Р Е Ш Е Н И Е
№ 574
гр. София, 23 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Попова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Красимира Колова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 599/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. А. Ф., чрез защитника му адв. Г, срещу нова присъда № 151 от 08 юли 2008 година на Хасковския окръжен съд, постановена по внохд № 158/2008 година, след отмяна на присъда № 160 от 27 февруари 2008 година на Хасковския районен съд, по нохд № 1280/2006 година по описа на този съд.
В касационната жалба, при формално посочено като отменително основание незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, по същество са оспорени формираните от съда изводи по фактите, довели до неправилни правни изводи и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Ф.
Отправеното искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и оставяне в сила на оправдателната присъда на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим К. Ф. не участва лично. Представлява се от защитника си адв. Г, който поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и отправено до съда искане. В представените в съдебно заседание писмени бележки са посочени доводи в подкрепа на релевираното отменително основание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
С атакуваната нова присъда на въззивния съд е отменена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда и е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия К. А. Ф. за това, че на 28. 10. 2006 година, в гр. Х., е управлявал МПС – л. а. „Х”, Х 2073 АТ, след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 1.2 промила, а именно – 1. 98 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, е осъден на „пробация”, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, всяка с продължителност от шест месеца.
На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, при приспадане на времето, през което е бил лишен от упражняване на това свое право по административен ред, конкретизирано в присъдата.
Жалбата е неоснователна.
Формално заявеното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК всъщност се подкрепя с доводи, които са относими към обосноваността на фактическите констатации, а тя е извън предмета на касационния контрол. Заявената материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата страна се позове само на него, касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна принципно е съгласна. Ако неправилното приложение на закона обаче е резултат на ненадлежно формиране на фактите, но тогава очевидно неправилността на оспорения съдебен акт ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Доколкото подадената жалба съдържа съображения, от които могат да се установят действителните причини за недоволството на подсъдимия от въззивната нова присъда, ВКС извърши проверка и констатира следното:
Съдържанието на касационната жалба и писмените бележки на защитата сочат, че подсъдимият не е съгласен с оценката по същество, дадена от въззивния съд на доказателствените източници по делото като цяло и изведените в резултат на това факти, послужили като основа за постановяване на осъдителната присъда по посочената норма на закона. Като предлага собствената си интерпретация на доказателствата по делото, подсъдимият обосновава тезата си за незаконосъобразност на съдебния акт и пледира за недоказаност на обвинението по смисъла на чл. 303 от НПК.
Доколкото, все пак, се възразява надлежността на доказателствената основа на фактическите изводи на съда, следва да се отбележи, извършената проверка не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Не намира опора в данните по делото твърдението в жалбата за игнориране на показанията на свидетелите Е, опровергаващи обвинителната теза и установяващи обстоятелството, че подсъдимият е консумирал алкохол едва след станалото ПТП. Тези гласни доказателствени източници не само че не са останали вън от вниманието на съда, но са обсъдени изключително прецизно и детайлно, съпоставени и с други доказателства по делото, а именно: времето на съставяне на акта (л. 9 от сл. д.), на протокол за ПТП (л. 8), на издаване на талона (л. 6), извършеното медицинско изследване (протокол на л. 5), показанията на свидетелите К(протокол от с. з. от 29. 01. 2007 година). Така извършената оценка на доказателствената съвкупност е дала основание на съда да откаже да кредитира за достоверност показанията на посочените двама свидетели, при надлежно изложени съображения за това (стр. 2 – 3 от мотивите на присъдата).
Констатациите на съдебно-медицинските експертизи по делото (основна и допълнителна), също така са подробно обсъдени и правилно оценени. В тази връзка следва само да се отбележи, че експертното заключение не е доказателство или доказателствено средство и поради това не може да бъде източник на доказателствени факти, а такива за употреба на алкохол от подсъдимия за времето от 19. 15 до 19. 30 часа (както хипотетично сочи експертизата), но не преди ПТП, по делото липсват.
Така че, от съдържанието на мотивите на присъдата е видно, че доказателствата, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени относно достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост и това дава възможност да се проследи от страните и от контролната инстанция начинът, по който е формирано вътрешното убеждение на съда.
При така установените факти по делото, законът е приложен правилно, защото съответствието между тях и правната им оценка обуславя законосъобразността на атакуваната въззивна присъда.
Доколкото жалбоподателят оспорва ангажирането на отговорността си като цяло, съдът извърши проверка и на тежестта на тази отговорност, при което установи, че наложеното на подсъдимия наказание „пробация”, правилно индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК, не разкрива характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. То удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. Размерът на наказанието лишаване от правоуправление е съобразен с конкретната степен на алкохолно опиване на дееца и с идеята за реализиране на превенция в бъдещото му поведение.
Така че, отправеното от жалбоподателя искане за оправдаване по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворено, защото касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а от фактите и обстоятелствата, както са установени от предходните съдебни инстанции, не следва извод за несъставомерност на деянието, поради което разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е неприложима.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Хасковския окръжен съд по внохд № 158/2008 година, нова присъда № 151 от 08 юли 2008 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.