Р Е Ш Е Н И Е
№ 579
гр.София, 22 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
със секретар Кристина Павлова
и с участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 593/2008 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по искането от осъдения А. А. В. за възобновяване на въззивно нохд № 437/2007 год. и отмяна на решение № 70/06.06.2008 год. на Бургаския окръжен съд на основанията, посочени в чл.422, ал.1, т.5 НПК. Обосновава се необходимостта за ново разглеждане на делото с конкретизираните нарушения на процесуалните правила и на закона.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснати нарушения и искането следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Радневският районен съд е образувал нохд № 78/2006 год. по внесен от прокуратурата обвинителен акт по обвинението на Й. Г. , Д. Й. , К. Г. и А. В. за извършена на 15/16.09.2005 год. кражба на имущество-лек автомобил ВАЗ 2101 от владението и без съгласието на св. А. След провеждането на съдебно следствие в няколко съдебни заседания, в които са разпитани част от свидетелите и са събирани писмени доказателствени средства, но преди приключване на съдебното следствие, е постигнато споразумение между трима от подсъдимите – Г. , Й. и Г. и техните защитници с прокурора. Изготвено е след като са представени доказателства от пострадалото лице, че причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени като е съдържало съгласие по въпросите, предвидени в чл.381, ал.1, т.5 НПК. Тези подсъдими са декларирали, че се отказват от съдебното разглеждане на делото по общия ред. Подсъдимият А. В. в съдебното заседание, когато е внесено споразумението на останалите трима подсъдими, не се е противопоставил макар и да не е заявил изрично съгласието си, но е предоставил на съда да прецени дали да одобри постигнатото споразумение. По този начин е изразил становището си по въпроса за одобряването му и няма нарушение на чл.384, ал.3 НПК. Чрез защитника си е заявил и личното си отношение за решаване въпроса за отговорността му – „по принцип ние също сме съгласни на споразумение”. Поставил е обаче изрично искане относно наказанието като условие за постигането му – да не е повече от 6 месеца. След противопоставянето на прокурора и несъгласието му с поставените условия съдът като е намерил, че по отношение на останалите трима подсъдими са налице предпоставките за одобряване на предложените споразумения е постановил определение, с което ги е одобрил, прекратил е наказателното производство, а по отношение на подсъдимия В е постановил делото да се докладва за определяне на нов докладчик с оглед продължаване на производството по отношение на него по общия ред. С тези си действия съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.2, т.2 вр.чл.384, ал.3 НПК, защото подсъдимият В не е бил лишен от правото да заяви съгласие за одобряване на споразуменията по отношение на другите подсъдими, изразил е становището си като е предоставил възможността съда да прецени тяхната законосъобразност и съответствие с морала и сам е заявил желание да сключи споразумение, но преценката на прокурора за несъответствие на претенциите му за минимално наказание с установеното за конкретно извършеното, неговото лично участие и данните за личността му са основанията да не се приложи процесуалната възможност по чл.381 и сл. НПК.
Неоснователно е възражението, че поради проявено пристрастие от страна на прокурора е била променена подсъдността и делото му е разгледано от друг, различен от компетентния първоинстанционен съд-този в Раднево. Видно от данните по делото поради отвод на съдиите от този съд на основания от предвидените в чл.29 НПК Върховният касационен съд е постановил делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд-Бургаския районен съд при предпоставките по чл.43, т.3 НПК-съдът, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност не може да образува състав. Затова по отношение на подсъдимия не е допуснато нарушение, което да ограничи процесуалните му права.
Бургаският окръжен съд с решение № 70/06.06.2008 год. по въззивно нохд № 437/2007 год. е потвърдил изцяло присъда № 1597/13.12.2007 год. по нохд № 1062/2007 год. на определения за компетентен Бургаски районен съд, с която признал подсъдимият В за виновен за извършено на 15/16.09.2005 год. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 след предварителен сговор с Й. Г. , Д. Й. и К. Г. и го осъдил на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Не е вярно твърдението, че законът е приложен неправилно, като е осъден за престъпление, което не е извършил, защото обвинението е за кражба на автомобил, който е негова собственост. Фактическите положения, които са приели инстанциите по същество и които не подлежат на касационен контрол, са установени въз основа на вярната и правилна оценка на събрания достатъчно и възможен доказателствен материал. Показанията на свидетелите и тези на трите лица, по отношение на които производството е приключило със споразумение са обсъдени поотделно, съпоставени са помежду си. Взети са предвид и обясненията на подсъдимия, че е получил част от сумата, представляваща стойността на автомобила, от св. Ж, който желаел да го закупи, поради което му го е предоставил до сключване на договор за покупко-продажба с действителния собственик или от упълномощеното от него лице, че този свидетел го е управлявал няколко дни и без да бъде предупреден около полунощ на инкриминираната дата заедно с тримата е участвал в отнемането на автомобила, паркиран пред дома на Ж. , а на следващия ден – при продажбата и разпределение на печалбата. Независимо от мотива, от който се е ръководил, за да се разпореди с вещ, която не владее и не е негова собственост (за такъв посочва не само неплащане в срок на разликата до пълния размер на стойността-твърдение правилно възприето като недостоверно и опровергано от годни доказателства, и лошите отношения с Ж. по повод установена връзка с една и съща жена) конкретното му обективирано поведение – участие в отнемането на автомобила по негова инициатива, разпореждането без разрешение и съгласие от лицето, което го владее, указват, че е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, поради което направения извод за авторството на деянието е законосъобразен. Доказателственият материал е обсъждан, анализиран и оценяван с оглед действителния му смисъл и съгласно изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Затова решението е взето по начин и с оглед съображенията, изложени в съдържанието му, както предписва чл.14 НПК – по вътрешно убеждение и съгласно закона.
Доводът за явна несправедливост на наказанието се поддържа в допълнението към жалбата във връзка с възражението за неправилно осъждане в нарушение на забраната по чл.303, ал.1 НПК. Поради това не следва да се обсъжда и да се извършва преценка относно законосъобразността на приложението на чл.54 НК и съответствието на определения размер с целите по чл.36 НК след като в основната жалба няма доводи в такава насока.
Предвид изложеното, че въззивният съд не е допуснал нарушения от поддържаните при постановяване на оспореното непроверено по касационен ред въззивно решение, искането за отмяната му по реда на възобновяването следва да бъде оставено без уважение и Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. В. за възобновяване на въззивно наказателно дело № 437/2007 год. на Бургаския окръжен съд и отмяна на решение № 70/06.06.2008 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: