Решение №572 от 4.6.2009 по гр. дело №783/783 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
                         
                     №   572
 
        гр.София, 04.06. 2009 г.                                               
 
                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и девета година  в състав:
 
               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                          ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    
               
при участието на секретаря Анета Иванова, изслуша докладваното от съдия Гроздева гр.д.№ 783 от 2008 г. по описа на Второ г.о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Й. против решение № 270 от 26.11.2007 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 337 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 55 от 01.06.2007 г. по гр.д. № 130 от 2005 г. на Д. районен съд в частта за извършване на делба на втори жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ от 64 кв.м., изграден в масивна двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл. № 835 в кв.73 по плана на гр. Д., заедно със северната реална половина на избения етаж, чрез изнасянето на този етаж на публична продан и за отхвърляне на претенцията на Й. Г. Й. за възлагане на този етаж по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че изнасянето на втория етаж на публична продан било в противоречие с нормите на ЗУТ, тъй като този етаж не представлявал самостоятелно жилище по смисъла на чл.40 от ЗУТ, а естествено се инкорпорирал към първия етаж на сградата, чийто изключителен собственик е касатора Й. Й.
В срока по чл.218г от ГПК /отм/ е постъпил писмен отговор от ответницата Р. И. Б., която оспорва жалбата и моли решението на Габровския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Останалите ответници И. И. Б. и Р. И. П. не вземат становище по жалбата.
 
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди наведените от касатора основания да обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно на чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба втори етаж от сграда, находяща се в гр. Д., въззивният съд е приел, че този имот не може да бъде възложен на Й. Й. по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ на няколко основания: тъй като този етаж не представлявал самостоятелно жилище, тъй като Й. Й. не е придобил ид.ч. от този втори етаж от сградата по наследство, а чрез правна сделка и тъй като Й. не е доказал, че няма друго жилище и че е живял в това жилище към датата на откриване на наследството.
Това решение е валидно, допустимо и правилно. Възлагането на имот по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ е допустимо при наличието на следните предпоставки: имотът да представлява жилище, това жилище да е неподеляемо, съделителят, който иска възлагане, да е живял в това жилище към момента на откриване на наследството, съделителят да не притежава друго жилище и да е придобил собствеността върху ид.ч. от жилището по наследство, а не чрез правна сделка. Последното се извлича чрез граматично и логическо тълкуване на разпоредбата, предвиждаща съделителят да е живял в жилището към датата на откриване на наследството. В този смисъл са тълкуванията, дадени в т.7 и т.8 от Тълкувателно решение № 2 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ.
В случая, от представения по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 1* том I, рег. № 637 по нот.д. № 103 от 27.05.2004 г., е видно, че касаторът Й. Й. е придобил ? ид.ч. от допуснатия до делба втори етаж от сградата по силата на сделка. Поради това правилно, съобразявайки се със задължителтите за него указания, дадени в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, въззивниятн съд е приел, че Й. Й. няма право да иска възлагане на този имот по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./.
Неоснователен е касационния довод за неправилност на решението за изнасяне на етажа на публична продан, поради това, че той не представлявал самостоятелно жилище: Съгласно чл.282, ал.1 от ГПК /отм./, с решението по допускане на делба съдът се произнася между кои лица, при какви квоти и за кои имоти ще се извърши делбата. В случая с влязлото в сила решение от 22.12.2005 г. по гр.д. № 130 от 2005 г. Дряновският районен съд е допуснал делба на втория жилищен етаж от сградата, като е приел, че той представлява самостоятелно жилище. В първата фаза на делбата касаторът Й. Й. не е възразил, че вторият етаж от сградата не е самостоятелен обект на собственост, нито е обжалвал решението на съда по чл.282 от ГПК /отм./ за допускане на делба на този етаж като самостоятелно жилище. Поради това, възражението на касатора за недопустимост на делбата на втория етаж от сградата, поради това че този втори етаж не бил самостоятелен обект на собственост, е вече преклудирано. Между страните вече има формирана сила на пресъдено нещо по въпроса, дали вторият етаж от сградата е самостоятелен обект на собственост или не, поради което този въпрос не може да се преразглежда от съда във втората фаза на делбата или при обжалване на решението по извършване на делбата.
Гореизложеното налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 270 от 26.11.2007 г. на Габровския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 337 от 2007 г. В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е оставено в сила решение № 55 от 01.06.2007 г. по гр.д. № 130 от 2005 г. на Д. районен съд в частта за извършване на делба на втори жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ от 64 кв.м., изграден в масивна двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл. № 835 в кв.73 по плана на гр. Д., заедно със северната реална половина на избения етаж, чрез изнасянето на този етаж на публична продан и за отхвърляне на претенцията на Й. Г. Й. за възлагане на този етаж по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top