Р Е Ш Е Н И Е
№ 576
гр.София, 22 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
със секретар Кристина Павлова
и с участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 567/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по касационните жалби на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец против решение № 352/18.08.2008 год. по въззивно нохд № 562/2008 год. на Софийския апелативен съд. В първата – от подсъдимия Х защитника му, се поддържа, че поради неправилна преценка на доказателствения материал е допуснато нарушение на закона. Поддържат се алтернативни искания – за отмяна и оправдаване с отхвърляне на гражданския иск или за изменение в частта относно наказанието и размера на присъденото обезщетение, което да бъде намалено. Оспорва се основателността на подадената от гражданския ищец жалба.
В жалбата на пострадалия от престъплението Й. Д. се прави искане за увеличение размера на присъденото по предявения граждански иск за неимуществени вреди обезщетение по съображения, че е определено в нарушение на закона като последица от неотчитане на всички обстоятелства за гражданската отговорност на подсъдимия. Поддържа се искане жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура обосновава в становището си неоснователност и на двете жалби и искане решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите на чл.347 НПК и намира:
Софийският апелативен съд, наказателно отделение с обжалваното решение по въззивно нохд № 562/2008 год. потвърдил изцяло присъда № 2/22.01.2008 год. по нохд № 4139/2006 год. на Софийския градски съд, с която признал подсъдимия Н. К. Х. за виновен в това, че на 08.11.2005 год. в гр. С. направил опит умишлено да умъртви св. Й. Д. като го прострелял с ловна пушка-средство, опасно за живота на мнозина, и деянието е останало във фазата на опита по независещи от дееца причини. На основание чл.116, ал.1, т.6 пр.1` вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 пр.2 вр.чл.58 и чл.55 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила.
Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 15 хил.лева със законните последици и отхвърлил за разликата до 80 хил.лева.
Произнесъл се по въпросите за размера на разноските и държавната такса.
Въззивното производство е образувано по повод жалбите на същите страни, съдържанието на които е изцяло възпроизведено и в касационните жалби. Въззивният съд, отчитайки поддържаните доводи и процесуалните си задължения по чл.314 НПК след като е приел, че не се налага да събира нови доказателства, защото събраните са достатъчно и възможните, направил извод, че фактическата обстановка, която изложил подробно в мотивите си и която не подлежи на касационен контрол, е установената от първоинстанционния съд. Обосновал решението си да утвърди процесуалната дейност, извършена във връзка с проверката и оценката на доказателствения материал, защото е в съответствие с процесуалните изисквания по чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Възприел и утвърдил като безспорни направените фактически констатации, че на посочената дата след възникналия конфликт между подсъдимия и служители на намиращата се в съседство с дома му фирма, след сбиване помежду им, в което се включил още сина му и друг негов служител, решил и реализирал решението си да употреби лично притежаваната от него ловна пушка. Взел я от дома си заредена с патрони 12 калибър, насочил се към сградата на другата фирма и в момент на затваряне на вратата, зад която се намирал пострадалия и други две установени лица, възпроизвел изстрел. В резултат на това негово действие в тялото на пострадалия Д. проникнали два проектила и била одраскана едната му ръка, тъй като вратата се оказала преграда, която предотвратила по-тежки последици, въпреки че стрелбата, макар и еднократна, е произведена от 1,5 до 2 м. разстояние. За да приеме тези фактически обстоятелства за установени първоинстанционният съд е направил подробна и задълбочена съпоставка между отделните и в тяхната съвкупност гласни доказателства, които е отделил в две групи, обсъдил ги е и анализирал подробно и задълбочено. Съобразявайки се с процесуалните изисквания по чл.305, ал.3 НПК е изложил съображения, които правилно са възприети и от въззивния съд, за това кои приема за достоверни, в каква степен, кои обстоятелства от относимите към предмета на доказване, с кои от събраните доказателства се установяват. Оценката е извършена в съответствие с тяхното съдържание и действителния им смисъл. Въззивният съд като е направил извод, че подходът при оценката е в съответствие с процесуалните изисквания, поради което са направени фактическите изводи, е заявил по ясен и категоричен начин съгласието си, че конкретната фактическа обстановка и конкретното поведение както на подсъдимия, така и на останалите лица (особено това на пострадалия) са правилно установени. Макар и да не е изложил подробни съображения, каквото твърдение се съдържа в жалбата в подкрепа на довода за допуснати процесуални нарушения, въззивният съд не е нарушил изискванията по чл.305, ал.3 НПК, защото законодателят е предвидил изрично в чл.339, ал.3 НПК такива само за случаите, когато въззивният съд упражни правомощията си по чл.336 от НПК – да отмени присъдата и да постанови нова присъда при наличието на предвидените предпоставки, какъвто не е настоящият.
