О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .576
София, 31.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 14.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 419/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. гр. С. против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 168 от 30.10.2008 год., по възз.т.д. № 268/ 2008 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 213 от 07.05.2008 год., по т.д. №449/2007 год. на Варненския окръжен съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу СД”Б” обективно съединени искове: по чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над 1904 лв. до пълния заявен размер на същата от 32 295.66 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5731.48 лв. с присъдени деловодни разноски по компенсация, както и е оставено без разглеждане, като недопустимо искането на настоящия касатор за присъждане на законна лихва върху общия остатък от вноските от цената до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила- касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че по специфичните за делото въпроси на материалното право, обусловили крайния правен резултат по предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД- за наличието на предели на неустойката за забава в плащането на цената по приватизационния договор и за начина, по който същата следва да се изчислява при разсрочено плащане на цената – върху неизплатената отделна вноска от цената или върху целия остатък от неплатената покупна цена въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решения: № 958/2005год по т.д. № 5/2004 год.; № 34/2008 год. по т.д. № 650/2007 год.; № 30/2007 год. на ТК; № 533/2007 год. по т.д. № 271/2007 год. и № 38/2008 год. по т.д. № 664/2007 год., приложени по делото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по същата в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от касатора доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен к. съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба по предявените искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че изразената в чл.12 от сключения на 20.01.1998 год. приватизационен договор за продажба на ресторант „Г”, обособена част от „В”АД, обща воля на съконтрахентите е при забавено плащане съответната разсрочена вноска от дължимата покупна цената, купувачът да бъде санкциониран с дневна неустойка в размер на 1/360 от основания лихвен % + 0.05% от стойността на съответната вноска за всеки просрочен ден, но не повече от 90 дни и въз основа на така приетата база за изчислението и е възприел и съответстващият на същата вариант на заключението на допуснатата и изслушана съдебно- икономическа експертиза.
По съображения, че е недопустимо кумулиране на неустойка за забава с обезщетение за забава на същото парично задължение, въззивният съд е счел за неоснователна заявената от касатора при условията на чл.103 ГПК/ отм./ искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Изложени са в тази вр. съображения, че доколкото не се касае до претендирани от кредитора вреди в размер по- голям от договорената неустойка за забава, то уважаването на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД би довело до възмездяване на последния два пъти за едни и същи нанесени му в резултат на договорното неизпълнение вреди, което е недопустимо от действащото право.
Приетото за недопустимо искане на ищеца за присъждане на законна лихва върху общия остатък от вноските на договорената покупна цена до окончателното им изплащане е обосновано с отсъствие на предявен в производството по делото иск с предмет остатъка от вноските по неплатената от купувача цена и с акцесорния характер на вземането за лихва.
Следователно формулираните от касатора въпроси на материалното право – за начина на определяне базата, върху която следва да се изчислява размера на дължимата неустойка за забава при разсрочено плащане на покупната цена по сключена приватизационна продажба и за наличието на предели на тази неустойка се явяват специфични за делото по предявения иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, тъй като са обусловили решаващата воля на въззивния съд относно крайния правен резултат – основна предпоставка за допускане на касационно обжалване по приложно поле – чл.280, ал.1 ГПК.
Видно от представените от касатора решения на отделни състави на ВКС тези въпроси са разрешавани противоречиво, което обосновава правен извод, че по отношение на същите е налице визираният от законодателя в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК критерий за селекция, а не соченият от страната такъв, попадащ в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и касационното обжалване на въззивното решение в тази му част- следва да се допусне.
Що се касае до останалата част на обжалваното отхвърлително решение на Варненския апелативен съд, то отсъстват както конкретно формулирани от касатора материалноправни и/ или процесуалноправни въпроси по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, така и основание за допускане на касационно обжалване по чл.20, ал.1,т.1-3 ГПК, което при създадената с действащия ГПК процесуална уредба за факултативен касационен к. над въззивните съдебни актове, изключва наличието на правна възможност и задължение за касационната инстанция да се произнесе по основателността на направеното бланкетно искане.
Касаторът А. за с. к. гр. С. не дължи д.т. за касационното производство, поради което не следва да се определя такава.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненския апелативен съд № 168 от 30.10.2008 год., по възз. т.д. № 268/2008 год., само в частта, с която са отхвърлени исковете на А. ЗА С. К. гр. С. срещу СД”Б”, гр. В. за заплащане на неустойка за забавено плащане на дължим остатък от разсрочените вноски на покупната цената по приватизационен договор от 20. 01.1998 год., за разликата над уважения размер от 1904 лв. до 32 295.66 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на Варненския апелативен съд в останалата му обжалвана част.
ДА се докладва делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: