2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
С., 25.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2739 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 32 от 30.01.2013 год. по т.д.№ 306/2012 год. на Великотърновски апелативен съд с която съставът на въззивния съд е отменил Решение № 148 от 20.07.2012 год. постановено по гр.д.№ 1356/2012 год. на Великотърновския окръжен съд и е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата над и 20762.21 лв. и до присъдените от ВТОС 26781.77 лв. С решението и последващо определение по чл.248 ГПК е изменил първоинстанционното решение в частта за разноските.
Искът с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД произтича от сключен на 07.10.2005 год. договор за изработка, подвид „строителство” по който [фирма] има качеството на възложител. За изпълнената и приета работа [фирма] е получил частично плащане, като твърдението му е, че неиздълженият остатък възлиза на 26781.77 лв. и за него е съдебно предявената претенция.
Съдилищата са приели за доказано сключването на договор за изработка и изпълнението му с оглед оспорването на ответника, че договорът не е подписан от негов законен представител и извършената работа не е приета и одобрена от него. За да уважи иска изцяло първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото доказателства относно стойността на извършените СМР (с ДДС), приспадайки авансово платената сума, включваща и ДДС. За да редуцира размера на задължението, съставът на въззивния съд е счел, че авансово платената сума следва да бъде приспадната от чистата стойност (без ДДС) на извършените СМР, тъй като за тях не е издадена данъчна фактура.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК с оглед на това, че този спор по конкретните факти не е бил въведен с въззивната жалба, а и от неоспореното експертно заключение, прието пред първата инстанция е установено формирането на цената по сделката и авансовото плащане по нея.
По поставения правен въпрос е налице задължителна практика на ВКС – т.1 на ТР № 1/2013 год. по т.д.№ 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, което обуславя основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Дали крайните изводи на въззивния съд по размера до който искът е основателен е въпрос по съществото на спора.
Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП в размер на 415.24 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 32 от 30.01.2013 год. по т.д.№ 306/2012 год. на Великотърновски апелативен съд
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 415.24 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока и с оглед изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.