Р Е Ш Е Н И Е
№ 580
София, 15 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Стоянова
Юрий Кръстев
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 539/2008 година.
Производството по чл. 349 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подс. Димитър Д. Д. , чрез неговия защитник – адвокат М, против въззивно решение на Софийския окръжен съд, постановено по внохд № 122/2004 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е да бъде отменен и подсъдимия оправдан или намалено наложеното наказание при приложение разпоредбите на чл. 55 НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 350, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение от 02.07.2004 г., Софийският окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил изцяло присъда № 10/20.02.2004 г., по нохд № 457/2000 г., на Сливнишкия районен съд, с която подсъдимият Д е бил признат за виновен в извършени престъпления по: чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18 ал. 1 НК и по чл. 316, пр. 2, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 2 и при условията на чл. 54 НК, осъден съответно на три години лишаване от свобода и глоба от 30 лв. и две години лишаване от свобода. По реда на чл. 23, ал. 1 и 3 НК, определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода при “общ” първоначален режим и глоба от 30 лв. платима в полза на държавата. Извършил е групиране по реда на чл. 25 и чл. 23 НК, на наказания и по други осъждания, приложил е разпоредбите на чл. 68, ал. 1 НК по присъдата, по нохд № 219/1996 г., с определено наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, произнесъл се е за вещественото доказателство и направените разноски.
По довода за нарушение на материалния закон:
Посоченото касационно основание – по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна, съставите на престъпленията, за които е бил обвинен и осъден.
При приетите за установени и от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 352 НПК, направените изводи, че подс. Димитър Д. , е осъществил от обективна и субективна страна, съставите на престъпленията по чл. 279, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК и по чл. 316, пр. 2, вр. ч 308, ал. 1, пр. 2 НК, са напълно законосъобразни. Приложени са законите, които е трябвало да бъдат приложени. На инкриминираната дата, на ГКПП “Калотина”, около 23.30 ч., подсъдимият е направил опит да излезе през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини и по същото време и място, съзнателно се е ползвал от преправен официален документ – обикновен задграничен паспорт с-я “К” № 5077641/ 12.03.1997 г. на ЗП – МВР гр. В. Търново, на името на А. М. А. , като за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност. Изводите за виновността му се подкрепят изцяло от събраните и проверени доказателства по делото.становените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на св. Й, подкрепени и допълнени от приложените писмени и веществено доказателства, и експертно заключение, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 301, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подсъдимият е извършил престъпленията, за което бил обвинен и осъден. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, заключението че се касае за извършени престъпления по посочените текстове от НК, е законосъобразно. Липсват доказателства опровергаващи тези им изводи. Обратно, събраните по делото доказателства, посочени по-горе са последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и в своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства, налагащи единствено възможния извод, че този подсъдим е автор на инкриминираните деяния.
Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са идентични с поддържаните и пред въззивния съд. Същият задълбочено се е занимал с тях, изложил е в мотивите си убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от събраните доказателства, защо не ги възприема, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, поради което и законосъобразно е бил осъден.
Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което и не се нуждаят от преповтаряне.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Възраженията по това касационно основание се свеждат до твърденията, за допуснати нарушения по чл. 312, 313 и 337 НПК.
Настоящата инстанция счита тези възражения за неоснователни. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 352, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая съществено е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главните факти от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършени ли са или не престъпления от подс. Димитров, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства – св. Й, старши граничен полицай, изпълняващ паспортно визовия контрол на ГКПП “Калотина”, приложените писмени доказателства – обстоятелствен протокол, л. 4 от досъдебното производство, веществено доказателство – задграничен паспорт с-я “К” № 5* л. 15, експертното заключение относно подмяната на снимката в него, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил съставите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно е бил осъден за тях. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
По повод на подадената жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 114, ал. 4 НПК, въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа да приеме, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин и че съставите на престъпленията не са осъществени от обективна и субективна страна – л. 19 от мотивите. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, а такива не се сочат конкретно в жалбата, процесуално недопустимо е касационния състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Понеже въззивния съд е изпълнил и задължението си по чл. 337, ал. 2 НПК при постановяване на решението си, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 352, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.
Не подкрепено от доказателствата по делото е конкретното твърдение, че липсват мотиви, относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. На л. 19 и 20 от тях, въззивната инстанция подробно се е занимала със справедливостта на наказанието, като е изложила подробни съображения по ново представените доказателства – 2 бр. удостоверения за раждане, етапна епикриза и служебна бележка.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:
Настоящата инстанция счита и това оплакване за неоснователно. При определяне размера на наказанието поотделно за всяко от престъпленията и при приложение на чл. 23 НК, са били подложени на задълбочен анализ, всички онези обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Направен е бил законосъобразен извод, че същият следва да бъде определен при условията на чл. 54 НК. Точно са приложени принципите на индивидуализацията му, поради което и определените размери, съответно от три и две години лишаване от свобода, е напълно справедлив. Санкциите са индивидуализирани над средния предвиден в закона размер и са напълно съответни на тежестта, на конкретните посегателства, начина и мотивите за осъществяването им, данните за личността на дееца – многократно осъждан. По – голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.
С оглед на всичко изложено, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена изцяло, а решението на Софийския окръжен съд – оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 357, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 02.07.2004 г., по внохд № 122/2004 г., на Софийския окръжен съд, наказателна колегия.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: