2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 572
С., 12,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 25 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1012 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е.-Д. против решение № 180/21.07.2011 г. по в.т.д. № 307/2011 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 465/24.03.2011 г. по т.д. № 169/2010 г. на Добрички ОС в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора, при участие на М. Е. като трето лице-помагач на ответника, че П. Е. е собственик на процесните недвижими имоти по постановление за възлагане от 16.12.2003 г. по изп.д. № 2353/2002 г. на СИС при Д., като е осъден касаторът да предаде на П. Е. владението на тези имоти.
От помагача М. Е.-Д. е постъпил отговор, че поддържа изцяло касационната жалба.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени 10 въпроси. 1. Какво е правното значение на задължителните указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за съда на когото е върнато делото за повторно разглеждане, съгласно чл.294,ал.1 ГПК? В частност какъв е порокът, от посочените в чл.281,т.3 ГПК, на решение, което противоречи на задължителни указания на ВКС?, 2. При повторното разглеждане на делото в първоинстанционния съд следва ли да се заплаща изцяло нова д.такса, както се указва от ВКС, или следва да се доплати разликата?, Към кой момент следва да се определи за цена на иска пазарната цена на вещното право?, 3. При повторното разглеждане на делото следва ли да се представят доказателства за вписване на новата искова молба?, 4. Какви са правните последици от разглеждане на иск по чл.108 ЗС, въпреки неизпълнение на разпореждането на първоинстанционния съд, с което делото е оставено без движение до представяне на нова искова молба с пасивно легитимирания ответник и доказателства за вписването й?, 5. При повторното разглеждане на делото подлежат ли на преразглеждане въпроси, разрешени от ВКС, относно посочване на пасивно легитимирания ответник и заплащане на нова д.т.?, 6.Изгубва ли се правото на собственост върху недвижим имот при продажбата му на публична продан и придобиването на право на собственост чрез покупка на публична продан представлява ли оригинерен или деривативен способ за придобиване право на собственост?, 7. Допустим ли е иск по чл.108 ЗС от длъжника по изп.дело, чиито имоти са продадени на публична продан, против купувача , придобил собствеността в резултат на неоспорена по чл.384,ал.3 ГПК-отм. публична продан?, 8. Ако се приеме, че искът е допустим, следва ли да бъде уважен, като в такъв случай се нарушават нормите на чл.384,ал.3 ГПК-отм., респ. чл.496,ал.3 ГПК. 9. Ако искът е допустим, следва ли да бъде уважаван при наличие на решение със СПН по частичен установителен иск, че само част от вземането по изп.д. не е съществувало и взискателят-купувач на публичната продан е доплатил парична сума за покупка на имотите, тъй като стойността е надвишавала притезанието по изп.дело?, 10.Следва ли СПН по частичен отрицателен установителен иск за несъществуване на парично вземане по чл.254 ГПК-отм. да се разпростира и върху непредявената част от иска?
В изложението се твърди, че въпроси 1, 5-10 са решени в противоречие с константната практика на ВКС, а останалите са от значение за развитие на правото и точно прилагане на закона.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
От представените съдебни решения първото е отменителното решение по приложеното т.д. № 645/2009 на ІІ т.о. Р по гр.д. 983/67 на І г.о касае оспорване по исков ред чрез установителен иск, ако възлагането е било обжалвано, а Р по гр.д. 7467/57 г. е по иск за обявяването за нищожна публична продажба на недвижим имот, и затова нямат обективен идентитет с процесния иск по чл.108 ЗС.
Определенията по чл.288 ГПК не се включват в съдебната практика по чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
По първият въпрос касаторът не прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК., и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касатора, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК.
По вторият въпрос никъде в отменителното решение на ВКС няма указания за заплащане изцяло на нова д.т., а да заплати д.т. определена въз основа на цената на иска съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК. Разбира се, това става чрез довнасяне на разликата, ако има такава. Определянето на размера на дължимата д.т. касае ищеца.
По въпроси 3 и 4 трябва да се има предвид, че при повторното разглеждане на делото не е необходима нова искова молба. А относно вписването на подадената искова молба, въззивният съд е констатирал на стр.5 от решението, че това е станало на 14.05.2007 г.
По петият въпрос, в отменителното решение няма конкретно посочен ответник по ревандикационния иск, а само общо указание за неговото уточняване и в този смисъл въззивният съд се е произнесъл съобразно разпоредбата на чл.121 ГПК-отм., респ. чл.226 ГПК.
По въпроси 6 и 7 относно допустимостта на иска по чл.108 ЗС, ВКС-ІІ т.о. изрично се е произнесъл в отменителното решение по приложеното т.д. № 645/2009 г., че длъжника по изп.производство П. Е.-Д. разполага с правен интерес да предяви ревандикационен иск срещу всяко лице, което се легитимира като владелец на процесните недвижими имоти. Съгласно чл.384,ал.2 ГПК-отм., респ. чл.496,ал.2 ГПК, настоящият състав на ВКС-І т.о. възприема извода, в какъвто смисъл е и правната доктрина, че в случая публичната продан на недвижим имот е деривативно основание за придобиване на собственост, за разлика от продажбата на движими вещи в изп.производство.
По въпроси 8 и 9, дали предявен иск следва да бъде уважен, трябва да се има предвид, че това е въпрос по съществото на спора съобразно фактите по делото и доказването им.
Десетият въпрос не е решен в противоречие с Р 610/9.12.2008 по т.д. 391/2008 на І т.о., с което е прието, че предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на делото. Това е така, защото в мотивите на цитираното решение е прието и следното: Когато предявява частичен иск, ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното право. Съгласно т.18 ТР 1/2000 ОСГК, със СПН се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото. Диспозитивът на решението представлява източника на СПН. Мотивите към решението не са част от него. Съгласно мотивите на т.1 ТР 1/2001 ОСГК, в предмета на частичния иск не се включва тази част от твърдяното вземане, която надвишава размера за който се отнася петитумът на иска. В обективните предели на СПН на решението, с което частичен иск е уважен, се включва вземането само в частта му, за която искът или възражението, са били предявени и уважени. Тази част от вземането, която надвишава този размер, остава извън тези предели. Диспозитивното начало изисква да се даде свобода на лицата да преценяват сами целесъобразността, дали да търсят целия размер на едно вземане, или част от него. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 180/21.07.2011 г. по в.т.д. № 307/2011 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: