд по първоначално предявените обективно съединени искове, основани чл. 327, ал.1 ТЗ за сумата 19 749.96 лв. – остатък на дължимата покупна цена по договор за доставка между търговци на машина за изпитване натиск и огъване на строителни материали Toni Norm, сключен между страните на 21.11.2006 год. , по чл.92, ал.1 ЗЗД 15 799.98 лв.- договорна неустойка за забава и по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на двете главници, за периода 17.03.2008 год- 13.05.2008 год., както и законна лихва върху същите суми, начиная от датата на исковата молба- 13. 05. 2008 год. до окончателното им плащане е приел, че доколкото в хода на първоинстанционното производство – на 23.10.2008 год., ответникът „Н.” ЕООД, гр. София е заплатил сумата 13 941.14 лв., като част от последната вноска от договорената покупна цена за доставената машина и всъщност спорна е била само сумата 5808.82 лв., то виновната длъжникова забава е безспорна и за нея следва да бъде ангажирана договорната отговорност на купувача за обезвреда, съобразно неустоечната клауза на т.5.1 от договора.
По отношение на спорния остатък от дълга Пловдивският апелативен съд е изложил подробни съображения, с които е отрекъл основателността на въведеното от ответника по първоначалните искове, възражение за наличие на основание за отбив от цената в същия размер, поради доставена от продавача стока с недостатъци, за отстраняването на които купувачът е заплати директно на производителя именно сума в размер на претендираното вземане от 5 808.82 лв..
Позовавайки се е на липсата на съставен, според т.4 от договора, двустранен протокол, в които да са отбелязани забележки по доставката, вкл. конкретните и явни недостатъци, както и на показанията на разпитаните свидетели на самия ответник, присъствали на първоначалния опит за въвеждане машината в експлоатация, според които повредата е причинена от извършено под ръководството на длъжностни лица на последния ситуиране на вече доставената на територията му вещ, решаващата инстанция е счела, че в случая предпоставките на чл.195 ЗЗД, във вр. с чл.193 ЗЗД – отсъстват и заплатените на производителя суми от „Н.” ЕООД не следва да бъдат възложени в тежест на продавача, като неизправна страна.
Обстоятелството, че с договора е изрично уговорен начина на плащане остатъка от покупната цена на продавача и началото на плащане разсрочените 6 – месечни равни вноски от дължимите 60 % на покупната цена е обвързано с инсталация и пускане в експлоатация на процесната машина/ един месец след тази дата/, безспорно извършеният на 27.09.2007 год. окончателен монтаж на същата, според решаващите мотиви на въззивната инстанция, прави изискуема последната дължима от купувача вноска в нейния пълен размер на 27. 03. 2008 год. Следователно безспорно осъщественото със забава изпълнение на поетото парично задължение от страна на последния, при липсата на категорични доказателства то да е обусловено от поведените на кредитора, се явява виновно и обуславя прилагане на договорената санкционна клауза, при съобразяване осъщественото в хода на делото плащане на част от дължимата сума.
Конкретният размер на присъдената неустойка за забава решаващият съд е изчислил в съответствие с даденото от в.л. по допуснатата съдебно счетоводна експертиза заключение и при тълкуване волята на съконтрахентите, която според него изисква договорения 0.1% на ден да е на база общата доставна цена на процесната машина, а не само въз основа на закъснялата парична вноска и не може да надхвърля 8 %, от последната.
С оглед несвоевременното и спрямо срока по чл.131 ГПК оспорване като прекомерна въззивният съд е отрекъл наличието на правната възможност за обсъждане възражението на купувача в тази насока във въззивното производство .
Приетата основателност на иска за присъждане обезщетение за забава върху вземането за неустойка е аргументирана с паричния и самостоятелен характер на същото и липсата на изключение от общото законово правило на чл.86, ал.1 ЗЗД.
По съображения, черпени от установената по първоначалните искове фактическа обстановка, изключваща виновно неизпълнение на договора от страна на доставчика, което да е довело до забава пускането в експлоатация на доставената машина и изрично постигнатото между съконтрахентите съгласие, обективирано в т.2.5 от договора, според което собствеността върху оборудването преминава върху купувача едва след пълното плащане на цената Пловдивският апелативен съд е отрекъл основателността на предявените от „НИСИ”ЕООД, като купувач, насрещни искове по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 15 801.35 лв., неустойка за неизпълнение и по чл.92, ал.1, пр.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 118 297 лв., за вредите, претърпяни от купувача, надхвърлящи размера на договорната неустойка.
Следователно от решаващите мотиви на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт следва, че поставените от касатора материалноправни въпроси, макар и в известна степен непрецизно и общо формулирани, се включват в предмета на делото и като обусловили крайния правен резултат от спора по първоначалните и насрещни искове попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, с което основното изискване на процесуалния закон относно предпоставките за достъп до касационен контрол е изпълнено.
По отношение на поставените от касатора в т.2 от изложението материалноправни въпроси, свързани с възможността за присъждане на обезщетение за забава върху вземането за неустойка за забава и за кумулиране на неустойка за забава с обезщетение за забава, даденото им различно в цитираните решения на ВКС№ 123/2006 год., по т.д.№ 676/ 2005 год. на ТК ; № 1823/95 год., по гр.д.№ 2879/94 год. на V-то г.о на ВС; № 35/ 97 год., по гр.д.№ 503/96 год. на V-то г.о., спрямо възприетото в обжалваното решение разрешение е достатъчно, за да обуслови твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което в тази част касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Относно базата върху която следва да бъде изчислен размерът на дължимата неустойка за забава при разсрочено плащане на цената, възприето от Пловдивския апелативен съд разрешение противоречи на приетото в т. 4 от ТР № 1/ 15.06.2010 год. на ОСТК, постановяването на който тълкувателен съдебен акт е основано именно от ноторно съществуващото до влизането му в сила противоречие в практиката на съдилищата по поставения от касатора въпрос, поради което и в тази част на обжалваното въззивно решение касационното обжалване следва да бъде допуснато, но на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК- арг. от т.2 на ТР №1/19.02.2010 год на ОКГТК на ВКС, каквато преквалификация е в правомощията на съда в производството по чл.288 ГПК.
По отношение останалите , поставени от касатора въпроси критерият за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, на който касаторът се позовава-отсъства, поради следното:
С оглед дадените в т.3 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год. задължителни за съдилищата разяснения, цитираните и приложени с касационната жалба актове на ВДА, като постановени от стоящ извън системата на съдилищата орган обективно не могат да бъдат източник на противоречие в практиката на съдилищата, в която несъмнено не се включват, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Съдебните актове на ЯОС, Б. и ПОС няма данни да са влезли в сила, поради което също не могат да бъдат преценявани като относими към създадената съдебна практика, част от която по силата на цитираното Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС са само съдебните решения/ не и определенията/ на различните по степен съдилища, формиращи сила на присъдено нещо.
Що се касае до решенията на ВС и на ВКС, то извън констатираното по- горе противоречие, даденото с тях разрешение на формулираните от страната въпроси на материалното право за функциите на договорната неустойка, предпоставките, при които тя е дължима и изискуема не сочи на противоречие с възприетото по същите в обжалваното решение.
Въпросът за действията без представителна власт за търговеца при договор за търговска продажба, който е бил предмет на обсъждане в приложеното решение № 1859/2001 год., по гр.д.№ 359/2001 год., на V-то г.о. , като не включващ се в предмета на настоящия правен спор и касаещ различна от разгледаната от въззивния съд фактическа обстановка е неотносим към делото.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на „Н. ” ЕООД, гр.София с вх.№ 5633/01.10.2009 год. на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 149 от 03.08.2009 год., по т.д. № 290/2009 год., само в частта, с която е потвърдено решение № 86 от 23.02.2009 год.,по т.д.№ 550 / 2008 год. на Пловдивския окръжен съд и са уважени предявения от „М.” ООД,гр.Пловдив обективно кумулативно съединени първоначални искове за сумите : 15 799. 98 лв. – неустойка за забава по договор за доставка 21. 11. 2006 год. и 300 лв., мораторна лихва за забава , считано от 17.03.2008 год., до 13. 05. 2008 год., ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 13.05.2008 год. до окончателното им изплащане.
УКАЗВА на касатора „ Н.” ЕООД, гр.София в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс, както и в рамките на същия срок да представи по делото съответен документ за извършеното плащане.
ДА бъде уведомена страната, че при неизпълнение на дадените и указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в останалата част на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 149 от 03. 08. 2009 год., по т.д. № 290/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: