1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
гр.София, 26.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 521/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. з. к. (Н.) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 128 от 27.10.2016 г. по гр.д.№ 152/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Търговищки районен съд по гр.д.№ 63/ 2016 г. и по този начин са уважени предявените от Й. Н. Ж. – Р. против Н. искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 3/ 24.11.2015 г. на управителя на Н., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Р. з. к. (Р.) [населено място]” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 10 077,54 лв.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК Н. повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол материалноправните въпроси незаконосъобразно ли е дисциплинарно уволнение, наложено със заповед, носеща същата дата, каквато има и искането за даване на обяснения по чл.193 ал.1 КТ от наказания работник; разумен ли е определеният от работодателя срок за вземане на обяснения по чл.193 ал.1 КТ в случаите, когато работникът е дал обстойни обяснения и те са взети предвид от работодателя; и изпълнено ли е задължението на работодателя по чл.193 ал.1 КТ в случаите, в които работникът е предоставил обяснения по същността на твърдяното нарушение. Счита, че въззивният съд е разрешил първите два въпроса в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а по отношение на третия въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК).
Ответната страна Й. Н. Ж. – Р. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е изложил собствени фактически и правни съображения по спора. Приел е за установено, че ищцата е заемала длъжността директор на Р. – Т. въз основа на проведен конкурс и допълнително споразумение по чл.107 КТ от 05.11.2015 г. На 24.11.2015 г. работодателят издал и връчил на ищцата заповед за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение” за извършени в периода 01.01.2014 г. – 30.09.2015 г. нарушения на трудовата дисциплина. Тези нарушения обаче са извършени в период, когато ищцата е заемала длъжността директор на Р. – Т. по трудово правоотношение, прекратено от 05.11.2015 г. на основание чл.325 ал.1 т.8 КТ. Те нямат отношение към възникналото на 24.11.2015 г. правоотношение. Освен това докладът, в който нарушенията са описани, е с обем 38 страници (без приложенията), изготвен е на 23.11.2015 г. и е връчен на ищцата на 24.11.2015 г. (без приложенията). На същата дата работодателят е изискал обяснения от нея за констатираните в документа нарушения, които следвало да бъдат депозирани до 12,00 часа същия ден. Пак на 24.11.2015 г., в 8,30 сутринта, главният секретар на Н. е съгласувал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, т.е. заповедта е създадена преди искането на обясненията, а самите обяснения не са станали достояние на представляващия Н.. При установените факти от правна страна съдът извел, че съставянето на проект на заповед за дисциплинарно уволнение преди вземането на обяснения от наказания работник само по себе си не обуславя незаконност на уволнението. Но дисциплинарното наказание не може да бъде наложено законосъобразно, ако обясненията на работника не са достигнали до знанието на работодателя преди връчване на заповедта за уволнение – в този случай прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно. То е незаконно и когато даденият от работодателя срок за приемане на обясненията на наказания работник е недостатъчен за реално упражняване на правото да се защити срещу отправените обвинения. В настоящето производство нарушенията са описани в доклад, който е обемен, връчен е без приложенията към него и ищцата не е имала възможност да направи нужните справки и да посочи доказателства. По тези съображения предявените искове са счетени за допустими и основателни и са уважени.
Решавайки спора по същество, въззивният съд е разрешил процесуалноправния въпрос „Кой е надлежен ответник по исковете по чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изр.1 КТ – работодателят или горестоящият спрямо работодателя орган”, в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк.д.№ 1/ 2010 г., ОСГК, ВКС. Въпросът е свързан с допустимостта на обжалваното въззивно решение и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, по него касационно обжалване следва да се допусне служебно. По формулираните от касатора въпроси съдът ще вземе становище в зависимост от решението по допустимостта на обжалвания акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 128 от 27.10.2016 г. по гр.д.№ 152/ 2016 г.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 281,55 лв (двеста осемдесет и един лева, петдесет и пет стотинки), в противен случай жалбата му ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: