О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
гр. София, 23.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2940 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. К. срещу решение № 824 от 24.04.2015г. по в.гр.д. № 3855/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1547 от 07.03.2014г. на Софийски градски съд по гр.д.№ 13935/2012г. в частта, с която предявените от Д. И. К. против „Застрахователна компания О.“ К. искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени над сумата над 30 000 лева до заявения размер на претенцията от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получените вследствие на ПТП телесни увреждания, ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от 18.03.2012г. до окончателното плащане на главницата.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му в обжалваните части. Претендира се присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция, вкл. адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, „Застрахователна компания О.“ К., счита, че не са налице основанията за допускане на касационно разглеждане на обжалваното решение, съответно поддържа, че жалбата на касатора е неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че автомобилът, с който е причинено ПТП, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, поради което последният, в качеството си на застраховател, е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съдът е счел, че не е налице съпричиняване, тъй като ищецът с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Въззивният съд е намерил, че размерът на пълното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 30 000 лева, който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост и с конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалия, видът и броят на претърпените увреждания, продължителността и интензитетът на претърпените болки и страдания, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, остатъчните негативни последици от уврежданията и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Решаващият състав е изхождал от следните конкретни обстоятелства: получени от ищеца увреждания при ПТП – контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на двете срамни кости и счупване на лявата седалищна кост, сублуксация на дясната сакраилистична става; издадени пет болнични листа за общо 155 дни; общият възстановителен и лечебен период е продължил около 6 месеца, като болките и страданията са били с интензивен характер през първите два месеца; от началото на третия месец болките са намалели интензивността си и са се проявявали само при преумора на долните крайници и снагата, както и при рязко настъпили климатични промени; от претърпяното мозъчно сътресение не са останали негативни последици; счупените тазови кости са зараснали с малка остатъчна деформация, като движенията на лявата тазобедрена става при „абдукция / отвеждане/ и ротация са в леко намален обем от 10 градуса; пострадалият се предвижва самостоятелно с лека накуцваща походка надясно.
В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК относно въпроса за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, което основание касаторът е обосновал със следната практика на ВКС по чл.290 ВКС: решение № 158 от 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г., решение № 177 от 27.10.2009г. по т.д. № 14/2009г., решение № 31 от 25.03.2014г. по т.д. № 1203/2013г., решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., решение № 73 от 27.05.2014г. по т. д. № 3343/2013г., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г., решение № 93 от 23.06.2011г. по т. д. № 566/2010 г., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г., решение № 158 от 28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г., както и с Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС.
Настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по конкретизирания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2009г. по тълк.д. № 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправния въпрос „Как следва да се прилага принципът на справидливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?”, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 824 от 24.04.2015г. по в.гр.д. № 3855/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1547 от 07.03.2014г. на Софийски градски съд по гр.д.№ 13935/2012г. в частта, с която предявените от Д. И. К. против „Застрахователна компания О.“ К. искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени над сумата над 30 000 лева до заявения размер на претенцията от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получените вследствие на ПТП телесни увреждания, ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от 18.03.2012г. до окончателното плащане на главницата.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.