3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 16.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1519 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу решението от 27.03.2017 год. по гр.д.№ 3464/2016 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на К. А. Ч. срещу Решение № 56 от 21.11.2015 год. по гр.д.№ 62210/2014 год. на Софийски районен съд с което на основание чл.79 ал.1 ЗЗД е бил осъден да заплати на [фирма] сумата 20535.77 лв., произтичаща от неизпълнение на писмено споразумение от 19.05.2011 год. за погасяване на предходни задължения на [фирма] (чийто управител е бил Ч.), като с т.4 на споразумението, Ч. е встъпил лично при условията на солидарност в плащането им. С постановено по реда на чл.250 ГПК решение от 16.02.2016 год. СРС е присъдил и законната лихва върху задължението, считано от датата на исковата молба и до окончателното плащане.
Последователно подържаната теза на ответника е, че не е налице встъпване от негова страна в облигационното задължение в качеството на физическо лице и то ангажира само дружеството [фирма].
Първоинстанционният съд е приел, че е налице встъпване от страна на К. Ч. в задълженията на представляваното дружество, а възражението му за изтекла погасителна давност спрямо главницата е неоснователно. Постановил е отхвърляне на обективно съединени претенции за обезщетение за забава, поради погасяването им с изтичането на 3-годишна погасителна давност.
За да отмени решението на СРС в обжалваната му част и отхвърли иска за главницата, съставът на СГС е приел, че не е установено поемане със споразумението от 19.05.2011 гот. на задължение от Ч. в лично качество. Споразумението е подписано от законните представители за двете дружества (ЮЛ) юридически лица, но не и в лично качество от въззивника. Поради това, не може да се приеме, че Ч. е изразил воля за солидарно поемане на задължението и в качеството на ФЛ.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: Когато в текста на един договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, необходимо ли е той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество, или наличието на валидно положен от него един подпис го обвързва и в двете качества?
Становището на настоящия съдебен състав е, че по отношение на посочения въпрос са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационен контрол за произнасяне по него ще следва да бъде допуснат.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 626.35 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1968 от 27.03.2017 год. по гр.д.№ 3464/2016 год. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 626.35 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока за държавната такса и с оглед изпълнението на задължението за внасянето и, делото да се докладва на председателя на І т.о. за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.