Неоснователно е възражението, че е допуснато нарушение при оценката на показанията на разпитаните свидетели, които са колеги на пострадалия. Първоинстанционният съд е отчел както обстоятелството, че са разпитани като свидетели съпругата на подсъдимия и неговия син, така и колегите на пострадалия-свидетелите В. , К. , Ц. , П. , П. , поради което подробно е съпоставил и анализирал всички показания, мотивирал е кои приема за достоверни и последователни и в каква степен в някои от тях е изразена заинтересованост. Като е отчел, че няма нарушение на изискванията по чл.107, ал.3 НПК въззивният съд правилно е одобрил подхода на първоинстанционния съд, както и верността на фактическите изводи, които е направил, оценявайки всестранно и обективно както разобличаващите подсъдимия, така и оневиняващите го и смекчаващите отговорността му. Затова и в тази му част няма нарушение на процесуалните правила, които да са се отразили по неблагоприятен начин за правата на подсъдимия в това му процесуално качество. Доколкото възраженията са подкрепени с доводи за необоснованост те не следва да бъдат обсъждани в тази насока, тъй като касационната инстанция не може да промени изводите на инстанциите по същество по фактите и да ги замени със свои.
Законът е приложен правилно, в който смисъл въззивният съд е изложил подробни съображения, които и настоящият състав споделя, защото са основани на установеното конкретно обективирано поведение на подсъдимия. Оценката на доказателствения материал, съдържащ данни за конкретната фактическа обстановка и действителното състояние, в което се е намирал подсъдимия-неговите обяснения, показанията на св. Х св. Харизанов/съпруга и син/, съпоставени с експертизите на специалистите, чиито заключения правилно са възприети, са мотивирали решението и на двете инстанции по същество да приемат, че няма основания от предвидените в чл.118 НК, за да се квалифицира поведението на подсъдимия като престъпление, което е по-леко наказуемо, нито да се приеме наличието на предпоставки за определяне на деянието като извършено по непредпазливост. С поведението си подсъдимият е създал реална опасност от причиняване смъртта на повече от едно лице, независимо, че тази опасност не се е реализирала, защото застрашаването произтича от естеството на оръжието, което е използвал, а това очевидно е било обхванато от умисъла му, поради което правилно е определен като пряк по смисъла на чл.11, ал.2 НК.становяването на всички елементи от състава на престъплението е основанието въззивният съд да възприеме като законосъобразна квалификацията по чл.116, ал.1, т.6 пр.1 НК вр.чл.18, ал.1, поради което подсъдимият не може да бъде оправдан.
Неоснователно е възражението, че наложеното наказание е завишено, поради което е и явно несправедливо. Вярна е оценката на установените индивидуализиращи обстоятелства, на подбудите за извършване на престъплението, резултата и последиците. Не е допуснато нарушение на правилата за индивидуализация. Констатацията, че са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства и резултатът-деянието е завършило в стадия на опита, са мотивирали решението да се приложи чл.58 и чл.55 НК като се определи наказание значително под предвидения минимум.
Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.66, ал.1 НК след като са налице предвидените предпоставки и е направен извод, че за в бъдеще може да се очаква промяна в поведението на подсъдимия към спазване законите в страната и правилата на обществото. Определеният максимален срок на изпитание е в съответствие с обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия, с резултата и последиците – както за пострадалия, така и за останалите членове на обществото като ще даде възможност за утвърждаване по категоричен начин на правомерно поведение. По-голяма снизходителност от проявената, с която, впрочем, се е съгласила и прокуратурата, не следва да бъде проявявана по отношение на подсъдимия, тъй като ще бъде в противоречие с целите не само на специалната, но преди всичко с тези на генералната превенция по смисъла на чл.36 НК.
Правилно и в съответствие с установеното за неправомерното поведение на подсъдимия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат-телесните повреди на пострадалия Д. , подсъдимият следва да носи гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за решението си да бъде уважен гражданския иск за неимуществени вреди в размер на 15 хил.лева, които въззивният съд е оценил като съответни на установените и правилно оценени относими обстоятелства. Няма нарушение на закона – чл.52 ЗЗД, защото са взети предвид всички, имащи значение за гражданската отговорност, обстоятелства. Подсъдимият следва да отговаря за действително причиненото от него при конкретно установената фактическа обстановка. Няма основание да се отчетат като относими обстоятелства такива, които са извън установените по делото и се отнасят за други отношения, за друго правно положение на пострадали лица, при друга ситуация, каквото искане се съдържа в жалбата на гражданския ищец. Оценката за претърпените неимуществени вреди не може да се влияе и от имущественото състояние на подсъдимия, поради което правилно и двете инстанции по същество не са обсъждали такова обстоятелство като относимо. Обезщетението за вреди от престъпление се определя след цялостна обоснована оценка на обстоятелствата, свързани с конкретно извършеното и претърпяното от пострадалото лице в съответствие с общоприетия критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Виновният за непозволеното увреждане дължи обезщетение за вредите, причинени на пострадалия в пълен обем, но в зависимост от вида, характера и тежестта на вредата, причинена на пострадалия, и това задължение не може да е в зависимост от материалните възможности. В изложения смисъл доводите и в двете жалби за нарушение на закона поради определяне на обезщетение в несправедлив размер са неоснователни.
Решението следва да бъде оставено в сила, защото не са налице основания от предвидените в чл.348, ал.1 от НПК за изменение или отмяна. Затова на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 352/18.08.2008 год. по въззивно нохд № 562/2008 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: