ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 573
София, 04. юли 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2004 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 276/11.12.2018 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 485/2018, с което е отменено решение № 129/11.09.2018 на Тервелския районен съд по гр. д. № 143/2018, като са уважени предявените исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Община Тервел, представляван от адв. К. Т. от Д., като счита, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Правни въпроси не са изведени, но страната счита, че мнението на ТЕЛК е дадено по всички заболявания, посочени в ЕР ТЕЛК за трудоустрояване на ищцата, които експертни решения за представени с искането за издаване на предварително разрешение от Инспекцията по труда, а даденото разрешение е отговор на отправеното искане и с оглед на приложената към него документация.
Ответницата по жалбата С. Т. П., представлявана от адв. Г. М. от ВАК, я оспорва, като неоснователна, като счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въззивното решение е правилно и е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Претендира направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Специалист АО“ по безсрочен трудов договор, като със заповед № 30/01.02.2018 трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. По делото е прието като безспорно, че ищцата страда от „захарен диабет“ и „исхемична болест на сърцето“, като е трудоустроена, с призната трайно намалена трудоспособност с основна диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“, поради което ответникът е поискал мнението на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на щата. Въззивният съд е приел че даденото от ТЕЛК „МБАЛ Добрич“ АД мнение с експертно решение № 3695/180/17.11.2017 покрива двете хипотези по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, но не е пълно, доколкото е дадено с оглед на заболяването „захарен диабет“ (основание за трудоустрояването), но същевременно ищцата страда и от „исхемична болест на сърцето“, което отделно осъществява спрямо нея хипотезата на чл. 333, ал. 2, т. 3 КТ, за което не се съдържат мотиви и съображения или като извод е приел, че ТЕЛК не е дала мнение. С писмо изх. № 17270512/15.12.2017 г. инспекцията по труда е дала разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, но не и такова във връзка със заболяването на ищцата „исхемична болест на сърцето“, доколкото в него не се съдържат никакви фактически и правни основания. Изложени са съображения, че когато са налице няколко различни обстоятелства и всяко едно от тях поотделно съставлява основание за закрила на работника или служителя по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както мнението на ТЕЛК, така и разрешението на инспекцията по труда трябва да бъдат дадени за всяко едно от тези обстоятелства, тъй като всяко от тях се отразява по различен начин на работника или служителя и изисква самостоятелна преценка за евентуалните неблагоприятни последици от уволнението. В случая ищцата страда от заболяване, за което нито ТЕЛК е изразила мнение, нито инспекцията по труда е дала разрешение за прекратяване трудовото й правоотношение, поради което са налице нарушения, основания за отмяна на уволнението като незаконно. Предвид основателността на главния иск, като доказани са уважени и обусловените от него искове за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението, както и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа за период от шест месеца.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като правилността на въззивното е очевидно обусловено от материалноправните въпроси за необходимото съдържание на исканията за мнение от Трудово-експертната лекарска комисия и на предварително разрешение от Инспекцията по труда, както и на експертното решение с мнението на Трудово-експертната лекарска комисия по чл. 333, ал. 2 КТ и на предварително разрешение на Инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1 КТ.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 276/11.12.2018 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 485/2018.
Указва на касатора Община Тервел и му предоставя възможност в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 90,00 лева такса за разглеждане на касационната жалба и представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след внасянето на определената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.