1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
С., 08.05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1415 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от П. Я. П. и К. Т. П., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Руска В. от АК-С. и от Й. П. Г. – К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. З. О. от АК-С., против въззивно решение № 1402 от 31.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 167 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 4831 от 11.08.2011 г., постановено по гр.д. № 3395/2006 г. на Софийски градски съд, І ГО, 8 с-в, са уважени предявените от В. С. М. от [населено място] срещу ответниците, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, като е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], сключен между [фирма] [населено място] и П. Я. П., оформен в нотариален акт № 136, дело № 15772/1996 г. на нотариус при Нотариалната служба при Софийски районен съд и на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот, сключен между П. Я. П. и К. Т. П. от една страна и Й. П. Г. – К. от друга, оформен с нотариален акт № 106, дело № 11650/1997 г. на нотариус при Нотариалната служба при Софийски районен съд. В жалбите се поддържат оплаквания и подробни съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите твърдят, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материално и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Формулираният правен въпрос от касаторите П. Я. П. и К. Т. П. е – кога един обект в новострояща се многоетажна сграда се превръща в годен обект на правото на собственост и може да бъде обект на разпоредителни действия, както при действието на З. до 2001 г., така и след влизане в сила на ЗУТ през 2001 г., за който твърдят, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение № 1155 от 12.01.2000 г. по гр.д. № 707/1999 г. на ВКС, ІІ г.о. Формулираните правни въпроси от касаторката Й. П. Г. – К. са – допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск; длъжен ли е съдът да се произнесе по всички релевантни възражения срещу предявения иск и да основе решението си на приетите от него за доказани релевантни обстоятелства по делото; когато има съмнения, неяснота или спор относно договорните клаузи, трябва ли при установяване обема на правата и обектите, които се придобиват въз основа на конкретния договор, съдът да търси общата воля на страните като спазва правилата на чл. 20 ЗЗД, включително и като търси какъв правен резултат са искали те да постигнат; валидна ли е разпоредителната сделка, чийто предмет/недвижим имот/ не е съществувал като самостоятелно обособен обект към момента на сключването й. Позовава се на задължителна съдебна практика, която представя, както следва: решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 802 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 1783/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 347 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 290/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 89 от 17.07.2009 г. по т.д. № 523/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 81 от 07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на ВКС, І т.о.
Ответницата по касационните жалби В. С. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. П. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ги оспорва като неоснователни и изразява становище, че липсват основанията за допускането им до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационните жалби [фирма] [населено място] не изразява становище по тях в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
К. жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с обжалваем интерес над 5000 лв. и са подадени в срока по чл. 283 ГПК, поради което същите са редовни и допустими.
За да уважи предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че действителността на договорите се преценява към момента на сключването им – в случая това са 22.07.1996 г. и 21.05.1997 г., към които дати грубият строеж на сградата не е бил завършен. Затова правото на строеж на сградата не е било реализирано, поради което апартаментът, предмет на двата договора, не е съществувал като самостоятелен обект, както и не е бил придобит в собственост от [фирма] към 22.07.1996 г. Позовал се е на приетото в т. 1 на ТР № 1/2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, а именно, че за да е налице годен обект на собственост, който да бъде предмет на разпоредителна сделка, в „груб строеж” следва да бъде завършена сградата като цяло, като е без значение дали сделката е била извършена при действието на З. или това на ЗУТ, където този въпрос е изрично регламентиран.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по правния въпрос от процесуално естество, поставен в изложението за допускане на касационното обжалване на касаторката Й. П. Г. – К., а именно – допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск.Този въпрос е обусловил изхода на делото, решен е от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният материалноправен въпрос от касаторите П. Я. П. и К. Т. П. е – кога един обект в новострояща се многоетажна сграда се превръща в годен обект на правото на собственост и може да бъде обект на разпоредителни действия, както при действието на З. до 2001 г., така и след влизане в сила на ЗУТ през 2001 г. и този на касаторката К. – валидна ли е разпоредителната сделка, чийто предмет/недвижим имот/ не е съществувал като самостоятелно обособен обект към момента на сключването й, са обусловили изхода на делото, но те са решени от въззивния съд в съответствие с приетото в т. 1 на ТР № 1/2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, с което противоречивата съдебна практика по тези въпроси е уеднаквена, като то е задължително за всички съдилища от страната, поради което по тези въпроси касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Поставените въпроси от касаторката Й. П. Г. – К., а именно – длъжен ли е съдът да се произнесе по всички релевантни възражения срещу предявения иск и да основе решението си на приетите от него за доказани релевантни обстоятелства по делото; когато има съмнения, неяснота или спор относно договорните клаузи, трябва ли при установяване обема на правата и обектите, които се придобиват въз основа на конкретния договор, съдът да търси общата воля на страните като спазва правилата на чл. 20 ЗЗД, включително и като търси какъв правен резултат са искали те да постигнат, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и по тях касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед на горното, на касаторката Й. П. Г. – К. следва да се укаже да внесе дължимата държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на Върховния касационен съд в размер на 173,50 лв., като в противен случай производството по делото пред касационната инстанция ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1402 от 31.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 167 по описа за 2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав.
УКАЗВА на касаторката Й. П. Г. – К. от [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 173,50 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: