О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58
София, 29.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като разгледа докладваното от съдия Донкова гр. д. № 3589 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С въззивно решение № 257/18.12.2017 г. по гр. д. № 286/2017 г. на Габровския окръжен съд е потвърдено решение № 190 от 12.06.2017 г. по гр. д. № 660/2015 г. на Габровския районен съд, с което е уважен предявения от М. И. Я. срещу В. И. К. положителен установителен иск за собственост върху следния недвижим имот: УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], [община], заедно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки, на основание придобивна давност и същият е отхвърлен срещу останалите ответници, както и са отхвърлени предявените от ищцата срещу ответниците искове за прогласяване нищожността на съдебна спогодба, одобрена с определение от 08.02.1996 г. по гр. д. № 12/1996 г. на Габровския районен съд, поради противоречие със закона.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени в срока по чл.283 ГПК от адв. В. Н. като пълномощник на М. И. Я. и от адв. П. Ч. като пълномощник на В. И. К.. Предмет на жалбата на ищцата е решението, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за прогласяване нищожността на съдебната спогодба, като се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а на ответницата – решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на установителния иск за собственост, като се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката-ищца е поставила следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. нищожността на договора за спогодба поради противоречие със закона /чл.75, ал.2 ЗН/, не опорочава ли и определението за одобряване на постигнатата съдебна спогодба;
2. не е ли нищожно завещанието, в което не е описан имотът, негов предмет и в което липсва дата на съставянето му; С жалбата не е представена съдебна практика, както и не са формулирани въпроси по отношение обжалваното решение, в частта му, с която са отхвърлени установителните искове за собственост срещу останалите ответници.
В изложението жалбоподателката-ответник е поставила следните въпроси:
1. може ли да се приеме, че е налице отблъскване на владението на другия сънаследник, когато не е демонстрирана промяна в намерението за своене;
2. не е ли спряла да тече придобивната давност в полза на ищцата по време на делбеното производство /гр. д. № 12/1996 г. по описа на Габровския районен съд/, което е висящо; Счита, че по втория въпрос обжалваното въззивно решение противоречи на задължителната практика на ВКС – решение № 80/07.07.2014 г. по гр. д. № 6441/2013 г., второ г. о.
3. не е ли длъжен въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди доводите и възраженията на страните.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Ищцата е изложила твърдения, че между страните е била сключена съдебна спогодба за делба, по силата на която е признато съществуването на съсобственост при равни права върху делбения имот. След нейното постигане /от края на 1996 г./ е започнала да упражнява фактическа власт върху имота, с намерение за своене, като е отблъснала фактическата власт на сестра си и е придобила същия по давност с изтичането на десетгодишен период от време. През 2007 г. се е снабдила с констативен нотариален акт, с който е удостоверено правото й на собственост върху целия имот.
По делото е установено, че общият наследодател И. Я. К. е починал през 1985 г., като е оставил низходящи – страните по делото и преживяла съпруга М. К. /починала на 21.05.1993 г., която е оставила за законни наследници низходящи на нейни братя и сестри, конституирани като ответници/.
Въз основа на искова молба, предявена на 11.01.1995 г. от В. И. К. срещу М. И. Я. за делба на процесния сънаследствен имот, е било образувано гр. д. № 12/1996 г. по описа на Габровския районен съд. С определение от 08.02.1996 г. е одобрена сключената между страните съдебна спогодба, по силата на която е постигнато съгласие за допускане извършването на съдебна делба при равни квоти. Производството по същото е спряно по взаимно съгласие на 14.11.1996 г. С определение от 03.06.1997 г. е постановено внасянето на делото в архив. Същото е възобновено на 19.06.2014 г. /след предявяване на нова искова молба за делба от ответницата срещу ищцата в настоящото производство, образуваното производство по която е било прекратено поради наличието на висящо производство/, а на 29.07.2014 г. е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на настоящото производство.
Видно от саморъчно завещание от 24.02.1984 г., обявено с протокол от 02.07.2007 г., общият наследодател е оставил на дъщерите си „постройките и другите имоти, къщата и плевника в селото“, като е запазил на съпругата си правото „да живее в къщата, както сега“.
С констативен нотариален акт №*, т.*, н. д. № */*** г., издаден на основание чл.483 ГПК /отм./, ищцата е призната за собственик на процесния имот на основание придобивна давност.
Във въззивното решение е прието, че по силата на извършеното завещателно разпореждане съделителите по гр. д. № 12/1996 г. на Габровския районен съд са били единствените законни наследници на общия наследодател, поради което одобрената съдебна спогодба не противоречи на чл.75, ал.2 ЗН. Изложени са и съображения, с които е обоснована действителността на завещанието – съдържание на необходимите реквизити по чл.25 ЗН. Въз основа на приетото за действително завещателно разпореждане е направен извод за неоснователност на исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД. Прието е също така, че ищцата е придобила по давност процесния имот, като е отблъснала владението на ответницата. В решението са обективирани конкретни действия по отричане на правата й, доведени до нейното знание, като изчерпателно са обсъдени събраните гласни доказателства /включително показанията на свидетелите Р., П. и К., ангажирани от ответницата, според които ищцата е заключила къщата; при посещенията си в населеното място В. К. е отсядала при роднини; била е лишена от достъп до имота/, кореспондиращи със самите твърдения на ответницата. Обсъдено е и нейното възражение за спиране течението на придобивната давност на основание чл.115, б.“ж“ ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС, прието за неоснователно, като е посочено, че във втората фаза на делбата правото за делба може да бъде оспорено само въз основа на новонастъпили факти, каквато именно е настоящата хипотеза, като производството по извършване на делбата подлежи на спиране.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по жалбата на М. И. Я..
Изводът за действителност на съдебната спогодба е обоснован с участието на всички законни наследници, предвид породеното действие на завещанието. Същото е надлежно датирано, подписът на завещателя е положен след разпореждането, съдържа и посочване на имуществото, предмет на разпореждането /не е необходимо имотът да бъде описан с всички негови индивидуализиращи белези/. В съдебната практика се приема, че е достатъчно индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който прави имота, предмет на разпореждането, обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай, като волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед употребените в акта думи и изрази, но и съобразно правилата на формалната житейска логика.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешаването на поставените въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не съществува нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле – неясна или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по жалбата на В. И. К..
Поставеният като втори в изложението материалноправен въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело, а именно: текла ли е придобивна давност за времето от внасянето на делбеното дело в архив до възобновяването на същото. По така формулирания въпрос не е налице съдебна практика по чл.290 ГПК, което налага касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Цитираното в обжалвания съдебен акт решение № 80/07.07.2014 г. по гр. д. № 6441/2013 г., второ г. о. разглежда хипотезата на спиране течението на придобивната давност на основание чл.115 „ж“ ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС във втората фаза на делбеното производство /докато тече фазата по извършване на делбата/.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 257/18.12.2017 г., постановено по гр. д. № 286/2017 г. на Габровския окръжен съд, по жалбата на М. И. Я. срещу решението, в частта му, с която е потвърдено решение № 190 от 12.06.2017 г. по гр. д. № 660/2015 г. на Габровския районен съд за отхвърляне на предявените от ищцата срещу ответниците искове по чл.26 ЗЗД във вр. с чл.75, ал.2 ЗН, за прогласяване нищожността на съдебна спогодба, одобрена с определение от 08.02.1996 г. по гр. д. № 12/1996 г. на Габровския районен съд, поради противоречие със закона, както и в частта, с която са отхвърлени установителните искове за собственост срещу останалите ответници.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 257/18.12.2017 г., постановено по гр. д. № 286/2017 г. на Габровския окръжен съд, по жалбата на В. И. К. срещу решението, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от ищцата срещу ответницата положителен установителен иск за собственост върху следния недвижим имот: УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], [община], заедно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки, на основание придобивна давност в периода 1996 г.-2007 г.
Указва на жалбоподателката В. И. К. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ и в същия срок да представи вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: