O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 09.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 317 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 28 393/04.12.2008 година на С. И. стайкова, Велика И. И. и И. И. /Йончева/ Д. чрез процесуалния им представител адв. С срещу въззивно Решение Nо 1566 от 30.10.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 156/2008 година на Пловдивския окръжен съд .
С обжалваното решение, въззивният съд е отменил Решение от по гр.д. Nо 1770/2006 година на Пловдивския районен съд и е постановил ново , с което по иска на Й. Л. Й. и на основание чл. 75 ал.2 ЗН е прогласена недействителността на доброволна делба от 30.03.2006 година , нотариално заверена и вписана под No 156 по нот.дело Nо 325 на нотариус Д. С.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв. С мотивират допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК , поддържайки , че по въпросите: решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ легитимира ли лицето , в чиято полза е уважен иска , като собственик на земеделски земи , възстановени в решение на ПК/ ОСЗГ в полза на ответниците,може ли да бъде уважен иска по чл. 75 ал.2 ЗН и се прогласи нищожност на делбата , когато ищецът неучаствал в делбата не е доказал правата си в ликвидираната чрез делба съсобственост, разрешен с обжалваното решение в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана с Решение Nо 1189/15.07.2003 година по гр.д. Nо 964/2002 год. ВКС- IVотд., Решение Nо 564/ 30.07.1997 година по гр.д. Nо 4322/1997 година –ВКС-I отд.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника Й, с който се поддържа , че касационното обжалване не следва да се допуска, поради липса на предпоставки, а по същество-решението е правилно и не са налице релевираните доводи за неговата отмяна.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.- по данъчна оценка на четирите имота общо 3224 лв.
Налице са и основанията за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Релевираните материално-правни въпроси за валидността на решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ като титул за собственост на лицето , по чието искане е уважен иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ на земеделски земи , възстановени в решение на ПК/ ОСЗГ в полза на ответниците или на техен пряк наследодател и по въпроса може ли да бъде уважен иска по чл. 75 ал.2 ЗН и се прогласи нищожност на извършена делба , когато ищецът- неучаствал в делбата не е доказал правата си в ликвидираната чрез делба съсобственост,е разрешен с обжалваното решение в противоречие с константната практика на ВКС. По цитираните решения Nо 1189/15.07.2003 година по гр.д. Nо 964/2002 год. ВКС- IVотд. и решение Nо 564/ 30.07.1997 година по гр.д. Nо 4322/1997 година –ВКС-I отд. е прието, че решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ само установява правото да бъде възстановена собствеността на земеделски земи, възстановена с Решение на ПК / ОбСЗГ на друго лице/или лица като се допусне промяна на субектите по решението за възстановяване на собствеността при позитивно решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, както и безусловно се приема , че само лице , легитимиращо се като съсобственик на имот, без което е извършена делба му, може да поиска прогласяване на нищожността и и искът му да бъде уважен, докато с обжалваното решение, въззивният съд е възприел обратната теза и по двата въпроса и е налице основание по см. на чл. 20 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 32.24 лв. / тридесет и два и 0.24 лв./, вносима от касатора по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 28 393/04.12.2008 година на С. И. С., Велика И. И. и И. И. /Йончева/ Д. чрез процесуалния им представител адв. С срещу въззивно Решение Nо 1566 от 30.10.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 156/2008 година на Пловдивския окръжен съд .
УКАЗВА на касаторите, следва да се внесат дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 32. 24 лв. /тридесет и два и 0.24 лв../ по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касатора чрез процесуалния им представител адв. С се съобщи задължението за внасяне на ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :