О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 15.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 40/2014 година
Производство по чл.288 и сл.ГПК.
Образувано по касационна жалба на В. К. Х. срещу въззивно решение № 832 от 29.04.2013 г. по гр.д.№ 101/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 12.11.2012 г. по гр.д. № 9536/2011 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 50 000 лв. до предявения му размер от 100 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му К. С. Х., починал на 02.11.2008 г. в резултат на настъпило на 11.10.2008 г. ПТП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос за релевантните към размера на обезщетенията за неимуществени вреди обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето му и за съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД по отношение на който се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, г.1 ГПК с твърдения, че същият е разрешен в противоречие с ППВС № 4/68 г., както и на постановени от ВКС решения по реда на чл.290 ГПК, съставляваща задължителна съдебна практика за съдилищата, от която въззивният съд се е отклонил. Твърде се поради това, че липсата на законов регламент, който да служи като критерий за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди води до противоречива съдебна практика – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Развити са доводи и за наличие на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, обоснована със същественото изменение на правната рамка по отношение на застраховката „Гражданска отговорност”, коренна промяна в обществено-икономическите и социални условия спрямо тези, при които е прието ППВС № 4/68 г. Поставен е въпрос за правните последици при драстично разминаване в присъдените обезщетения от различни състави на неимуществени вреди на наследници на един и същ починал при ПТП, като в постановените от тях съдебни актове еднозначно е прието, че липсва съпричиняване от страна на пострадалия. В тази връзка прилага решение № 1862 от 26.11.2012г. по гр. дело № 2362/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 2725 от 21.04.2012г. по гр. дело № 9538/2011г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 9 състав в частта, с която е отхвърлен иска на Ваня К. Т. – дъщеря на починалия при процесното ПТП К. С. Х. за разликата над присъдените 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., висящо пред ВКС – т.д.№ 1154/2013 г., ТК, ІІ т.о. Приложени са и решения на СГС по гр.д.№ 9537/2011 г. и по т.д.№ 9539/2011 г., с които на други двама наследници на същия пострадал са присъдени обезщетения в размер на 70 000 лв.
Ответникът по касация ЗАД [фирма] не е изразил становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на 11.10.2008г. в [населено място] Й. Карапиров при управление на автобус марка „Мерцедес 0305“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], реализирал ПТП с пресичащия пешеходец К. С. Х., вследствие на което последният е починал на 02.11.2008г. въпреки проведеното лечение. Решаващият съдебен състав е установил противоправността на деянието, причинно-следствената връзка между деянието, смъртта на К. С. Х., причинените неимуществени вреди в резултат на деянието на ищецът – син на починалото лицето и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ЗАД [фирма] и [фирма] като собственик на автобуса и възложител на работата на виновния водач, въз основа на което е заключил наличието на елементите на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ.
Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на сумата 50 000 лв., като се аргументирал с възрастта на починалия – 84 г., но в добро здравословно състояние и въпреки че не живеели съвместно с ищеца в един град, те били в отношения на изключителна привързаност, а ищецът приел тежко загубата му, която преживявал и до настоящия момент, с оглед на което приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 35 000 лв. следва да бъде завишено с 15 000 лв.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посочените от касатора материалноправни въпроси относно приложението на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, релевантни ли са обществено-икономическите и социални условия в страната са значими за изхода на делото, предвид фактическите и правни изводи на въззивния съд. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посочените въпроси при определяне размера на обезщетението за претърпените болки и страдания от касатора, са разрешени в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии и постоянната практика, обективирана и в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о, решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други относно отчитането на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането/, вкл. и решение № 23 от 25.03.2014 г. на ВКС, постановено по цитираното от касатора т.д.№ 1154/2013 г., ТК, ІІ т.о., постановено по касационна жалба на една от наследниците на пострадалия К. С. Х..
С оглед наличието на задължителна съдебна практика, не следва да се преценяват евентуално поддържаните основания по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 832 от 29.04.2013 г. по гр.д.№ 101/2013 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: