Решение №577 от 19.11.2013 по гр. дело №3246/3246 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
гр. д. № 4919/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 577

София, 19.11.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4919/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Н. Т. Ж., Л. Т. Ж., Г. Т. Д. и Н. Т. А. касационна жалба срещу решение № 114 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 1040/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.11.2012 г. по гр. д. № 91/2012 г. на Гълъбовски районен съд, с което е прието за установено по отношение на касаторите, че ищците З. Т. и Г. и Т. Д. са собственици на основание универсално правоприемство от Й. Д. Р. на общо ? ид. ч. от следните имоти:
1. нива с площ от 20.314 дка, в м. „М. речка” в землището на [населено място], съставляваща имот № 012003 по ПЗ;
2. нива с площ от 19.999 дка, в м. „М.” в същото землище, съставляваща имот № 029007 по ПЗ;
3. нива с площ от 47.600 дка в м. „Юрта” в същото землище съставляваща имот № 031014;
4. УПИ …, с площ от 1930 кв. м., в кв. 39 по плана на селото;
5. УПИ …., с площ от 1650 кв. м., в кв. 39 по плана на селото;
6. УПИ …., с площ от 1920 кв. м., в кв. 49 по плана на селото и
7. УПИ …., с площ от 1630 кв. м., в кв. 49 по плана на също [населено място].
Касационният довод е за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 79, ал.1 ЗС. В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за придобиване право на собственост върху части от съсобствени по наследяване имоти, ако те са владяни от позовалите се на давностно владение със съгласието и без противопоставянето на останалите съсобственици. Поддържа се, че той обуславя и трите основание по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК без да се излагат мотиви за това.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка, поддържа и че не са формулирани въпроси, които да са решени от съда и да са обосновали крайния му извод. Намира, че поставеният въпрос за преценката на доказателствата и направените въз основа на тях изводи е основание по чл. 281, т. 1 ГПК за касиране на решението, а не такова по чл. 280, ал.1 ГПК.
При проверка за допустимостта на касационната жалба съдът намери следното.
Срещу касаторите са предявени при условията на субективно и обективно съединяване установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК за седем недвижими имота. Данъчната оценка на всеки един от земеделските имоти ( описани в т. т. 1-3 по исковата молба) е с цена под 5000 лв., което се установява от представените удостоверения за данъчни оценки, издадени на 26.04.2012 г. от [община] – л. 59-63. Данъчните оценка на урегулираните поземлени имоти с изключение на УПИ … също са на стойности под 5000 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Установеното с нормата ограничение за касационна проверка е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
Съобразно този критерии касационната жалба в частта, с която се иска проверка на въззивното решение, постановено по установителните искове за описаните по-горе шест имота, е недопустима, което е основание да бъде оставена без разглеждане като се прекрати образуваното производство.
Касационната жалба срещу решението в частта за УПИ …, в кв. 39, по плана на [населено място] е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение в посочената част до касационно обжалване, намери следното:
По отношение на УПИ …, в кв. 39, по плана на [населено място] по делото е установено, че през 1998 г. наследодателят (бащата) на ответниците се е снабдил с нотариален акт за собственост на дворно място с площ от 1920.00 кв. м., намиращо се в [населено място] и представляващо кадастрална основа на УПИ … в кв. 39 по плана на селото заедно с постройките в него, както и на дворно място с площ от 1650.00 кв. м. в същото село, представляващо кадастрална основа на УПИ … в същия квартал, като се е позовал на наследяване и давностно владение (н. а. № 186/98 г., т. І, рег. № 1135, л.19 от гр. д. № 91/2012 г. на Гълъбовски РС). От представената скица за УПИ-…. се установява, че в имота са построени жилищна сграда и две полумасивни постройки.
Установено е, че общият на страните наследодател Д. А. Д. е починал през 1954 г. и оставил за наследници: дъщеря Й. Д. Р., починала 1993 г., наследодателка на ищците по иска, и син Т. Д. Д., наследодател на ответниците, сега касатори.
Със свидетелски показания е установено, че в едно от дворните места е къщата на Т. (Т.) Д., в която е живял със семейството си, но свидетелите не уточняват за кой имот от описаните в исковата молба говорят. Свидетелят И. М. твърди, че Т. е имал две дворни места, като в едното е била жилищната сграда, в която е живеел, а другото е било празно и го е ползвал със З., съпругът на сестра му Й.. Свидетелката Р. М. посочва, че страните са имали две дворни места с къщи и друго извън селото, но отново не е поискано да конкретизира за кои от имотите, предмет на иска, говори. Свидетелят Г. И. установява, че приживе общия наследодател е разделил притежаваното от него дворно място, като е предоставил част от него на дъщеря си и зет си и им е построил жилищната сграда, а в другата част е останал да живее синът му. Свидетелят не дава точно сведение за местонахождението и границите на имота.
При тази фактическа обстановка съдът е приел, че не се установява, останалите в наследство от общия наследодател имоти да са придобити на основание давностно владение от сина му Т. Д. Д.. Той не е противопоставил осъществяваното от него владение на останалите наследници, не го е демонстрирал пред тях, поради което не е осъществен фактическият състав на този придобивен оригинерен способ. Елементите на давностното владение са осъществени само по отношение на единия имот, в който е била жилищната сграда, ползвана от семейството му, но този имот не е индивидуализиран от наследниците му, ответници по искомете.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение в частта, по отношение на УПИ …, в кв. 39, по плана на [населено място] по разрешения материалноправен въпрос за това дали правото на собственост се придобива на основание давностно владение, когато са установени всички елементи от него. Разрешаването на този въпрос е обусловило крайния извод на съда, поради което той представлява обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 1040/2013 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 15.11.2012 г. по гр. д. № 91/2012 г. на Гълъбовски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че З. Т. и Г. Д. Т. и Т. Д. Т. са собственици на основание универсално правоприемство от Й. Д. Р. на общо ? ид. ч. от УПИ …, в кв. 39, по плана на [населено място].
УКАЗВА на касаторите да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решение № 114 от 07.03.2013 г. по гр. д. № 1040/2013 г. на Старозагорски окръжен съд в останалите му части, с които са уважени установителни искове срещу касаторите за имотите описани в т. 1-3 и от 5-7 по исковата молба и в мотивите на настоящото определение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части.
Определението, в частта за прекратяване на производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top