4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№581
гр. София,16.07. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2476 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 653 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 97/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 434 от 04.12.2013 г. по гр. д. № 196/2013 г. на Районен съд – Асеновград, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК от настоящия жалбоподател иск за признаване за установено по отношение на [община] съществуването на вземане в размер на 19 333.20 лева, представляващо неизплатена част от вземане по фактура № 61 622/05.02.2008 г. за цената на услуги по договор от 21.11.2007 г., ведно с обезщетение за забава, за които в заповедно производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35/2013 г. по описа на Районен съд – Асеновград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което от своя страна е опорочило правните му изводи по така повдигнатия от страните спор.
Ответникът по касация, [община], в депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните по делото, след проведена открита процедура за обществена поръчка, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗОП, е сключен за срок от пет години договор от 21.11.2007 г., за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци, както и за почистване на уличната мрежа, алеи и тротоари, включително почистване и опесъчаване на територията на [населено място], както и на кварталите Горни Воден и Долни Воден. Прието е, че претендираното от ищцовото дружество вземане е част от вземане за възнаграждение за месец януари 2008г. по двустранно подписана и осчетоводена и при двете страни данъчна фактура № 61 622 / 05.02.2008г., общата сума по която е 38 713 лева, с включен ДДС, част, от която е заплатена преди завеждане на иска. Съдът е посочил, че в изпълнение на договора, ежемесечно са подписвани двустранни констативни протоколи за установяване на количеството и вида на извършените от изпълнителя и приети от възложителя работи. Обсъден е и приетият по делото протокол № 4 за месец януари 2008 г., подписан и от двете страни, в който след последващи корекции са били променени часовите ставки за заплащане на извършената от ищеца работа. Решаващият състав е достигнал до извод за недопустимост на използването на гласни доказателства, както за установяване на количеството извършени дейности, така и за опровергаване на писмения акт за двустранно установяване на същите. Посочено е, че уговорените между страните единични цени са съобразно ценовото предложение на ищеца, представляващо част от договора, а анексът от 29.02.2008 г. за изменение на единичните цени, считано от 01.03.2008 г., няма действие за исковия период на вземането и не е относим за спора, поради което е счел, че към януари 2008г. са дължими от [община] единичните цени, съгласно ценовото предложение на ищеца, неизменна част от договора. Въз основа на гореизложеното въззивната инстанция е заключила, че задължението на общината спрямо „К.” ООД, по процесната фактура за възнаграждение за януари 2008г., e съобразно двустранно установените количества в протокол № 4 след внесените в него двустранни корекции, както и съобразно уговорените по договора единични цени в ценовото предложение на ищеца – касатор и тъй като за този размер задължението е изпълнено от ответника чрез плащане, за същата не е възникнало и не съществува задължение в претендирания по-висок размер.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси, попадащи в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, т. е. решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и касаещи: 1/ задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства; 2/ допустимостта на свидетелските показания при оспорване истинността на частен свидетелстващ документ, както и допустимостта и доказателствената сила на свидетелските показания на авторите на частния свидетелстващ документ и 3/ доказателственото значение на осчетоводената при ответника фактура.
Първият поставен въпрос – за задължението на съда обсъди всички събрани доказателства е значим за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Въззвният съд въпреки, че формално е посочил в мотивите си събраните по делото доказателства, не е обсъдил заключението на счетоводната експертиза и значението на издадената за услугите фактура, както и нейното счетоводно отразяване от общината. С оглед на това, въззивното решение е постановено в отклонение с посочената от касатора задължителна практика на ВКС, материализирана в решение № 37 / 29.03.2012г. по гр.д. № 241 / 2011г. на I ГО на ВКС, според която, въззивният съд е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, поради което следва да се допусне касационното обжалване по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основателно е искането за допускане на касационния контрол и по втория въпрос в изложението относно допустимостта на свидетелските показания в хипотеза на направени поправки в частен свидетелстващ документ. Решаващият състав въпреки, че е отчел наличието на нанесени в протокола корекции относно обема на работата и нейната единична цена, е приел за недопустимо използването на гласни доказателства, както за установяване на действителното количество извършени дейности, така и за опровергаване на писмен акт за установяване на същите, което противоречи на създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС с решение № 19 / 12.02.2013г. по гр.д. № 864 / 2012г. на ГО на ВКС, което обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по този въпрос.
Последният въпрос, формулиран в изложението, не е разгледан от въззивния съд, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, по конкретизираните по т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС процесуалноправните въпроси за допустимостта на свидетелските показания при наличие на поправки в частен свидетелстващ документ и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими за спора доказателства.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 386,66 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 653 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 97/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 386,66 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.