ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 579
София, 28.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5500 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Л.Ц. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд /СОС/ от 25.ІV.2014г. по в.гр.д. № 1085/2014г.
Ответникът по касационната жалба Л. Н. М. от С. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ взе предвид следното:
С решението си от 25.ІV.2014г. СОС по въззивните жалби и на двете страни е потвърдил решението на Старозагорския РС от 14.ХІ.2013г. по гр.д. № 6285/2012г. в уважителните и отхвърлителните му части по предявените от Л. Н. М. срещу [фирма] искове за присъждане на неплатено трудово възнаграждение за периода месец юни – 02.Х.2012г. и 1487.50 евро неплатено обезщетение по чл.215 КТ за неполучени дневни пари при командировка в Германия за периода 05.VІ. – 04.ІХ.2012г. и в частта за разноските в размер на 393.86лв.
За да постанови решението в частта по претенцията на основание чл.215 КТ, само в която част то е предмет на касационната жалба, въззивният съд е приел, че ищецът е бил командирован от ответника в Германия за осъществяване на електро-монтажна дейност през периода 05.VІ. – 03.VІІІ.2012г., като в заповедта за това е посочено, че необходимите средства за командировката са за сметка на третото лице [фирма] на основание сключен между него и ответника подизпълнителски договор от 20.ХІІ.2011г. На 13.VІ.2012г. ответникът е сключил подизпълнителски договор с [фирма] /поради прекратяване на договорните отношения с [фирма]/, като със споразумение помежду им от същата дата последното се е задължило да плаща командировъчните на ищеца. Командировката е продължила фактически до 03.ІХ.2012г. включително, което е установено от представените работни листове и от показанията на свидетеля Ж. Н., който е работил заедно с ищеца в Германия през същия период. С неиздаването на командировъчна заповед от работодателя за периода от 03.VІІІ.2012г. до 03.ІХ.2012г. той е нарушил закона и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, позовавайки се на задължителна практика на ВКС. Като неоснователни са оценени оплакванията на ответника за липсващи доказателства, установяващи по категоричен начин фактическия престой на ищеца в Германия през процесния период. Прието е, че относимите доказателства са работните листове, попълвани от ищеца и приети и подписвани от съответната фирма в Германия. Във връзка с оспорването на работните листи са събрани гласни доказателства – св. Ж. Н., установяващ, че работата на двамата в Германия през целия период се е отчитала с тези документи, които те попълвали. В подкрепа на оспорените обстоятелства са и показанията на св. София В. И., според която до август или септември 2012г. ищецът е бил служител на ответната фирма и бил освободен на 03.Х.2012г. Прието е и че убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си в тази връзка ответникът не е представил. Въз основа на заключение на съдебно-икономическа експертиза е направен извод, че за целия период на командировката ответникът е дължал на ищеца 5372.50 евро, че от подизпълнителите са му заплатени общо 3885 евро и че му се дължи остатъка от 1487.50 евро.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК [фирма] иска произнасяне от касационния съд по въпросите: 1. задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения и всички събрани доказателства /не били обсъдени възраженията: за постановяване на първоинстанционното решение само въз основа на показанията на св. Н. и на оспорените частни свидетелстващи документи работни листове; че показанията на св. Н. следва да се ценят съобразно чл.172 ГПК с оглед висящо дело между него и ответника за заплати и командировъчни, по което ищецът бил свидетел за същите обстоятелства; че първоинстанционния съд приел за установени факти, по отношение на които е налице противоречие с други писмени доказателства; че оспорените работни листове са с логото на [фирма] и че този факт кореспондира с допълнителното споразумение от 05.VІ.2012г., с което ищецът се домогвал да обвърже отговорността на ответника и по това споразумение; че работните листове са оспорени и следва да бъдат изложени мотиви относно доказателствената им сила/ – в противоречие с практиката на ВКС; 2. липсата на мотиви води ли до недопустимост на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно – в противоречие с практиката на ВКС; 3. задължен ли е въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи при наличието на противоречиви факти, особено при липсата на мотиви на първоинстанционния съд – в противоречие с практиката на ВКС; 4. длъжен ли е съдът с оглед на всички доказателства и по вътрешно убеждение да се произнесе относно доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, доколкото той не е съобразен с останали събрани доказателства – в противоречие с практика на ВКС; 5. длъжен ли е съдът да посочи защо дава вяра на свидетелите, които приема за достоверни, и следва ли да ги преценява само в съвкупност с останалите доказателства, и следва ли да съпостави данните в показанията и да изложи съображения кои факти приема за доказани въз основа на тази преценка и кои не – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК; 6. може ли да бъде приет за безспорен установен факт въз основа на разпит на един свидетел, за който е установено, че е заинтересован от установяването на същия факт, доколкото този свидетел води аналогично дело и съществено процесуално нарушение ли е това – в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по първия поставен в изложението процесуалноправен въпрос поради произнасянето от въззивния съд без обсъждане на релевираните във въззивната жалба от касатора оплаквания по приложението на чл.172 ГПК относно показанията на свидетеля Ж.Н. и за наличието на противоречиви данни, съдържащи се в представените доказателства.
Останалите въпроси не обосновават предпоставките за допускане на касационно обжалване: по втория въпрос със сочената практика /т.4 от ППВС № 7/1965г./ не се обосновава наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а практиката по приложението на чл.272 ГПК, обективирана в решение на ВКС І ГО по гр.д. № 1246/2009г., е неотносима в случая, тъй като въззивният съд не е препращал към мотивите на първоинстанционния; третият въпрос се припокрива с първия; по четвъртия въпрос няма произнасяне, тъй като съдът е изложил съображенията си защо цени работните листове като доказателства /тъй като данните в тях не са опровергани, а са установени с показанията на двамата свидетели/; петият въпрос се припокрива с първия, а шестият въпрос е неотносим, тъй като нито е прието за установено, че свидетелят е заинтересован, нито фактът на продължаването на командировката след 03.VІІІ.2012г. до 03.ІХ.2012г. е приет за установен само въз основа на показанията на този свидетел.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав, № 149 от 25.ІV.2014г. по гр.д № 1085/2014г. в частта по претенцията по чл.215 КТ и за присъдените разноски в размер на 393.86лв.
УКАЗВА на [фирма] Ст.З. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС 58.20лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: