Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
София, 16.03.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 80/2008 година.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на република България, чрез Окръжна прокуратура –Пазарджик и на Р. Н. А., гр. В., срещу въззивно решение от 05.11.2007г. по гр.д. № 669/2007г. на Пазарджишкия окръжен съд.
С касационната жалба на Окръжна прокуратура –Пазарджик решението се обжалва в частта, с която е отменено първоинстанционното решение относно присъдената държавна такса с искане да се присъди такава и над сумата от 236 лева до размер от 285,76 лева. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
Р. А. обжалва решението в частта относно определената държавна такса от 236 лева с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора решението е постановено извън установения в закона срок по чл.192, ал.4 ГПК /отм./.
Жалбите са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 304 от 04.12.2006г. и решение от 06.12.2004г. по гр.дело №279/2004г. на Велинградския районен съд в частта, с която Р. Н. А. е осъден да заплати на държавата такса над размера от 236 лева. Въззивният съд е приел, че с обжалваното пред него първоинстанционно решение е налице произнасяне в производство по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ като е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на разноските в смисъл, че е присъдена държавна такса с оглед изхода на спора, тъй като такива не са определени при приключване на делото в първата инстанция. Приел е, че разноските, които следва да се възложат в тежест на ищеца – държавна такса съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗОДОВ при изхода на иска по чл.2 ЗОДОВ, са в размер не на 285,76 лева, а на 236 лева.
Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора А. за това, че е изтекъл срокът за промяна на решението в частта за разноските по реда на чл.192, ал.4 ГПК /отм./. Това е така, защото процедурата е по поправка на очевидна фактическа грешка. Правилно е прието от въззивния съд, че е налице формирана воля в мотивите на първоинстанционното решение за възлагане на ищеца на разноските с оглед изхода на спора по реда на чл.10, ал.2 ЗОДОВ, в т.ч. и държавната такса, но това не е отразено в диспозитива. Ето защо и производството е такова по поправяне на очевидна фактическа грешка,което може да бъде по инициатива и на съда, а не е по допълване на решението, за което е необходимо той да бъде сезиран.
Неоснователни са и доводите на Прокуратурата на Р. по отношение размера на определената държавна такса, тъй като той е изчислен пропорционално по действащата към релевантния момент Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата и съответства на размера на отхвърления от съответната инстанция иск за заплащане на обезщетение по чл.2, ал.2 ЗОДОВ.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.11.2007г. по гр.д. № 669/2007г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.