Р Е Ш Е Н И Е
№ 573
гр. София, 07 януари 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Попова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Красимира Колова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 584/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Г. И. Л., чрез защитника му адв. Х, и Н. И. Ч., чрез защитника му адв. М, срещу решение № 222 от 07 юли 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 235/2008 година, с което е изменена в гражданско-осъдителната й част присъда № 1* от 26 май 2006 година на Благоевградския окръжен съд, постановена по нохд № 1065/2003 година по описа на този съд.
С жалбата на подсъдимия Л се възразява въззивното решение, касаещо единствено гражданско-осъдителната част на присъдата, като се твърди процесуално незаконосъобразно развитие на делото в тази му част. Това не е позволявало решаването по същество на въпроса за претендираните обезщетения, а е предпоставяло отмяна на присъдата в тази й част и прекратяване на производството, което въззивният съд не е сторил. Алтернативно в жалбата е заявена недоказаност на претенциите за обезщетяване на причинени от престъплението вреди, поради което същите е следвало да бъдат отхвърлени. Застъпена е и тезата за несправедливост на размера на присъдените обезщетения, който следва да бъде намален.
Съобразно посоченото съдържание на касационната жалба са и отправените до съда искания – за прекратяване на производството в гражданската му част, за отхвърляне на гражданските искове или за намаляване на размера на присъдените обезщетения.
С касационната жалба на подсъдимия Ч се възразява изцяло осъждането му по повдигнатото му обвинение, както и ангажирането на гражданската му отговорност. От съдържанието на жалбата могат да бъдат изведени като релевирани отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Отправеното до съда искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Ч по повдигнатото му обвинение и прекратяване на производството в гражданската му част поради изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Г. Л. не участва лично. Представлява се от защитника си адв. Х, която поддържа касационната жалба при заявените в нея отменителни основания и отправени до съда искания.
Жалбоподателят – подсъдим Н. И. Ч. участва лично и със защитника си адв. М, който поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и отправени искания.
Частните обвинители и граждански ищци Н. М. , Н. Г. , М. М. , П. М. и В. М. не участват лично пред третата инстанция и не се представляват. Не са депозирали писмено становище по касационните жалби на двамата подсъдими.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата на подсъдимия Ч в частта й, с която се атакува осъждането му за извършеното престъпление, а възразяването с двете жалби на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, намира за неоснователно.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
Настоящата касационна проверка е втора поред, след отмяна по реда на касационното обжалване, с решение № 6 от 25 февруари 2008 година на ВКС, ІІІ н. о., по к. д. № 695/2007 година, на решение № 422 от 06 ноември 2007 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 1681/2006 година, само в гражданската му част и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане в тази част.
С постановената по делото присъда на първоинстанционния съд е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите Н. И. Ч. и Г. И. Л. за извършено от тях на 07. 11. 1994 година, в землището на гр. Г., в съучастие като съизвършители, по отношение на пострадалия В. П. М. , престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 55 от НК са им наложени наказания от пет години и шест месеца лишаване от свобода (за подс. Чилев) и четири години и шест месеца лишаване от свобода (за подс. Лапчев), при първоначален „общ” режим на изтърпяване за всеки от тях и при зачитане на предварителното им задържане в условията на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Ангажирана е и гражданската отговорност на двамата подсъдими, като са осъдени солидарно да заплатят на наследниците на М. (майка и деца) обезщетения за причинени им от смъртта на техния общ наследодател неимуществени вреди – съответно в размер на 10 000 лева и на по 6 000 лева за всяко дете, заедно със законните последици.
Присъдени са направените по делото разноски и дължими държавни такси, като са възложени в тежест на подсъдимите.
В производство, инициирано по жалби на двамата подсъдими, е поставено решението на въззивния съд от 06. 11. 2007 година, с което деянието за двамата подсъдими е преквалифицирано по чл. 115 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и те са оправдани по първоначалните им обвинения по чл. 116 от НК, а наложените им наказания са намалени на по три години лишаване от свобода за всеки от тях и изтърпяването им е отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от по пет години от влизане на присъдата в законна сила за всеки от подсъдимите.
Присъдата е потвърдена в останалата й наказателна част, а в гражданската й част е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при предявяване и приемане на гражданските искове и конституиране на акцесорните страни в процеса.
Касационната проверка на това първо въззивно решение е предизвикана от протест на прокурора (само с оплакване за явна несправедливост на наложените от въззивния съд наказания) и жалба на подсъдимия Ч, като ВКС, ІІІ н. о., с решението си е преценил същите като неоснователни. Намерил е основание за отмяна на решението в гражданската му част, макар и на непосочено в жалбата основание, поради което е сторил това и е върнал делото за ново разглеждане в гражданската му част за решаването му по същество.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е постановил атакуваното сега по касационен ред решение, с което е изменил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част, намалявайки размерите на присъдените обезщетения от 10000 лева на 8000 лева (за майката) и от 6000 лева на по 4000 лева (за всяко от четирите деца).
При така направените от настоящия касационен състав констатации за процесуалното развитие на делото и съдържанието на касационните жалби, е наложително обсъждането на предварителните въпроси за допустимостта на жалбите и за рамката на касационната проверка.
Извършената въззивна проверка е в рамките на възложената му с частично отменителното решение на ВКС.
Както бе посочено, при предходното третоинстанционно разглеждане на делото, ВКС е преценил като неоснователни направените оплаквания за пороци в доказателствената дейност на съда и неправилно приложение на закона, т. е. произнесъл се е по надлежността на доказателствената основа на формираните от съда изводи по фактите и по правилността на изводите по правото.
Единственото основание за частична отмяна на въззивното решение, макар и непосочено в жалбата и протеста, ВКС е намерил в неправилните изводи на въззивния съд за процесуално незаконосъобразно развитие на гражданската част на процеса поради липса на изрично произнасяне на първоинстанционния съд за приемане на гражданските искове за съвместно разглеждане в наказателния процес и за конституиране на гражданските ищци, което е мотивирало съда да върне делото в тази му част за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Касационният съд е изложил подробни съображения за фактическата и правна несъстоятелност на тези констатации на въззивния съд (л. л. 4 – 6 от решението на ВКС), като е упражнил правомощието си по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК, отменил е в тази част атакуваното пред него въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане при произнасяне по същество и при конкретно посочени обстоятелства, изискващи надлежен отговор съобразно възраженията във въззивните жалби – относно изтичането на погасителна давност за претендираните обезщетения, тяхната основателност и справедливост на определения им от съда размер.
При това положение, жалбата на подсъдимия Л, съдържаща възражения и доводи единствено досежно произнасянето на съда по ангажираната му гражданска отговорност, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Макар и да не е атакувал по касационен ред предходното въззивно решение, новото произнасяне на въззивния съд, съдържащо решаване по същество на въпроса за гражданската му отговорност, обосновава правото му да иска касационна проверка на същото.
Жалбата на подсъдимия Ч обаче, в частта й, с която се възразява осъждането му като цяло по повдигнатото му обвинение и се претендира оправдаване по него, няма как да бъде разгледана, защото по отношение на ангажирането на наказателната му отговорност е налице влязъл в законна сила съдебен акт, доколкото при предходната касационна проверка въззивното решение е отменено само в гражданската му част и оставено в сила в останалата му част. В тази й част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство – прекратено.
Разгледани по същество, касационните жалби на двамата подсъдими са неоснователни. Съдържащите се в тях идентични оплаквания срещу решаването на въпроса за гражданската отговорност на подсъдимите и доводи в тяхна подкрепа, позволяват общото им обсъждане.
И тук се налага обсъждането на един предварителен въпрос, а именно:
Акцентът и в двете жалби е поставен върху заявената процесуална незаконосъобразност на разглеждането въобще на гражданските претенции в рамките на наказателния процес, поради ненадлежното им предявяване, приемане и конституиране на страните в процеса.
Както бе отбелязано, настоящата касационна проверка е втора поред. Независимо от обстоятелството, че пренасянето на делото на следваща инстанция в хода на развитието на процеса е било предизвиквано по жалби/протест на различни страни, идентичните доводи на защитата на подсъдимите във връзка с процесуалната правилност на разгледаните граждански искове и процесуалната легитимация на гражданските ищци, са получили надлежен отговор.
Прочитът на решението на предходния касационен състав дава основание за следните най-общи изводи: прието е, че дейността на съда по проверка и оценка на доказателствата по делото е осъществена съобразно изискванията на процесуалния закон и не са констатирани заявените нарушения на процесуалните правила, поради което приетите за установени по делото факти имат своята надлежна доказателствена основа (л. л. 3 – 4 от решението). Обсъдени са и доводите във връзка с надлежността на процесуалните действия по предявените граждански искове и процесуалната легитимация на гражданските ищци, като възраженията в тази насока са отхвърлени като неоснователни (л. л. 4 – 6 от решението).
ВКС е имал повод да вземе отношение по въпроса за задължителността на указанията на касационната инстанция и е приел, че задължителни са всички нейни становища по въпросите, предвидени в закона, независимо дали са израз на съгласие или несъгласие с проверяваното решение. В случая, решението на ВКС, ІІІ н. о., е влязло в сила и е задължително за всички, вкл. и за настоящия касационен състав.
Поради това, при по-нататъшното разглеждане на делото, никой не разполага с възможност да оспори прилагането на закона, освен в хипотезата на установяване на нови и различни факти (чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК), която хипотеза в случая очевидно не е налице.
По идентичен начин стои въпросът и със становището на касационната инстанция относно претендираните от подсъдимите съществени нарушения на процесуалните правила в рамките на гражданската част на процеса. Те, както бе отбелязано, са обсъдени от предходния касационен съдебен състав и са отхвърлени като неоснователни. Ето защо, при последващото разглеждане на делото същите възражения не биха могли да получат различен отговор, освен ако при повторното въззивно разглеждане на делото не са поставени за първи път възражения за други нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, каквито в конкретния случай не са направени.
При тези съображения, доводите в касационната жалба за ненадлежност на разгледаните по делото граждански претенции за обезщетяване на причинени от престъплението на двамата подсъдими вреди, не намират опора в данните по делото.
Що се отнася до възраженията за изтекла погасителна давност и за основателността на претендираните обезщетения (които единствено са били предмет на повторната въззивна проверка съгл. решението на ВКС), те са подробно обсъдени и са получили отговор с атакуваното въззивно решение. Изложените в тази връзка съображения (л. л. 27 – 28 от въззивното дело), са съответни на данните по делото и кореспондиращи със закона, поради което няма причини да не бъдат споделени и не се налага да бъдат повтаряни. Промененият от въззивния съд размер на присъдените обезщетения е съобразен със събраните по делото доказателства за съществувалите между починалия и неговите близки семейни взаимоотношения, които не са се отличавали с обичайната регулярност, дълбока привързаност и грижовност и от двете страни.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222 от 07 юли 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 235/2008 година.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подсъдимия Н. И. Ч. срещу наказателно-осъдителната част на решението и ПРЕКРАТЯВА производството по касационното дело в тази му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.