Р Е Ш Е Н И Е
№ 572
гр.София 11.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на осми юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 838 по описа за 2009 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Т. против решение от 10.10.07г.по гр.дело № 832/07г.на Софийски градски съд,с което е отменено решението на Софийски районен съд,75 състав от 29.01.07г.по гр.дело № 11455/06г. и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна против С. дирекция”П” иск с правно основание чл.261 ал.2 от ЗМВР/отм./ за сумата 9 573.44 лв –неизплатено обезщетение.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон – чл.261 ал.2 от ЗМВР/отм./ и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и искът-уважен.
Ответникът по касационната жалба СД”П”моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение съдът е приел за установено,че със заповед № МЗ 31/9.01.95г.на основание чл.66 ал.1 т.5 от ЗМВР/отм./ и §4 и § 5 от ЗСВ С. Т. е уволнен от служба в МВР поради обособявяне на Националната следствена служба като самостоятелно юридическо лице в съдебната власт,като при освобождаването си е получил обезщетение по чл.261 ал.1 от ЗМВР/отм/ в размер на 8 брутни заплати – 80 080 лв. Със заповед № З-935/30.12.99г.е прекратен трудов договор № 912-К/6.11.95г.,сключен между С следствена служба и С. Т. ,считано от 1.01.2000г.,на основание чл.123 ал.2 т.7 от ЗСВ вр.с чл.328 ал.1 т.2 от КТ. При повторното си освобождаване от системата на МВР ищецът е получил обезщетение по чл.261 от ЗМВР/отм./ от 12 брутни заплати – 5 153.41 лв. Със заповед № К-1207/4.04.06г.е освободен от служба като дознател към Пето РПУ на СДВР поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,считано от 17.04.06г. Общо С. Т. има служебен стаж в МВР 27г.7м.и 8 дни.
При така установените факти, за да отхвърли иска с правно основание чл.261 ал.2 от ЗМВР /отм./за сумата 9 573.44 лв,представляваща разликата между изплатеното му обезщетение по чл.261 ал.1 от ЗМВР/отм./ в размер на 20 брутни заплати и дължимото му се такова,определено на базата на брутното месечно възнаграждение,получено в месеца преди последното уволнение,въззивният съд е приел,че ищецът е получил максималния размер на предвиденото в закона еднократно парично обезщетение – 20 брутни месечни заплати. Изложил е съображения,че смисълът на разпоредбата на чл.261 ал.2 се изразява в приспадане на броя на месечните брутни обезщетения от предвидените максимални двадесет,които той вече е получил,а не преизчисляване на размера на обезщетението на база получено брутно трудово възнаграждение при повторното освобождаване от длъжност.
Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.261 ал.1 от ЗМВР/отм./ при освобождаване от служба на служителите по чл.192 ал.1 т.1 се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения,колкото прослужени години имат,но не повече от 20,умножени по 1.45. Ищецът е получил максималният размер парично обезщетение – 20 брутни месечни възнаграждения общо при двете освобождавания от длъжност. Правото на парично обезщетение по чл.261 ал.1 от ЗМВР/отм./ се дължи и може да се упражни само веднъж. Този извод се налага от посоченото в цитираната разпоредба,че се касае за еднократно парично обезщетение. Разпоредбата на чл.261 ал.2 от ЗМВР/отм./ установяваща,че при повторно освобождаване от служба от дължимото обезщетение по ал.1 се приспада обезщетението,получено при предишното уволнение се отнася за случаите,когато обезщетението не е получено в максимално определения размер. Смисълът на ал.2 не е да се индексира размера на получените брутни месечни възнаграждения към момента на повторното освобождаване на ищеца. Такава индексация е недопустима,предвид обстоятелството,че правото на обезщетение може да се упражни еднократно.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 10.10.07г.,постановено по гр.дело № 832/07г.на Софийски градски съд,ГК,ІІ”Б”въззивен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.