О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
гр. София, 09.11.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 572 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 8.12.2011 год. по гр. д. № 800/2011 год. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 30.06.2011 год. по гр. д. № 40/2010 год. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. П. Ж. и И. Й. Ж. против Б. Б. Д. и С. П. Д. инцидентен установителен иск за нищожност на сключения с нотариален акт № */2003 год. договор за покупко-продажба на имот, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, допусната е съдебна делба на полумасивната едноетажна жилищна сграда със застроена площ 43 кв. м., състояща се от стая, кухня и антре, с принадлежащото й избено помещение, построена в УПИ * в кв. 48 по плана на [населено място],[жк]при дялове: 5/6 ид. ч. общо за Б. и С. Д. в режим на съпружеска имуществена общност и 1/6 ид. ч. за К. и И. Й., отхвърлен е предявения иск за делба на пристройката към описаната сграда, с площ от 18 кв. м., както и искът за отмяна на нотариалните актове № № * и */2005 год. с предмет същата пристройка.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците Б. и С. Д., чрез адв. К. Б., в частта му, с която са отхвърлени исковете им за делба на пристройката и за отмяна на нотариалните актове от 2005 год. с предмет същата. Оплакванията са за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушение при извода за недопустимостта на делбата на спорната пристройка поради това, че същата не представлява самостоятелен годен обект на правото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се съдът да се е произнесъл по материалноправния въпрос относно статута на пристройката като несамостоятелен обект на правото, обусловил извода му за недопустимост на съдебната делба в противоречие с ППВС № 7/73 год. – т. 5, решение по гр. д. № 36/81 год. на ОСГК на ВС, решение по гр.д. № 13/79 год. на ОСГК на ВС, по гр. д. № 45/84 год. ОСГК, решение по гр. д. № 766/2009 год. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поставен е и въпрос за недопустимостта такива части от сграда да се придобиват по давност, с оглед издадения констативен нотариален акт за собствеността на пристройката, като касаторите се позовават на противоречие на изводите на съда със съдебната практика, подробно цитирана. Считат, че е налице същото основание за допускане на касационното обжалване на решението в тази му част и с оглед произнасянето по процесуалноправния въпрос за нищожността на сделката с предмет необособения обект.
Въззивното решение е обжалвано в срок и от К. и И. Ж., чрез адв. А., в частта му, с която е отвърлен предявения от тях инцидентен установителен иск за нищожност на сделката, легитимираща ищците за съсобственици и по допускането на делбата на сградата при посочените квоти. Оплакванията са за неправилността му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, а в приложеното изложение се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Формулиран е въпросът относно прехвърлителния ефект на сделката при положение, че същата е нищожна, като сключена без основание, но е налице съдебно решение за разпределение на ползуване на същия имот, което въззивният съд е приел като съображение за направения от него извод за действителността на сделката. Сочи се като противоречива практика решение по гр. д. № 4017/2008 год. на ВКС, а по въпросът за липсата на изявление на страните по договора относно цената като съществен елемент от неговото съдържание се сочи противоречие с решение по гр. д. № 273/99 год. на ВКС, както и с решение по гр. д. № 753/99 год. на ВКС по въпроса за нееквивалентността на престациите по договора, представляващо нарушение на добрите нрави като основание за неговата нищожност.
В писмения си отговор ищците Д. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението по жалбата ан Ж., респ. считат същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
Въззивният съд приел, че договорът по нот. акт № */2003 год. не е нищожен на поддържаните от ответниците основания, тъй като в съдържанието му е налице изявление на страните по цената, възлизаща в размер на данъчната оценка на имота, за което е изразено съгласие за покупко-продажбата с факта на подписването му. Изложено е и съображение за воденото дело между страните с предмет разпределение на ползуването на съсобствения имот, в което бил признат прехвърлителния ефект на договора, но то не е обусловило направения извод за действителността на договора, а е преценено като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за наличието на един действителен договор за прехвърляне на идеални части от имота чрез покупко-продажба, легитимиращ страните като съсобственици при посочените дялове. Произнасянето във въззивното решение по поставените от касаторите Ж. материалноправни въпроси не бележи твърдяното противоречие с представената съдебна практика, тъй като наличието на основания за нищожност на един договор, а оттук и неговия транслативен ефект е въпрос на преценка на фактите по конкретния спор. В случая съдът е приел, че е налице съгласие по цената на договора, определена от страните в посочения размер, нито е налице нееквивалентност на престациите с оглед разпореждане с идеални части от имота, поради което и договорът не е нищожен на поддържаните основания, като представените към изложението съдебни решения са постановени при наличието на други факти и не могат да обосноват наличие на противоречиво произнасяне в хипотезите на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а по т. 3 липсват изложени съображения. Затова и не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата на К. и И. Ж..
За да отхвърли иска за делба на пристройката към жилищната сграда, въззивният съд приел, че същата не представлява самостоятелно обособен обект на правото на собственост, установено от заключенията на вещите лица. Въпросът за обособеността на самостоятелен обект се поставя във фазата по извършване на съдебната делба, в какъвто смисъл е представената съдебна практика, в т. ч. и задължителната такава, поради което и произнасянето по него в обжалваното решение е в противоречие с нея и обоснована наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в частта по допускане до делба на сградата, доколкото се поддържа пристройката да е част от нея, както и в останалата, обжалвана от Д. част, тъй като е налице противоречие и в произнасянето по въпроса за възможността да се придобие пристройка към сграда, като несамостоятелен обект, по давностно владение, с оглед признатите права с представения констативен нотариален акт от 2005 год.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1098 от 8.12.2011 год. по гр. д. № 800/2011 год. на Пернишкия окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта по допускане на делбата на полумасивната едноетажна жилищна сграда и отхвърляне иска за делба на пристройката към нея, находяща се в УПИ * в кв. 48 по плана на [населено място],[жк], както и в частта относно отмяната на нотариалните актове № № * и *, двата от 2005 год., по касационната жалба на Б. и С. Д., чрез адв. К. Б..
Указва на Б. и С. Д. да заплатят държавна такса в размер на 100 лв. по сметка на ВКС и представят вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение в обжалваната от К. и И. Ж., чрез адв. А.. А., част по подадената от тях касационна жалба.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: