Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
София 28.04.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Сийка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 750 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА.
Образувано е по искова молба на Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси“ за отмяна на решението от 22.07.2009г., постановено по борсово дело № 4/2008г. на Б. арбитраж при “С” А. , с което А. е осъдена да заплати на “Ф” А. сумата от 1 248 338.79 лв., представляваща цената на доставена и получена на договорно основание хлебна пшеница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2008г., разноски в размер на 19 920.07 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 25 000лв. Твърди се, че решението противоречи на обществения ред на Република България тъй като с него са нарушени чл.121, ал.1 и ал.4 от Конституцията. Нарушението на чл.121, ал.1 от Конституцията се обосновава в несъобразяване от съда с приетите по делото доказателства в тяхната цялост, необсъждането им, както и на възраженията и доводите ответника по делото. Нарушено е правото на защита на А. и свързания с него принцип на равенство и състезателност на страните в гражданския процес. Нарушението на чл.121, ал.4 от Конституцията се обосновава с обстоятелството, че към решението са приложени мотиви, които не се покриват с понятието мотиви – липсват правни съображения на решаващия орган, не е направена преценка на доказателствата събрани в хода на арбитражното производство, взети са предвид само доказателствата, които подкрепят тезата на ищеца. Принципа на равенство на страните в процеса е нарушен с несъобразяване с доводите на ищеца, като страна в арбитражното производство за замяна на вещото лице с друго, поради поддържани близки отношения с ищеца по делото и съмнения за неговата безпристрастност. Поддържа се също, че арбитражният съд не е взел предвид подадената молба от 29.04.2009г. за допускане до разпит на свидетели за установяване на обстоятелството, че в ЗБ К. пред 2008г. не е постъпвала друга пшеница, освен тази на ищеца.
Ответникът по иска “Ф”А. , в писмен отговор, поддържан в съдебно заседание, счита молбата за отмяна на арбитражното решение за неоснователна. Претендира за направените в настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение след преценка на данните по делото, прие за установено следното:
Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Атакуваното решение е постановено на 22.07.2009г. и след като исковата молба е подадена на 12.08.2009г. законният 3-месечен срок е спазен, което обуславя процесуалната допустимост на предявения иск.
Съгласно чл. 47, т. 3, пр.2 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от В. касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че то противоречи на обществения ред на Република България. Съдебната практика на ВКС приема, че при втората хипотеза на чл. 47, т. 3 ЗМТА решението на АС ще е в противоречие с обществения ред, тогава когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата. Под понятието „обществен ред“ следва да се разбират основните принципи на правопорядъка на Република България, охраняващи основни ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. Тези принципи са материалноправни и процесуалноправни, и са израз на основните правни идеи и ценности на държавата и обществото, например принципите за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало и др. Не всяко обаче нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3, пр. второ от ЗМТА. Нарушаването на равенството на страните в процеса е основание за такава отмяна, но в конкретния случай този основен правен принцип не е нарушен от АС. Ищецът в настоящото производство и ответник в арбитражното производство е имал възможност да изрази становището си и е направил възраженията си по предявения иск за заплащане на цената на доставеното хлебно зърно, по основното си възражение, че доставеното зърно е в отклонение от показателите по БДС 602/87 за ІІ Б група, приети са като доказателства писмени доказателства / анализни свидетелства, възлагателни писма, доклади за инспекция и др./, дадена му е възможност чрез поставяне на задачи на експертизата да доказва възраженията си по иска на ищеца. Неправилно нарушението на чл.121, ал.1 от Конституцията ищецът свързва с мотивирането на решението въз основа на представените от ищеца доказателства, в невъзприемането от решаващия орган на доказаните от него твърдения, необсъждане на възраженията и доводите му. Обобщени тези доводи на ищеца засягат правото на арбитражния съд на преценка на доказателствата по делото. Недопустимо е в производството по чл. 47 от ЗМТА да се извършва проверка на правилността на арбитражното решение по същество, не може да се прави преценка относно правилността на мотивите на арбитражния съд, дали те са обосновани и почиват на доказателствата по делото, нито да се ревизира самия арбитражен процес. В производство по иск по чл.47 ЗМТА Върховният касационен съд не е нито въззивна, нито касационна инстанция, поради което не дължи произнасяне по релевираните в исковата молба възражения по дейността на арбитражния съд по обсъждане на събраните в арбитражното производство доказателства, на доводите и възраженията на страните, както и на правилността на арбитражното решение.
Неоснователни са доводите за нарушение на чл.124, ал.4 от К. на Република България, което ищецът обосновава с твърдението си, че към решението на А. съд са приложени мотиви, които не се покриват с понятието “мотиви към решението”. Твърди се, че в мотивите към атакуваното арбитражно решение са описани частично само и единствено становището на страните, изложени в исковата молба, писмените отговори, представените и събрани в хода на делото доказателства, както и извършените експертизи. Според ищеца липсват мотиви на решаващия орган защо приема и отхвърля други от доказателствата. Като конкретни нарушения се сочат неприемането от съда на отвода на вещото лице Б. и недопускане до разпит на свидетели, посочени с молба вх. №09/24.04.2009г. Видно от приложеното ксерокопие на арбитражно решение и досие на арб. дело № 4/2008г. към решението от 22.07.2009г. има изготвени мотиви, подписани от състава на съда, в които се съдържат както констатации на представените от страните писмени доказателства, на допуснатите в хода на процеса по искане на двете страни доказателства, вкл. и поставяне на задачи на назначената експертиза с в.л. Белчева, така и тяхното обсъждане. Следователно съдът е спазил както разпоредбата на чл.41 ЗМТА, задължаваща арбитражния съд да изготви мотиви към решението, така и на чл. 121, ал.4 от Конституцията, която изисква актовете на правораздаването да се мотивират, доколкото арбитража се допуска от правопорядъка на държавата като проява на недържавно, доброволно, договорно и затова частно правораздаване. ВКС не може да навлиза в проверка на дейността на арбитражния съд по допускане и преценка на доказателствата, защото както се посочи по – горе не е инстанция по проверка на правилността на постановеното от арбитражния съд решение.
По изложените съображения искът на ищеца като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен. Ще следва да се присъдят документираните разноски за тази инстанция в размер на 30 000лв., които видно от представеното платежно нареждане са преведени на адв. С, като процесуален представител на дружеството-ответник.
Във връзка с представеното от ищеца удостоверение №11430/2008г. от 21.04.2010г. на Софийска градска прокуратура, настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не са налице основани за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. При проверка на досието по борсово дело №4/2008г. не се установи да са приемани и обсъждани като доказателства цитираните в удостоверението на СГС протоколи за изпитания №611/23.10.2008г., №612/23.10.2008г. и №619/24.10.2008г., като документи с невярно съдържание, използвани от Х. Н. за да получи чуждо движимо имущество, с цел да го присвои, престъпление по чл.212, ал.5, във връзка с ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 НК, поради което не би могло да се приеме, че дори да е извършено престъпно обстоятелство, това се е отразило на правилното решаване на арбитражния спор. Що се касае до образуваното срещу Н. досъдебно производство и неговата значение за делото, ВКС се е произнесъл по искането за спиране на делото с определение от 19.11.2009г. Извършването на проверка за неправомерни действия от управителя на ответното дружество по отношение на арбитрите и вещото лице, в рамките на досъдебното производство, също не е основание за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, доколкото не се съдържат данни за извършено престъпление.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси” , гр. С. за отмяна на решението от 22.07.2009г., постановено по борсово дело № 4/2008г. на Б. арбитраж при “С” АД.
ОСЪЖДА Д. а. “Държавен резерв и военновременни запаси” , гр. С. да заплати на “Ф” А. , гр. С. разноски в размер на 30 000лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: