Р Е Ш Е Н И Е
№ 577
гр.София, 22 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
със секретар Кристина Павлова
и с участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 454/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия С. И. Д. против решение № 110/27.06.2008 год. по въззивно нохд № 157/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. Поддържа се, че е незаконосъобразно, защото неправилно е осъден за престъпление, което не е извършил. Прави се искане за отмяна и оправдаване.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че доводите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347 НПК и намира:
Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 157/2008 год. потвърдил присъда № 25/06.03.2008 год. по нохд № 743/2008 год. на Старозагорския окръжен съд, с която признал подсъдимия Д за виновен в това, че на 27.08.2006 год. в гр. Г. умишлено умъртвил Ив. Д. баща, с особена жестокост. На основание чл.116, ал.1, т.т.3 и 6 пр.3 вр.чл.115 вр.чл.54 НК го осъдил на 18 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален усилено строг режим и го признал за невиновен по обвинението да е извършил убийството по особено мъчителен начин за убития.
Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено му с присъдата по нохд № 865/2005 год. на Казанлъшкия районен съд и се произнесъл по въпроса за размера на дължимите разноски.
Въззивният съд по повод жалбата на подсъдимия и поддържаните доводи за необоснованост и допуснати нарушения на закона и правилата на процесуалния закон, както и с оглед процесуалното си задължение по чл.314 НПК извършил цялостна задълбочена проверка на първоинстанционния съдебен акт. Приел, че са налице достатъчно и възможните доказателства за относимите обстоятелства, както и че при събирането и проверката им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а оценката им е съобразена с действителния им смисъл. Изложил фактическата обстановка, която приел като съответстваща на установената от първоинстанционния съд. Обосновал решението си, че е направен подробен и задълбочен анализ на обясненията на подсъдимия, дадени пред съдия, и за правилната им оценка като достоверни, последователни и логични, след като се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели В. и Д. , от установените обективни данни, съдържащи се в писмените доказателствени средства и в изготвения според правилата фотоалбум на местопроизшествието.
Правилно и въззивният съд е отказал да възприеме обясненията на подсъдимия в съдебното заседание като достоверни и ги е оценил също като дадени в подкрепа на възприетата позиция на защита, защото очевидно са изолирани и противоречащи на целия останал подробно анализиран доказателствен материал. Изводът за авторството на деянието не е произволен, а е основан на установеното конкретно обективирано поведение на подсъдимия, данни за което се съдържат както в логичните, подробни и последователни обяснения, които е дал пред съдия, включващи и отношението и оценката му към извършеното и резултата, но, както беше посочено по-горе, и от показанията на разпитаните свидетели. Присъствието единствено на подсъдимия по време на извършване на деянието в дома на пострадалия и последващите му действия, признанията на следващия ден пред свидетеля В пред бившата съпруга-св. Стоянова, без да е бил провокиран да разкаже за извършеното след продължителната употреба на алкохол-че е нанесъл побой на родния си баща, подкрепят решението, че е извършител на убийството. Констатираното от тези свидетели състояние на Д. , потвърждавало заявеното от подсъдимия, че го е оставил покрит с кръв и „хърка”. Така че възраженията за невиновност и неправилно решаване на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК са неверни – извод, подкрепен по убедителен начин от посочените по-горе свидетелски показания и писмени доказателствени средства. Обясненията на подсъдимия за нанесения побой в различни части на тялото е установено и отразено в заключението на съдебномедицинската експертиза, съответстващо на изискванията за пълнота и обоснованост. Основано е на специалните знания на вещите лица и на данните, съдържащи се в целия доказателствен материал, който са взели предвид, поради което страните-включително подсъдимия и неговия защитник, не са оспорили, а инстанциите по същество по изложените съображения, споделени изцяло и от настоящият състав споделя, са оценявали и възприели.
Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на закона. От приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, въззивният съд правилно е утвърдил законосъобразния извод, че конкретното обективирано поведение на подсъдимия, изразяващо се в нанасяне на множество удари върху различни части на тялото на неговия баща и преди всичко насочени с голяма сила в областта на главата, довели до констатираната черепно-мозъчна травма, която е причината за смъртта, е в подкрепа на извода, че умишлено е причинил смъртта като е съзнавал какви ще бъдат последиците от поведението му, т.е. че е действал с умисъл за причиняване на смърт, а не на телесни повреди, от които е било възможно да настъпи или да е целял само нанасяне на телесни повреда, за да се квалифицира поведението му като престъпление по чл.124 НК или чл.128 НК.
Доколкото от жалбата може да се направи някакъв извод, че е допуснато нарушение на закона по отношение и на наказанието, настоящият състав намира, че законът с приложението на чл.54 НК е правилно приложен предвид установените индивидуализиращи обстоятелства, че няма нарушение на правилата за индивидуализация и че за конкретно извършеното, личността на подсъдимия и произтичащите от това изводи за висока степен на обществената опасност както на деянието, така и на личността на дееца наказанието лишаване от свобода, възприето като най-леката алтернатива от предвидените, съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е справедливо.
Предвид изложеното за липса на касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1 НПК решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/27.06.2008 год. по въззивно нохд № 157/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: