5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 07.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1172/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4747/18.7.2012 г., подадена от ищеца С. Г. С., приподписана от адв. Б. Б., и касационна жалба, вх.№4922/26.7.2012 г., подадена от адв. Д. М. – процесуален представителна ответника по исковата молба [община] против въззивно решение №220/25.6.2012 г. по гр.д.№366/2012 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к.
Ищецът С. Г. С. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията му за разликата от 13511,85 лева, представляваща разликата от 9268,15 лева до 22780,35 лева, по предявения от него иск с правно основани чл.59 ЗЗД, ответникът – в частта, с която е оставено в сила решението на Пернишкия районен съд, в частта, с която е осъден да заплати на ищеца сумата 9268,15 лева.
Въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.93 ЗС. С оглед ангажираните по спора доказателства окръжният съд е приел за безспорно установено по спора, че ищецът е собственик на ? ид. част от процесния имот, като фактът на ползването е установен по събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице. Прието е също така, че не е установено ползването да е на правно основание, поради което и при получаването на облаги от имота е налице разместване на блага, изразяващо се в получаване на доходи от ответната страна за сметка на имуществото на ищеца, поради което искът се явява доказан по основание.
Досежно размера на претенцията Пернишкият окръжен съд е стигнал до извод, че с оглед приетата експертиза се установява размера на евентуалния наем, който би могъл да бъде получаван при ползване на сградите и терена. Прието е, че от застроената площ на сградата се определя частта от имота, която същата заема, а наличието на повече етажи не променя квадратурата, поради което дължимото обезщетение следва да бъде определено на база застроената площ.
В изложението на ищеца С. Г. С. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните два въпроса:
1. “При определяне на дължимото обезщетение по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.93 ЗС, съдът взема ли предвид всеки един добив от вещта, включително и като разгъната застроена площ на една сграда, или обезщетението се определя само върху застроената площ на същата ?”, и
2. “Следва ли присъжданото обезщетение да се определя само на базата на застроената площ на сградата в случаите на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, когато имот подлежи на възстановяване и то по силата на самия закон, и когато върху незаконно отнет имот е извършено строителство без да има законово основание за това, което обуславя прилагането на чл.2, ал.6 ЗОСОИ – собствеността върху земята се възстановява реално и отношенията между собственика и строителя се уреждат съгласно чл.чл.73 и 74 ЗС, като дължимите обезщетения се дължат, считано от 25.01.1992 г.”.
Като основания за допускане на въззивното решение се сочи чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Представят се решения.
В изложението на ответника по исковата молба – [община], по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните два въпроса:
1. “В кой момент се счита, че отчуждителното производство е завършено – след превода на определена сума като обезщетение в банката, или съобщението до отчуждените да си изтеглят от банката определеното им обезщетение ?”, и
2. “Може ли да се присъжда обезщетение за пропуснати ползи върху свободната площ от имота, само поради обстоятелството, че същата е с асфалтирана, след като е установено, че ищеца, претендиращ, че е собственик на имота, не е доказал, че са му създавали пречки да ползва тази свободна площ ?”.
Като основание за допускане на въззивното решение се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
И двете страни молят за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваните от тях части.
И двете страни, посредством процесуалните си представители са депозирали отговори по чл.287 ГПК по касационната жалба на другата страна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и взе предвид отговорите на страните по чл.287 ГПК намира следното:
Жалбите са подадени и в законния срок.
В. решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на ищеца С. С. по първия от поставените въпроси, тъй като по него са налице мотиви на въззивната инстанция, обусловили решаващите й изводи. По втория от въпросите обжалваното решение не следва да бъде допуснато, тъй като по него съдът не е изложил мотиви.
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на ответника по иска – [община]. По поставените два въпроса не са налице мотиви на Пернишкия окръжен съд, които да са обусловили решаващите му за спора изводи.
На касационния жалбоподател- ищец, следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 271 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №220/25.6.2012 г. по гр.д.№366/2012 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№4747/18.7.2012 г., подадена от ищеца С. Г. С., приподписана от адв. Б. Б., по въпроса “При определяне на дължимото обезщетение по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.93 ЗС, съдът взема ли предвид всеки един добив от вещта, включително и като разгъната застроена площ на една сграда, или обезщетението се определя само върху застроената площ на същата ?”.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №220/25.6.2012 г. по гр.д.№366/2012 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№4747/18.7.2012 г., подадена от ищеца С. Г. С., приподписана от адв. Б. Б., по въпроса “Следва ли присъжданото обезщетение да се определя само на базата на застроената площ на сградата в случаите на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, когато имот подлежи на възстановяване и то по силата на самия закон, и когато върху незаконно отнет имот е извършено строителство без да има законово основание за това, което обуславя прилагането на чл.2, ал.6 ЗОСОИ – собствеността върху земята се възстановява реално и отношенията между собственика и строителя се уреждат съгласно чл.чл.73 и 74 ЗС, като дължимите обезщетения се дължат, считано от 25.01.1992 г.”.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №220/25.6.2012 г. по гр.д.№366/2012 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., изцяло по касационна жалба, вх.№4922/26.7.2012 г., подадена от адв. Д. М. – процесуален представителна ответника по исковата молба [община].
УКАЗВА на касационния жалбоподател С. Г. С. от [населено място], да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение платежен документ за внесена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 271/двеста седемдесет и един/ лева, като в противен случай делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса в указания срок.
При невнасяне на държавната такса в указания срок делото да се докладва на докладчика за прекратяването му.
Определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: