О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София 24.06.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 юни 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1371/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 120 от 30.05.2009 г. по в.гр.д. № 168/09 г. на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение № 19 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 84/08 г. на Чепеларския районен съд, с което е признато за установено по отношение на О. Ч. , че Н. А. Х. е собственик на недвижим имот, представляващ незастроено дворно място с площ 94.5/393 ид. части от ПИ 80371.242.572 по кадастралната карта на гр. Ч., придобит по наследяване от М. А. Б. , като в останалата част до 393 кв.м. искът е отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 283 ГПК ищцата Н. А. Х., представлявана от адв. Б. М. е подала касационна жалба против въззивното решение в отхвърлителната му част. Изложени са доводи за неправилност на същото поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че изводът на въззивния съд за извършено отчуждаване на част от процесния имот е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото. Счита, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречието му с решението по гр.д. № 95/2006 г. по описа на Чепеларския районен съд, с което е разрешен спорът за собствеността на останалата ? ид. част от имота.
Ответникът по касация О. Ч. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с наведените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, установи следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният недвижим имот е принадлежал на М. А. Б. /Мерзиде А. М. /. Същата е починала през 1994 г. и е оставила за наследници ищцата Н. А. Х. и нейния брат- А. А. М. , поч. през 2007 г. и наследен от съпруга Ф син С. А. Б. становено е по делото, че с нотариален акт № 123/1975 г. Минка Б. е призната за собственик на парцел **** – 641 в кв. 24 по плана на гр. Ч.. В плана от 1962 г. имот пл. № 641 е бил записан на името на С. М. – наследодател на М. Б. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че имот пл. № 641 по плана от 1962 г. е идентичен с имот пл. № 572 по плана от 1978 г. При одобряването на този план 278 кв.м. от имота са били включени в парцел **** Озеленяване и трафопост, а 193 кв.м.- в парцел **** Комплексно жилищно застрояване. През 1985 г. са били отчуждени 153 кв.м. от имот пл. № 572 за “Ж”. С последваща регулационна промяна от 1994 г. 32 кв.м. от имот пл. № 572 били изключени от парцел **** Комплексно жилищно застрояване и присъединени към парцел **** Озеленяване, трафопост и джамия.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик по наследяване от М. Б. на 1/2 ид. част от неотчуждената част от имот пл. № 5* включена в парцел ****, възлизаща съобразно заключението на съдебно- техническата експертиза на 189 кв.м. Оттук правата на ищцата, отнесени към цялата площ на имот 572, включваща и отчуждената част, са определени в обем 94.5/393 ид.части.
В касационната жалба са наведени оплаквания за това, че при определяне площта на отчуждената, съответно останалата неотчуждена част от процесния имот, въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. В тази връзка поставеният в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правен въпрос следва да бъде преформулиран така: обвързан ли е решаващият съд от измерванията и констатациите на вещото лице при определяне площта на неотчуждената част или следва да определи тази площ като вземе предвид данните за площта на целия имот и доказателствата за извършено отчуждаване на част от него. Този въпрос е разрешаван противоречиво, видно от представеното решение по гр.д. № 95/2006 г. по описа на Чепеларския районен съд, с което е разрешен спорът за собствеността на останалата ? ид. част от същия имот по иск, предявен от другия наследник на М. А. Б. А. А. М. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 30.05.2009 г. по в.гр.д. № 168/ 09 г. на Смолянския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката Н. А. Х. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. и представи доказателства за това в съда.
След изпълнение на горните указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: