1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр.София, 24.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1609 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба на И. П. И. от [населено място], представляван от адв.Д. П., срещу въззивно решение №95/17.10.2013 г., постановено по възз.гр.д. №220/2013 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение №89/04.04.2013 г. по гр.д. № 1696/2011 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която жалбоподателят е осъден на осн.чл.55 ал.1 предл. 3-то ЗЗД да заплати на Й. У. сумата 33 203.70 евро и разноските по делото. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, касаторът релевира доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК, по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/за правната същност на понятието „начало на писмено доказателство” и за значението на отделните уговорки в договора като „начало на писмено доказателство” за неговата симулативност; 2/ за приложението на чл.266 ал.3 ГПК, във връзка с отказа на въззивния съд да допусне събиране на гласни доказателства, искането за които е направено своевременно пред първата инстанция; 3/за задължението на съда, съгласно чл.271 и чл.272 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните. По отношение на тези въпроси, жалбоподателят счита, че съдебният акт е постановен в противоречие със задължителната съдебна практика и че същите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Представени са решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна по жалбата – Й. К. У. – в срока по чл.287 ГПК не е представила писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ответникът не е изпълнил в срок обещанието си по сключения предварителен договор от 09.06.2004 г., да построи и прехвърли в собственост на ищцата апартамент с чиста жилищна площ 95.55 кв.м., срещу уговорена цена от 76 440 евро, която е получил /заедно с ответницата К. К./ в деня на подписване на договора, съгласно издадената разписка от 09.06.2004г. Извършеното с нотариален акт на 22.06.2006г. прехвърляне на правото на строеж върху два апартамента /с обща площ – 104.47 кв.м./, е счетено за неудовлетворяващо кредитора частично изпълнение. Направен е извод, че ищцата е развалила предварителния договор по причина, за която ответникът отговоря, поради което последният дължи връщане на неговата част от продажната цена на имота – 33 203.70 евро. Във връзка с поддържаното от ответника възражение за симулативност на клаузата по чл. 2 от предварителния договор, касаеща заплащане от ищцата на покупна цена за процесния апартамент в размер на 76 440 евро, съдът е приел, че същото е недоказано, тъй като липсва „обратно писмо”, разкриващо симулацията, а сочената уговорка по чл.19 от договора „не съдържа изявление за привидност”. По преценка за недопустимост, съгласно чл.165 ал.2 ГПК, е отказано събирането на гласни доказателства. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност за присъждане на вземането на ищцата, не е обсъдено от въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по третия формулиран в изложението въпрос – за задължението на съда, съгласно чл.271, чл.272 вр. с чл.236 ал.2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните. Решението на въззивната инстанция е в противоречие с ТР № 1/2013 г. ОСГТК ВКС, ТР№ 1/2001г. ОСГК и редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционният съд, не дава основание на въззивният съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора. Това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща.
Първите два въпроса в изложението не обосновават допускане на касационното обжалване, тъй като не се установява твърдяното от касатора противоречие със задължителната съдебна практика при разрешаването им от въззивния съд. Подобен извод не може да се направи и от представените с касационната жалба копия от съдебни актове на състави на ВКС. Приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е обосновано с никакви доводи в изложението, поради което касационното обжалване по въпроси №1 и №2, не следва да се допуска.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №95/ 17.10.2013 г., постановено по възз.гр.д. №220/2013 г. на Апелативен съд – Бургас.
Указва на И. П. И. от [населено място], [община], [улица], представляван от адв. Д. П. от АК Б., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1298.80 лева по сметка на ВКС и да представи в канцеларията на ВКС платежния документ. При неизпълнение на разпореждането, касационната жалба ще бъде върната.
Делото, след внасяне на дължимата държавна такса, да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.