О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 24.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1906 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Х. А. против решение № 162/16.07.2009г., постановено по гр.д. № 184/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 995 от 15.03.2006г. и допълнително решение № 876”А”/23.05.2007г., постановени по гр.д. № 1210/2004г. на РС-Разлог. С потвърденото решение е признато за основателно оспорването на саморъчните завещания на М. П. Т. , вписано с вх. № 2* от 07.10.2004г. т.ІІ № 55/2004г. и саморъчното завещание на Х. И. Т., вписано с вх. № 2506/07.10.2004г., т.ІІ, № 54/2004г., отхвърлен е иска на жалбоподатеката по чл. 108 от ЗС против И. Х. Т., М. С. Т., и Х. И. Т. за ревандикация на ? ид.ч. от дворно место с площ 293 кв.м., съставляващо УПИ ХХХVІІ-1826 от кв. 135 по плана на гр. Р., ведно с целия първи етаж и ? ид.ч. от втория етаж от построената в дворното место къща. Отхвърлен е иска по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответниците М. С. Т. и Х. И. Т. да заплатят на Б. А. сумата 50 000 лв. обезщетение за лишаване от ползване на първия етаж. С потвърденото допълнително решение е отхвърлен и иска по чл. 31, ал.2 от ЗС да бъде осъден И. Х. Т. да заплаща на ищцата по 50 лв. месечно обезщетение за лишаване от ползване като съсобственик.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: Х. И. Т. е купил по време на брака си с М. П. Т. дворно место, съставляващо п. ІV от кв. 157 по плана на гр. Р., идентичен с УПИ ХХХVІІ-1826 от кв. 135 в което изграждат двуетажна жилищна сграда. С н.а. № 5,т.VІ/26.05.1975г. родителите прехвърлят на двете си деца ответника Х ищцата Б/по баща/ по ? ид.ч. от втория етаж. Със саморъчни завещания М. П. Т. и Х. И. Т. завещават всеки своята част от първия етаж на сградата. Завещанията са оспорени относно авторството им от ответниците. СГрЕ с в.л. Асен Д. , изготвена по ксерокопие установява, че завещанията за написани и подписани от посочените в тях лица. Вещото лице от служебно назначената СГрЕ А. Г. , извършена по оригиналите на саморъчните завещания установява, че завещанието на Х. Т. е написано и подписано от него, но завещанието на М. Т. е подписано от нея, но не е написано от нея. Съдът е приел, че и двете завещания са нищожни поради неспазване на изискуемата се от чл. 25 от ЗН форма, тъй като датата не е написана в началото на текста и поради това, че не е установено авторството на завещанието на Т. Съдът е приел, че констативен н.а. № 91,т.VІІІ//08.10.2004г., с който ищцата е призната за собственик по наследство, дарение и завещание на ? ид.ч. от дворното место, целия първи етаж и ? ид.ч. от втория етаж не е оспорен от ответниците и се ползва с доказателствена сила, но въпреки това е намерил за неоснователен иска по чл. 108 от ЗС и исковете по чл. 59 от ЗЗД и по чл. 31, ал.2 от ЗС.
В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради това, че съдът не се е произнесъл по иска по чл.31, ал.2 от ЗС, въпреки, че допълнителното решение, с което РС се е произнесъл по този иск е оставено в сила. Навежда се оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл.108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения – не обсъждане на събраните доказателства и необоснованост на изводите.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. кога е налице липса на дата в саморъчно завещание, 2.касае задължението на съда да обсъди всички доказателства по отделно и в съвкупност и доводите на страните. .3 при наличие на две единични експертизи по един и същ въпрос, длъжен ли е съдът да посочи защо дава вяра на едната и не възприема другата и как следва да процедира.
Ответницата по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По първият повдигнат материално правен въпрос – кога е налице липса на дата в саморъчно завещание, касаторът твърди наличие на противоречива съдебна практика – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, като се позовава на Р № 4* от 14.11.1980г. по гр.д. № 2083/80г. І гр.о. допускащо при липса на елемент от датата, той да се допълни от съдържанието на завещанието, Р № 62/05.03.2004г. по гр.д. № 663/2003г. І гр.о., с което се приема, че тя трябва да е преди подписа. В процесните завещания датата е преди подписа, но е част от съдържанието им. Съдът приема че въпроса е относим към предмета на спора, определя крайния изход, поради което обуславя общото основание за допускане до касация. Тъй като посочените решения доказват наличието на противоречива съдебна практика по този въпрос, следва да се допусне касационно обжалване..
Процесуалният въпрос касаещ задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото също е свързан с крайния изход от спора. До колкото съдът не е обсъдил заключението на в.л. Димитров, този въпрос е свързан и с третия, – длъжен ли е съда да обоснове защо не възприема едната единична експертиза от двете, приети като доказателство с идентичен предмет и състав и как да процедира, ако изводите в тях са противоречиви. По тези въпроси се твърди също противоречие на възивното решение с решения на ВКС по отделни спорове до приемането на новия ГПК Касаторът се позовава на Р № 1554/24.10.2002г. на V гр.о. на ВКС, Р № 99/01.02.2002г. по гр.д. № 4188/2001г. на ІV гр.о. на ВКС, с които се приема, че съдът е длъжен да обсъди доказателствата по делото, относими към спора и неизпълнението на това задължение е съществено процесуално нарушение, а с обжалваното решение не е обсъдено заключението на единичната експертиза и свидетелските показания. Представената съдебната практика /Р № 954/10.01.2005 г. и № 385/11.03.2005г./ относно това, че следва да се извърши преценка на приетите заключения, съгласно чл. 157, ал.3 от ГПК /отм/ в съвкупност с останалите доказателства, че съдът не е длъжен да ги възприеме, но когато не ги възприема следва да изложи защо и мотивите на въззивния съд сочат на наличие на противоречива съдебна практика по поставените процесуални въпроси, което е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК и по тези въпроси.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 162/16.07.2009г., постановено по гр.д. № 184/2008г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Б. Х. А.
Указва на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 128 лв. и да представи квитанцията по делото.
При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