О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№577
София, 26.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2252 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Б. чрез пълномощника му адвокат З. Д. против решение № 80 от 1.03.2018 г. по гр.д. № 334 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 97 от 12.07.2017 г. по гр.д. № 43/2017 г. на Районен съд-Златоград за отхвърляне на предявения от С. А. Б. против [община], при участие като трети лица-помагачи на ищеца на Л. С. Б., Ш. М. Б. и В. С. Б., иск за установяване, че е допусната грешка в ПУП [населено място] от 1987 г. като част от УПИ III-151, кв.19 в северната му част с площ 132 кв.м. неправилно е заснета като общинска собственост вместо към имота, съсобствен на ищеца съгласно нотариален акт № 157, том I, н.д. № 158/2006 г.
[община] не е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищецът е твърдял, че при изработването на подробния устройствен план, утвърден със Заповед № РД-23/12.01.1987 г. е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснеманена северната граница, вследствие на което около 132 кв.м. от имота са преминали в собственост на общината. [община] не е подала отговор на исковата молба.
При постановяване на решението си Окръжен съд-Смолян е приел, че предвиждането за [улица] г. и съгласно чл.22 З. /отм./ планът за обществени мероприятия няма непосредствено отчуждително действие. В случая обаче не се оспорва е процесната част е завзета от държавата и се ползва като улица, макар да няма положена асфалтова настилка, тротоари, бордюри, улично осветление. Счел е, че макар общината да не е подала отговор на исковата молба, а възражението за придобиване на спорното място по давност е направено една с писмената защита след приключване на устните състезания пред районния съд, то последното не е оспорено от ищеца, поради което е прието, че след влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г. общината е придобила собствеността по давност. Обсъдено е придобивното основание на праводателите на ищеца – констативен нотариален акт за собственост по давност от 1986 г. и е счетено, че към този момент улицата е била прокарана и спорната площ е придобита още към 1984 г. от държавата, поради което в плана от 1987 г. не е допусна твърдяната от ищеца грешка, тъй като този план правилно отразява спорната част като попадаща в улица съгласно предвиждането на плана от 1974 г. и владеенето и от държавата повече от десет години до 1987 г.
Настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване следва да се допусне с цел проверка допустимостта на предявения иск за установяване грешка в регулационен /сега подробен устройствен/ план относно предвиждане на част от имот за улица и съответно на постановеното по него въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 1.03.2018 г. по гр.д. № 334 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Смолян.
В едноседмичен срок от съобщението С. А. Б. представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на настоящия съдебен състав при изтичане на срока за изпълнение на указанията
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: