О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 31.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 15.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБОТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
дело № 822 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД” К.-И.” О. , със седалище гр. П. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 271 от 14.07.2008 год., по т.д. № 181/2007 год., с което е оставено в сила решение № 278 от 12.10.2006 год. по т. д. № 58/2005 год. на Пловдивския окръжен съд и е осъден касатора да заплати на ТД ”Л”О. , гр. С. сумата 12 544.88 лева, част от общо дължимата от 43 367.47 лв., представляваща сбор от стойността на доставена стока, митнически сборове за вноса и в страната, транспортни разходи и комисионно възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.08.2004 год. до окончателното и изплащане, както и направените от ответника деловодни разноски в размер на 1201.80 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.356 ТЗ, във вр. с чл.348 ТЗ и на съществените процесуални правила- чл.188 ГПК/ отм./ и чл.189, ал.2 ГПК/ отм./, касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.1,т.3 ГПК към касационната жалба касаторът се позовава на въведените с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК основания.
Твърди, че специфичните за възникналия правен спор въпроси на материалното право, имащи решаващо значение за изхода от делото- за наличието на правна възможност по взаимно съгласие на съконтрахените, материализирано в сключено помежду им допълнително споразумение- анекс, да бъде изменено съдържанието на съществуващото облигационно правоотношение и чрез промяна на отделни договорни клаузи да се премине от комисионен договор в друг вид сделка, за създадена от закона възможност комисионното възнаграждение да бъде заплатено чрез получена от комисионера цена под формата на предадена му обратно от комитента стока, както и уговореното възнаграждение да надхвърля или да е равно по размер на стойността на закупената за комитента стока се разрешават противоречиво от съдилищата, като едновременно с това са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на касатора и съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК провери данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Основателно е поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по приложно поле, поради следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел за доказано наличието на основание за ангажиране договорната отговорност на ответника за неизпълнение, излагайки съображения, че при валидно сключен комисионен договор комитентът е длъжен да заплати на комисионера направените разходи и уговореното възнаграждение, което в случая не е изпълнено.
За ирелевантно по делото, с оглед породените от този вид договор права и задължения за страните и установеното с нормата чл.356, ал.2 ТЗ правило, въззивният съд е възприел обратното връщане на стоката на комисионера. Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, при наличие на комисионен договор задълженията на доверителя са законово регламентирани и в тях предаването на стоката обратно на комисионера, макар и заплатена от комитента не замества дължимата от последния престация, включваща разноски за изпълнение на поръчката и уговорено възнаграждение.
Следователно от съдържанието на мотивите на обжалваното решение се налага правен извод, че поставените от касатора въпроси на материалното право са обусловили изхода от спора и попадат в обсега на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което основната предпоставка за допускане на касационно обжалване е налице.
Обстоятелството, че с нормата на чл. 358 ТЗ законодателят е създал правна възможност при наличие на определените в закона предпоставки комисионерът и пряко да извърши възложена по силата на комисионния договор сделка, като при упражняване на това преобразуващо субективно право от последния между страните се създава самостоятелно продажбено правоотношение, пораждащо не само установените за продажбата правни последици, но и намаляване на уговореното възнаграждение на комисионера, поражда необходимост от тълкуване правната уредба, свързана с правата и задълженията на страните по този вид сделка при връщане на стоката, предмет на изпълнената сделка обратно на комисионера, факт, останал необсъден от въззивния съд като ирелевантен за последните.
Допълнителен аргумент за наличието на сочения селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е и липсата на трайна съдебна практика по повдигнатите от касатора материалноправни въпроси.
Що се касае до основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то поради отсъствие на цитирани с касационната жалба и изложението към нея решения, установяващи твърдяното противоречие, същото е останало недоказано в процеса и не следва да се обсъжда.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 271 от 14.07.2008 год., по т.д. № 181/2007 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на сумата 251 лв./ двеста петдесет и един лева/, като в същия срок представи съответния платежен документ по делото.
ДА се уведоми страната, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на допълнителната държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: