О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
гр. София, 03.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 598 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Т. против решение от 11.01.2010 г., постановено от Софийски градски съд, ІV”в” състав, по гр.д. №1741/2008 година, с което е обезсилено решение от 11.02.2008 година, постановено по гр.д. №10799/2005 година на Софийски районен съд, 40 състав и е прекратено производството по предявения от ищцата В отрицателен установителен иск.
Касационната жалба е насочена против решение на въззивен съд, подлежащо на обжалване. Жалбата е подадена в срок, доколкото е подадена в предвидения в ГПК едномесечен срок за обжалване на решения на въззивен съд, както и в същия определен от съда срок, поради което доводите за недопустимост на касационното производство в тази насока са неоснователни. Обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което на основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване.
Против касационната жалба е подаден писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, с който се оспорва наличието на касационни основания, както и касационната жалба по същество.
С решение от 11.02.2008 година, Софийски районен съд е уважил предявения отрицателен установителен иск от В. Т. против ответниците Л дженерал-1” ЕООД, за признаване за установено по отношение на ответниците, че недвижим имот, находящ се в гр. С., не е собственост на ответника по делото Л. Р. За да обезсили постановеното решение и да приеме, че предявения иск е недопустим, въззивния съд е счел, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Тъй като правния интерес при установителните искове е абсолютна процесуална предпоставка, съдът е прекратил производството по предявения иск, след като е обезсилил първоинстанцонното решение, на основание чл.209, ал.1 от ГПК /отм./.
В изложението на касационните основания се сочи произнасян от въззивния съд по процесуалноправен въпрос, какви са критериите /правно релевантни обстоятелства/, при наличието на които следва да се приеме, че е налице правен интерес за отрицателен установителен иск. Сочат се и трите основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд по този въпрос – противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешаване от съдилищата по този въпрос, както и значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
При позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, жалбоподателят сочи решения на ВС – №369 от 13.02.1980 г. по гр.д. №2448/1979 г., І г.о. и на ВКС, решение №1046 от 13.07.2004 година по гр.д. №372/2003 г. на ІV г.о. и № 885/12.06.2002 г. по гр.д. № 95/2001 година, ІV г.о. Посочените съдебни решения нямат характер на задължителна съдебна практика, доколкото са постановени по реда на ГПК /отм./ по конкретни казуси. Задължителната съдебна практика, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е тази, създадена в изпълнение на правомощия та на ВКС по чл.124 от Конституцията на Република България, израз на която са тълкувателните решения, приети на основание чл.124 от ЗСВ, както и тези, приети при действието на ЗСВ /отм./ от 1994 година и постановленията на ПВС, приети на основание чл.59 от ЗУС /отм./. Противоречие на възприетото от въззивния съд по повдигнат в изложението на касационните основания въпрос с посочената по-горе задължителна практика на съдилищата, е основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В този смисъл са и указанията на ВКС, дадени в ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 година на ОСГТК на ВКС, по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК. Сочените съдебни решения не са от описаната по-горе задължителна практика на ВКС, поради което е и неоснователно твърдението за наличие на касационното основание по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Практиката на ВКС, бидейки незадължителна за съдилищата, представлява практика, която е включена в обхвата на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като основание за допускане до касационно обжалване. Доколкото с представените съдебни решения, описани по-горе, както и решението с №1186/13.11.2007 г. по гр.д. № 1361/2006 година на ІІ г. о. На ВКС се дава противоречиво разрешение на повдигнатия от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, то на това основание – чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Не се сочат основания, които да налагат допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Точното прилагане на закона, като основание по същата разпоредба, за допускане до касационно обжалване, предполага наличие на утвърдена и задължителна съдебна практика и причини, налагащи нейното изменение, във връзка с точното прилагане на закона. Когато е налице неяснота, непълнота или противоречие в правната уредба и тези основания са налице във всеки конкретен случай във връзка с прилагането на тази правна уредба, това налага допускането на обжалваното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението на касационните основания не се сочат доводи, налагащи допускането на това основание до касационно обжалване на въззивното решение, поради на това основание не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2010 г., постановено от Софийски градски съд, ІV”в” състав, по гр.д. №1741/2008 година, с което е обезсилено решение от 11.02.2008 година, постановено по гр.д. №10799/2005 година на Софийски районен съд, 40 състав и е прекратено производството по предявения от ищцата В отрицателен установителен иск.
Указва на жалбоподателя В. М. Т. от гр. С., съдебен адрес гр. С., ул.”Д” №20, ет.2 адв. В, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 550,58 лева.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………….., за която дата да се призоват страните.
Председател: Членове: 1. 2.