О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 09.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1593 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 374 от 38.07.2010г. по гр.д.№ 962/2009г. на Софийски окръжен съд, при второ възивно разглеждане на делото е отменено решение № 73 от 12.12.2006г. по гр.д.№ 173/2005г. на Сливнишки РС и вместо това е осъден Н. “П. Р.” [населено място] да предаде на М. Н. Б. владението на част от УПИ ІХ-38 от кв. 4 по регулационния план на Д., заключена между точките А-Б-В-Г, оцветена с червен цвят на скицата към заключението на в.л. В. Д. и е отхвърлен иска за разликата до цялата площ от 433 кв.м. и до южната регулационна линия на бивш парцел ІІ-609 кв. 69 по плана за 1930г. Със същото решение е признато за установено по отношение на Държавата, че ищцата Б. е собственик на тази реална част.
Против това решение, касационни жалби са подали ищцата и двамата ответници.
В касационната жалба на ищцата М. Н. Б. се навежда оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗВСОНИ, допуснати съществени процесуални нарушения – чл. 157 от ГПК /отм/ и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът служебно да назначи СТЕ за установяване на свободната незастроена площ от национализирания имот, или е ограничен от свободната площ от парцелите по сега действащия план. 2. коя площ подлежи на възстановяване – свободната незастроена към 15.02.1992г. /влизане в сила на ЗВСОНИ/ от отчуждения имот, или незастроенна част към същия момент от парцел по следващ план. И по двата въпроса се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. т. 10 и ТР № 1/1995г.
Ответникът Н. “П. Р.” обжалва решението в частта, с която са уважен иска по чл. 108 от ЗС с оплаквания за неправилност, тъй като не е установено правото на собственост на ищцата и поради нарушение на ЗВСОНИ защото имота е застроен, а от свободната незастроена площ не може да се образува самостоятелен парцел.
В изложението по чл. 281, ал.3 от ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради това, че въпроса подлежи ли на реституция претендираната част от имота, за която иска е уважен е разрешен в противоречие с ТР № 1/1995г., защото имота е застроен. Счита, че решението противоречи и на трайната съдебна практика, според която по иск по чл. 108 от ЗС, ищецът следва да докаже правото си на собственост.По този въпрос се позовава на Р № 2419/13.10.1960г.
В касационната жалба на Областен управител, като представител на държавата се навежда оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗВСОНИ. Касаторът счита, че имота не подлежи на възстановяване.
В изложението по чл. 281, ал.3 от ГПК е формулиран въпроса подлежи ли на възстановяване имот, който е застроен, ако от свободната площ не може да се образува самостоятелен парцел. По този въпрос твърди противоречие с ТР № 1/1995г. Формулиран е и въпроса към кой момент следва да се преценяват предпоставките за реституция предвид разширение на приложното поле на ЗВСОНИ с изменението му от 22.11.1997г. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 6/2005г. на ОСГК на ВКС.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение са, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищцата е единствен наследник на А. К. Б., починал на 08.09.1973г. С н.а. № 39, т.І. 1939г. нива от 4 400 кв.м. до гара Драгоман. Със Закона за национализацията на частните мини и индустриални предприятия от А. Б. е отчуждена мелница с дворно место от един дка в кв. 69 по плана на Д.. От доказателствата по делото не се установява дали отчуждения имот е част от купения и процесната площ от 433 кв.м. от национализираната площ ле е и какво е станало с останалата площ.. По ЗОСОИ е проведена процедура по обезщетяване, но не може да се определи дали процесната площ е част от имуществото, за което е получено обезщетение. От единичните и тройната СТЕ, приети от РС се установява, че по първия рег. план от 1923г. процесния имот съвпада с имот 609, който не е записан на никого. За имот 609 е отреден парцел ІІ-609 по плана от 1930г., с площ 1433 кв.м. По този план е извършена национализацията. По плана от 1957г. имота е записан на Промкомбинат С., а съседен на нещо е п. І-баня, фурна и пералня. Частичното изменение на плана през 1951г. не засяга този имот и регулацията от 1957г. се запазва като тази от 1930г. Съставени са А. през 1962г. за парцел VІ от кв. 4, но не пише с каква площ и не се установява дали това е процесния имот. При актуализацията на този А. през 1972г. е записано, че в имота е изградена фурна. За парцел І-баня, пералня,кухня не е съставен А.. През 1960г. е изградена старата част на фурната През 1961г. е одобрен нов план и бивш парцел ІІ-609 попада в. V-68 от кв. 4, с площ 1180 кв.м. според единичната експертиза и 1300 кв.м. според тройната Той е записан на А. Б. въпреки национализацията. В парцел V-68 не попадат части от старата фурна. Издадено е разрешение за строеж № 47 от 25.05.1992г. за изграждане на фурна. Старата фурна е пристроена с площ 398,31 кв.м. Частта от пристройката, която попада в бивш парцел ІІ-609 е 180 кв.м., а в парцел V-68 с площ 41 кв.м. от пристройката. От комбинираната скица на л. 67 от делото е видно, че имот 609 по плана от 1923г. съвпада с малка площ с бивш парцел V-68, но иска е уважен за цялата площ, заключена между б. А-Б-В.-Г, чиято площ не е посочена в диспозитива на решението.
Съдът е приел, че е без значение дали ищцата се легитимира като собственик, тъй като правото на реституция за нея възниква с факта на национализацията. Приел е, че процесната площ е част от двора на национализираната мелница и е уважил иска за площ, която не е посочил, но видно от комбинираната скица, тя е част от парцел І-38 по сега действащия план, а не от п. ІХ-38, както е уточнила претенцията си ищцата и е посочено в диспозитива на решението.
По жалбата на ищцата.
Поставените въпроси са относими към спора предвид останалите неизяснени въпроси около идентифицирането и статута на купения през 1939г. и национализирания имот и останалата площ от него, каква част е застроена и коя е свободна. Изясняването на този въпрос има значение за основанието за реституция, момента на преценяване на предпоставките за да настъпи и обема на реституция. Въззивният съд е постановил решение преди пълното изясняване на тези въпроси, в нарушение на т.10 от ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. Възивният съд не е изследвал каква е незастроената площ от национализирания терен към момента на настъпване на реституциония ефект и дали тя отговаря на изискванията за образуване на парцел съобразно ТР № 1/1995г. Така по двата поставени въпроса следва да се допусне касационен контрол по жалбата на ищцата.
По жалбата на Н. “П. Р.” се поставя въпроса следва ли ищеца да докаже правото си на собственост при твърдение за настъпилата реституция в процес по чл. 108 от ЗС. По този въпрос, възивното решение противоречи на практиката на ВКС, която дава утвърдителен отговор. / Р № 793/12.11.2010г. по гр.д.№ 80/2010г. на ВКС І гр.о. по чл. 290 от ГПК/ По този въпрос също следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Вторият въпрос относно приложението на ЗВСОНИ когато имота е частично застроен е поставен и от ищцата и по него следва да се допусне касационно обжалване и по тази жалба.
В изложението към касационната жалба на областен управител, като представител на държавата, формулираният въпрос подлежи ли на възстановяване имот, който е застроен, ако от свободната площ не може да се образува самостоятелен парцел е поставен и в другите две жалби и по него ще се допусне касационно обжалване и по тази жалба поради противоречие с ТР № 1/1995г. Вторият въпрос – към кой момент следва да се преценяват предпоставките за реституция предвид разширение на приложното поле на ЗВСОНИ с изменението му от 22.11.1997г. би бил относим към предмета на спора ако се установи, че освен национализираната площ има и фактически отнета площ, чиято реституция би могла да стане по чл. 2, ал.2 от ЗВСОНИ, ако са налице за тази площ и останалите предпоставки за реституция. Съдът не е изследвал този въпрос, поради което решението е в противоречие с ТР № 6/2005г. на ОСГК на ВКС, поради което е по този въпрос ще се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 374 от 38.07.2010г. по гр.д.№ 962/2009г. на Софийски окръжен съд по трите подадени касационни жалби.
Указва на всеки от касаторите да внесе по 25 лв. за разглеждане на касационните жалби по същество в едноседмичен срок от съобщенията по сметка на ВКС и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: