Р Е Ш Е Н И Е
№ 578
гр. София, 13.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………………………..и в присъствието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 338 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ – във вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.).
Образувано е по касационната жалба на „В” АД – София, подадена против решение № 600 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 20. ХІІ.07 г., постановено по т. д. № 940/07 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1* на Пловдивския окръжен съд, ГК, от 27.VІ.2007 г. по гр. д. № 1049/07 г. С последното, като неоснователен, е бил отхвърлен иск на акционерното д-во с правно основание по чл. 92 ЗЗД, предявен срещу Е. Л. С. К. от Асеновград, действаща с фирмата „Л” – за заплащане на сума в размер на 28 360 лв. като неустойка по чл. 16, ал. 1 от сключения помежду им на 13.VІІ.2006 г. договор за изработка.
Оплакванията на търговеца-касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания, визирани в текста на чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който претенцията за неустойка да се уважи в предявения й размер срещу ЕТ-изпълнител по процесния договор за изработка от 13.VІІ.2006 г., ведно с присъждане и на всички съдебно-деловодни разноски, направени от д-вото в трите инстанции.
Като ответник по касация Е. „Л” със седалище в Асеновград не ангажира становище по основателността на оплакванията в жалбата на АД.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че касационната жалба на „В” АД – София е постъпила в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, подадена е от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, имаща поради това интерес и право на обжалване и като насочена към атакуване на негов валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационен контрол счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, но по взаимно тяхно съгласие те могат да бъдат изменяни. В процесния случай, само 3 дена след изтичане срока на изпълнението по чл. 2, условията по договора за изработка от 13.VІІ.2006 г. са били предмет на преуреждане посредством сключено между страните по него и при участието на третото лице /”П” ЕАД – София/ споразумение от 19 октомври 2006 г., по силата на което настоящият касатор, наричан в последното „лизингополучател”, изрично се е съгласил /чл. ІІ.4/, че: „авансово платената на доставчика сума не подлежи на възстановяване”. Въпросният доставчик, видно от титулната част на споразумението от 19. Х.2006 г., е бил не друг, а изпълнителят по предходния договор за изработка – Е. „Л” със седалище в Асеновград. При тези данни по делото, като е съобразила, че е отпаднало правното основание за търсене на процесната неустойка в размер на исковата сума, въззивната инстанция е постановила правилно /законосъобразно/ решение за отхвърляне иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 92 ЗЗД, като неоснователен. Не бе установено в хода на настоящата инстанционна проверка фактическите констатации на апелативния съд да са били опорочени вследствие грешки при формиране вътрешното убеждение на неговия състав, които да са се проявили в насоки, ненормирани от закона, като: нарушаване правилата на формалната логика, респ. тези на емпиричното познание въобще и пр. В този смисъл оплакването на касатора „В” АД – София за необоснованост на атакуваното въззивно решение ще следва да се преценява като неоснователно.
В заключение, неоснователно е и оплакването за постановяване на обжалваното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Изцяло ще следва да бъде споделен ключовият за изхода на спора решаващ правен извод на въззивния съд, че като възложител по договора за изработка от 13.VІІ.06 г. търговецът-настоящ касатор е имал задължението да приеме изработеното от изпълнителя-Е. , но в случая д-вото не само не е установило с годни доказателствени средства по ГПК изпълнението на това свое насрещно задължение, но дори и не е поддържало твърдение, че в определеният за изпълнението ден негов представител е поискал да прегледа, изпробва и одобри изготвените от Е. матрици: съобразно клаузите по чл. 5 и чл. 10, т. 2 от първоначалния договор. От правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, че „срокът кани вместо човека”, по необходимост следва, че ЕТ-изпълнител не е имал задължението да отправя покана до възложителя си досежно това, че е готов с поръчаното, а оттам следва, че поканата от 12. Х.2006 г., респ. получаването й от възложителя, е била неотносимо към спора доказателство. Обсъждането му не представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като изводът за недължимост на неустойката е изграден на база приетото от въззивния съд, че по взаимно съгласие страните по договора за изработка са се отказали от действието на неустоечното съглашение, преуреждайки отношенията си с подписаното тристранно споразумение от 19. Х. с.г., т.е., че не се е стигало въобще до приемане на изработените от Е. матрици и съответно – до плащане на възнаграждение от страна на възложителя-настоящ касатор.
С оглед изложеното касационната жалба на. В. С. и М груп” АД – София ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 600 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 20. ХІІ.07 г., постановено по т. д. № 940/07 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2